Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Стефан Стефанов
 
Raiko1.jpg Следвайки Новия мартиролог на св. Никодим Светогорец, приемаме, че периодът на новомъчениците започва  с падането  на Константинопол под османска власт (1453 г.). За България този период започва по-рано, от 1393-1396 г., макар това да е условна граница.
 
В своя задълбочен исторически труд История канонизации святых в Русской Церкви (М., 1903 г.), проф. Е. Голубински обобщава принципите на древнохристиянската Църква за прославление на светци. Според вярването на Църквата мъченичеството е такъв подвиг, който сам по себе си доставя на подвижника венец на светостта. В общия мъченически тропар се изтъква, че мъченикът приема нетленен венец от Христа, нашия Бог, чрез самото си страдание: „Твоят мъченик, Господи, (името) в страданието си прие нетленен венец от Тебе, нашия Бог”.

В писмото си до Фортунат, с което го увещава към мъченичество, св. Киприан Картагенски убедително изяснява величието на този подвиг в Божиите очи: „Като дадохме на вярващите по Божието благоволение първо кръщение, нека подготвяме всекиго за друго кръщение (т. е. мъченичеството), внушавайки и поучавайки, че това кръщение и по благодат е по-голямо, и по сила по-възвишено, и по  чест по-драгоценно – кръщение, за което се радва Бог и Неговият Христос, кръщение, след което никой вече не греши, което е завършек на преуспяването в нашата вяра и при което отиващите си от света тозчас се съединяват с Бога. Във водното кръщение се приема прошка на греховете, а при кръщението с кръв – венеца на добродетелите”.

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Аверинцев
На 9 септември 2005 година се навършват 15 години от посичането с брадва на  прот. Александър Мен (виж новината). Публикуваме настоящия текст на проф. Сергей Аверинцев като знак на признателност и уважение към личността и делото на един от най-забележителните  руски проповедници на 20 век.

Протойерей Александър Мен (1935-1990) е свещеник от Руската православна църква и един от най-ярките дейци на християнската съпротива срещу съветския атеизъм. Неговата доказана вярност към вярата е наследена от майка му, приела заедно с малкия си син кръщение от един преследван, укрил се свещеник през 1935 г. – във време, когато изчезването на християнството от съветското общество бе включено в държавните планове наред с икономическите задачи. В своите училищни, а след това и студентски години о. Александър неотклонно продължава своето религиозно самообразование – един толкова голям за времето си подвиг на вярност, който днес много трудно можем да си представим.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме