Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Венцислав Каравълчев

St DemetriusКултът към св. Димитър е изключително популярен не само на Балканите,[1] но и в целия християнски свят.[2] Особено силна е почитта към него в Гърция и Солун, където неговият живот и многобройни чудеса са станали неразделна част от историята на града.[3]Времето отдавна е успяло да изглади и заличи в съзнанието на християните всички ранни и противоречиви свидетелства за произхода и родното място на светеца. За вярващите св. Димитър е несъмнено грък, който е роден и е пострадал мъченически за Христос в Солун – мястото, където се прославя и става прочут в целия християнски свят. Същевременно той е дълбоко свързан и с българската история, а затова и почитта му в България е не по-малко разпространена, отколкото в Гърция.

St Lupus

По нашите земи съществуват десетки и дори стотици, посветени на него храмове и манастири. Той е покровителят на Асеневци; той „идва” в Търново, за да помогне за освобождаването на България (1185 г.).[4] Свързан е с българските земи и чрез своя верен слуга, светия мъченик Луп(ос). Тази част от църковното предание наистина е потънала в забвение, което не е чудно, защото в житийната литература св. Луп се появява по-късно и остава в „сянката” на култа към св. Димитър. Но наистина резонен е въпросът: защо българите имаме много по-голяма памет за мимолетните победи на българското оръжие, отколкото за духовния подвиг на хората, осветили с вярата си тези земи? По същия начин и интересът към историята на светостта по българските земи далеч не съответства на интереса на българските историци към т. нар. „светска история” на България. Извор на национална гордост и вдъхновение е единствено споменът за могъществото и материалния просперитет на Крумова и Симеонова България или пък на тази на Асеневци, което пък отново ни напомня за думите на Спасителя: „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21).

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
1_13.jpgДнес Църквата чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата – св. Георги. Паметта на светеца се чества от почти всички християни на Изток и на Запад без разлика от конфесионалната им принадлежност. В много страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец. В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са и дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т. н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието. Не по-малко популярен е светецът и на Балканите – в България, Сърбия, Гърция и т. н. У нас св. Георги е патрон на Българската армия. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги” в нашата столица, построена през 4 в. Този факт сам по себе си говори много – само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
0_1.jpgДнес Църквата чества паметта на един от най-обичаните православни светци – св. Трифон. Името на светеца е от гръцката дума τρυφή – мекота, нежност, деликатност. Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, почитан днес както от Православната, така и от Римокатолическата църква. Основен център на култа към св. Трифон във Византия са Мала Азия и Константинопол. През 1204 г . кръстоносците отнасят мощите на светеца от Константинопол в Рим и това спомага неговата слава да се разпространи и на Запад. Произходът на традицията св. Трифон да бъде покровител на земеделието и специално на винарството може да се отнесе към 10 в.

Основният извор за живота и дейността на светеца е Константинополският синаксар (Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae) от 11 в. Св. Трифон се родил в град Лампсак (Lampsacus, Фригия)* по времето на император Гордиан (първата пол. на 3 в.) Занимавал се с животновъдство – отглежда гъски. Според житието от Синаксара, още от младини е притежавал дара на изцелението и екзорцизма. Измежду многото изцелени от него била и дъщерята на Гордиан, която била обладана от демон. Той не само я освободил от демона, но и показал на присъстващите беса, който се бил вселил в едно черно куче. Това чудо накарало мнозина да се обърнат към Христа.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав и Стефан Каравълчеви
2_5.jpgДнес Църквата празнува паметта на своя първомъченик св. Стефан. Животът на светеца до времето на избора му за дякон от апостолите (Деян. 6:5) за нас остава напълно неизвестен. Ние не знаем нито кога се е родил, нито кога и от кого е бил обърнат в християнството. Нещо повече, всичките ни основни сведения за подвига и делото на този дивен „мъж, изпълнен с вяра и Дух Светий”, дължим на перото на св. ап. Лука и неговата книга „Деяния на светите апостоли”. Св. Епифаний Кипърски (+403 г.) в своето „Срещу ересите” (Panarion), споменава св. Стефан измежду числото на седемдесетте апостоли. Някои изследователи считат, че това свидетелство на св. Епифаний не заслужава доверие, но техните мнения не се базират на някакво конкретно доказателство. Сведения от по-късно време дават на някои основание да допуснат, че св. Стефан е роднина на св. ап. Павел. Името на светеца е гръцко (гр. stefanos - венец), затова едни изследователи считат, че е от еврейската диаспора, но други изказват мнение, което изглежда много достоверно, а именно, че името на светеца е гръцки превод на арамейското Kelil (kelila – венец, корона). Интересно е, че при откриването на мощите на светеца, според преданието, в гроба е намерена плоча, на която е изписано името Келил, което кара мнозина изследователи да считат, че това е рожденото име на светеца. Като допълнителен аргумент в полза на това твърдение е фактът, че в книга Деяния (6:5), където се изреждат имената на новоизбраните дякони, единствено за дякон Николай изрично се указва, че е „прозелит от Антиохия”.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
Sv_Emilian_Dorostolski.jpgНа 18 юли Църквата празнува паметта на един от многото раннохристиянски мъченици, които с кръвта си прокарват пътя и обилно напояват почвата за разцвета на християнството по днешните български земи. Мнозина автори, между които и българският изследовател Георги Атанасов основателно наричат св. Емилиан „последния раннохристиянски мъченик в Мизия”. Бих си позволил да уточня, че това е последният, известен с името си, раннохристиянски мъченик в Мизия. Правя тази изрична уговорка, защото, въпреки утвърдилата се нова теза за управлението на император Юлиан Апостат (361-363), според която по негово време няма целенасочено гонение срещу християните, а само опит за възраждане на езичеството, броят на мъчениците от този кратък период на управление е доста голям. Трябва винаги да се взема под внимание фактът, че управлението на имп. Юлиан идва след един също сравнително кратък, но бурен период от развитието на Църквата, започващ с Медиоланския едикт от 313 г.  Благодарение на него християнството става равноправно на останалите култове в Империята, а членове на Църквата стават големи групи от всички обществени слоеве. След този бурен, почти 50-годишен, разцвет отново се появяват криптохристияните, които търсят начини да запазят социалното си положение и да спазят формално законите по време на управлението на Юлиан Отстъпник.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
1_85.jpgСилистра – античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър – е град с близо 2000-годишна история. За пръв път името Дуросторум (в превод яка, силна крепост) се споменава от римския историк Дион Касий във връзка с преместването на седалището на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум през 105 г. сл. Хр. от имп. Траян. Това става след края на войните, които Траян води срещу даките в периода 101-102 г. сл. Хр.  През 169 г. по времето на Марк Аврелий Дуросторум придобива муниципален статут – самостоятелен град (има изказани предположения, че това става при управлението на имп. Каракала, 211-217 г.), който се налага като център на Долна Мизия и важна митническа станция. С разпространението на християнството и последвалото му легализиране от имп. Константин Велики с Миланския едикт (313 г.), утвърденият върху кръвта на мъчениците град се превръща в епископски център.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме