Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Венцислав Каравълчев

1_48.jpgНа 6 декември Църквата ни почита паметта на един от най-обичаните и популярни свои светци, св. Николай Мирликийски Чудотворец. Изминали са почти 17 века от блажената кончина на св. Николай и въпреки че за това време са изписани стотици книги за живота и делото му, в научните среди продължава да битува наложилата се през 19-20 в. погрешна представа, че съхранилите се сведения за св. Николай са повече или по-малко исторически недостоверни. Тази представа, появила се и утвърдила се сред римокатолическите и протестантски богословски кръгове през миналите векове, постепенно си проправи път и в православната агиология. Слава Богу, новооткритите исторически паметници спомагат за разрушаването на тези представи и показват, че сведенията, с които разполагаме за св. Николай не само не противоречат на историческата действителност, като същевременно излизат все повече непознати сведения за живота и авторитета на този голям Божи угодник. Самият факт, че днес разполагаме с похвални слова и жития, написани от такива светила на Църквата като св. Андрей Критски, св. Методий патриарх Константинополски и редица още ранни агиографи, включително и написаното още в 4 в. „Деяния на стратилатите“ (съставено от неизвестни автори от Ликийската област, достигнало до нас в пет различни редакции), е достатъчно красноречив.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
Св. Климент Римски„Всичко ново е добре забравено старо”

 

Тази позната максима е напълно приложима за богатата ни църковна история, която очаква да бъде преоткрита и представена по един съвременен начин. Хората винаги са имали нужда от водачи, на които да се доверят, от които да черпят вдъхновение, мотивация и ценностни ориентири и в чийто пример да преоткриват своята духовна идентичност. Това важи в още по-голяма степен за духовните водачи, които без лицемерие са следвали Христос и именно затова Неговата слава се е отобразила в тях. А когато тези ярки личности са живеели по нашите земи, ние ги чувстваме още по-близки, а примерът им е по-жив и по-вдъхновяващ. Личности като св. Йоан Рилски и св. Злата Мъгленска, всеки в своето време и със своето служение, са поддържали жива вярата на поколения наши сънародници и сега продължават да са духовни ориентири за хората, които търсят тяхната молитвена подкрепа. 

Но има и друг вид примери. Днес много поместни православни църкви си поставят за цел изграждането на национална църковна идентичност, като популяризират легендарни истории за пребиваването и проповедта на апостолите и техните ученици по своите земи и така повдигат достойнството и ранга на катедрите си. Получава се едно съмнително съревнование за историческо първенство. 

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
1_13.jpgНа 12 декември Църквата почита паметта на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Св. Спиридон е един от най-тачените светци в православието. Въпреки голямата почит и обич, на която се радва светецът включително и у нас, остава неизвестен фактът, че пътищата на този дивен светия са минали и през територията на днешна България. През 4 в. столицата ни София приютява привържениците на единосъщието на Сердикийския събор 342 г. (343-344), свикан като вселенски. В този събор вземат участие около 300 епископи от всички части на Римската империя. Може би, защото едно от главните действащи лица на събора е св. Атанасий Велики името на св. Спиридон Тримитунтски остава в неговата сянка. Но именно св. Атанасий Велики е този, който ни съобщава, че св. Спиридон е присъствал на събора в София. В своята така наречена „Втора апология”(Athanasius, Apologia Secunda 50) св. Атанасий изрежда имената на участниците на събора в Сердика, като ясно указва на присъствалите от Кипър 12 епископи, сред които добре познатите ни и от други извори св. Спиридон и правоправещият епископ на съседната епархия св. Трифилий (Левкозийски)[1], който всъщност е ученик на св. Спиридон и автор на първото негово житие. При това участието на св. Спиридон на събора в Сердика е абсолютно сигурно за разлика от считаното за безспорно негово участие на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Причината е в това, че както вече отбелязахме, сам св. Атанасий Александрийски указва на неговото участие и подписване решенията на Сердикийския събор, докато за участието му в Първия вселенски събор съдим по включването му в един доста по-късно съставен списък на „318-те отци” от събора.  

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Киприан (Керн)
1_1.jpg
1. Живот и значение за богословската писменост
 
Биографичните данни за Йерусалимския епископ св. Кирил са едновременно и оскъдни, и противоречиви. Някои подробности от неговия живот са крайно неясни.

Той е роден ок. 313-315 г. в района на Йерусалим. Получава добро образование и се ориентира основно към изучаване на Св. Писание. Съществуват някои основания да се мисли, че е бил близък до монашеските среди и дори че самият той е бил инок. Ок. 343-345 г. е ръкоположен в йерейски сан от св. Максим ІІІ Йерусалимски (333-348).

Св. Кирил става епископ през 348 г., а не, както се мислеше по-рано, през 351 г. Това е доказано в труда на Йохан Мадер (Der heilige Cyrillus, Bischof von Jerusalem, in seinen Leben und seinen Schriften, 1891). Той е приемник на починалия през 348 г. св. Максим ІІІ. Не всичко около епископската хиротония на св. Кирил е ясно. В древната литература съществуват две напълно противоположни свидетелства.

Според едното от тях, основаващо се на Хрониката на бл. Йероним (писана през 349 г.), по това време св. Кирил е бил близък с арианина Акакий, епископ на Кесария Палестинска. Същият определя св. Кирил за Йерусалимския престол в случай че той се откаже от своето презвитерско ръкополагане от Максим(!). Св. Кирил се съгласява, след което св. Максим определя за свой приемник Ираклий.
 

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
0_8.jpgКогато стане дума за Мелник, асоциативно мислите ни се насочват към хубавото червено вино, към дейността на Калояновия племенник – деспот Алексий Слав, приказните пясъчни пирамиди и вписаните в тях сякаш от самия Бог красиви каменни къщи, манастири и църкви. И всички те увенчани с перлата, наречена Роженски манастир „Рождество Богородично”. На малцина обаче е известно, че християнството се утвърждава на това място още в първите години след Миланския едикт (313 г.). Недалеч от хълма „Св. Николай” някога е имало храм на Бендида, обслужван от съплеменниците на Спартак – траките-меди. Кога точно те приемат християнството, не можем да кажем с точност, но през 6 в. върху руините на разрушеното през 4 в. светилище е издигната голяма трикорабна базилика. Базиликата също не е пощадена от превратностите на времето и търпи разрушения. По време на царуването на покръстителя на България Борис І (852-888) тя е възстановена като съборен храм, може би един от 7-те съборни храма, които цар Борис І изгражда. С различни преустройства и разрушения храмът просъществува до 1913 г., но за съжаление днес е в руини. В периода 12-19 в. тук са съществували около 70 църкви и параклиси и близо 10 манастира. Колко градове по света могат да се похвалят с такова наследство и  колко ли светци са просияли на това място? За съжаление, това на този етап няма как да узнаем. Така, както не знаем почти нищо за живота на големия Божи угодник, на когото е посветена настоящата статия. 

Отваряне на целия текст

Автор Цветомира Антонова

Palamas7.jpgСв. Григорий Палама е роден през 1296 г. в Константинопол, в семейство на бежанци от Мала Азия. Наличието на фамилно име – Палама – свидетелства за знатност на неговия произход (в онази епоха обикновените хора се различават само по име и прозвище). Фамилията Палама е известна през 14 в. в столицата с благочестието и добродетелите си.1 Неговият баща Константин Палама е сенатор и приближен на византийския имп. Андроник II (1282-1328). Известно е, че на Константин Палама е било възложено възпитанието на императорския внук Андроник (бъдещият имп. Андроник III), връстник и приятел на синa му Григорий.

От Похвалното слово за св. Григорий Палама, написано от св. Филотей Кокин, е запазено сведение, че Константин Палама е практикувал Исусовата молитва и така дълбоко се вглъбявал в нея, че по време на заседанията на Сената не чувал отправените към него въпроси. В един такъв случай Андроник II казал: „Не го безпокойте, нека се моли“. Преди смъртта си през 1303 г. Константин Палама приема монашество.

Аристократичният произход на Григорий Палама му позволява да получи за времето си подходящо образование и да завоюва репутацията на отличен познавач на Аристотел. С това се опровергава разпространеното убеждение, че „мистичният“ Изток се е интересувал предимно и само от Платон, а пък „рационалният“ Запад – от Аристотел. По всяка вероятност такова разграничение не е съществувало.2

Отваряне на целия текст

Автор Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)
1_33.gifУважаеми отци, братя и сестри, с дълбоко вълнение се съгласих да говоря за богословието на св. Силуан. Избрах тази тема, защото с помощта на духовния му ученик и мой духовен отец - незабравимия отец Софроний от Есекс, оцених св. Силуан не само като християнин, но и като учещ се и преподаващ богословие, а също и като епископ. Св. Силуан продължава да бъде моят личен водач в духовния живот, защото неговата мисъл, с цялото й многообразие, има ключово значение не само за тези, които водят монашески живот, но и за посветилите се на богословската идея и участващите в ръководството на Църквата в света. Затова ще ви говоря за свети Силуан с чувство на дълбоко признание и почит. И така, какво ми откри за богословието този старец?

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
5017.jpgИли как св. Василий Велики отказал да стане спасител на Църквата, и така се превърнал в стълб и крепило на православието през вековете

Никога преди християните не са четяли толкова много, както днес. Но изобилието, както навсякъде, разглезва. Един съвременен класик беше казал, че съвременният човек вече се е оттучил да чете, той просто се осведомява. Така и ние във века на информацията плуваме в океан от църковна литература, но като мързеливи плувци оставаме винаги на плиткото, а после се хвалим, че морето ни е до колене. Сглобяваме късчета от набързо прочетеното в удобна за нас конфигурация и гръмко тръбим: "Ето това е Православието!". Всички противоречия са изчистени, всичко е ясно, математически точно и напълно безспорно. Живият опит на живота на Светия Дух в Църквата се подменя от ясна и проста система.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме