Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Златина Иванова

33.jpgСмята се, че празникът Успение на Пресвета Богородица е установен от св. апостоли. Разказите за възнасянето в плът на Божията майка на небето се отнасят към 4 в. За него споменават бл. Августин и Йероним, а Йерусалимският патр. Ювеналий (420-458) потвърждава пред имп. Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на Успението е установен от имп. Маврикий (592-602). Блажената кончина на св. Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през 12 в., по времето на патр. Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от 1 до 15 август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова
Liturgia_1.jpgВъзходът на литургичното богословие през миналия век привлече интереса на православните богослови към това ключово понятие за църковния живот. Особено голям принос за разкриването на светоотеческото му съдържание има прот. Александър Шмеман. Но както често се получава в нашата Църква, възвишените духовни истини се принизяват, стават жертва на секуларизираното ни мислене и се подменя истинското им съдържание. Така се стигна до раждането на идеология на “литургията след литургията”.
 

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

lazarusВеликият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота, когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница – когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни преди предаването Му на страдания и кръстна смърт.

Сякаш преди да навлезем в мъката и тъмнината на Страстните дни, преди още веднъж да станем свидетели на Христовите страдания, Църквата ни разкрива истинския смисъл на доброволната Христова жертва, на спасителната Му смърт.

Христос бил далеч от Йерусалим, когато Лазар умрял. Чак след четири дни Той дошъл във Витания и се срещнал със сестрите на Лазар, Марта и Мария, и с плачещите и скърбящи негови приятели. В Евангелие според Йоан подробно се разказва за тази среща. Двете сестри казват на Христос: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми...“. А Христос отговаря: „Брат ти ще възкръсне!“. И въпреки това, независимо от този отговор, когато видял плачещите сестри и дошлите с тях скърбящи юдеи, Той Самият, както пише ев. Йоан, „разтъжи се духом, смути се“. Ето, Той се приближава до гроба и Той Самият плаче, и околните си казали: „Гледай, колко го е обичал“. Христос заповядва да махнат камъка, затварящ гробницата. И, по думите на евангелиста, „извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа“.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме