Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Road to Emmaus

ih4515В продължение на векове западните историци категорично отхвърляха твърдението на Християнската църква в Индия за нейните апостолски корени, а също и претенциите й, че представлява най-старата християнска църква извън пределите на Римската империя.

„Деянията на Тома” – загадка за историците

Както южно-индийското предание, така и доукрасеният сирийски оригинал на „Деянията на Тома”, датиран през 2 век, дълго време не изглеждаха нищо повече от апокрифни легенди. Макар много отци на Църквата да съобщават за апостолската мисия на св. Тома в Индия, нямаше исторически свидетелства за споменатите във въпросните „Деяния” царе, а много от географските названия в този апокриф са неизвестни на науката. Независимо от това, че от възникването си „Деянията на Тома” са широко разпространени в християнския свят, не съществуваха сигурни доказателства за автентичността на текста и на преданието. „Деянията” бяха смятани за увлекателна история, традиционно започваща с описанието на момента, когато апостолите разделили помежду си света за своята мисия.

„По времето, когато апостолите били в Йерусалим всички…, те разделили страните помежду си, за да може всеки от тях да проповядва в страната, която му се паднала… И при жребия и разделянето Индия се падна на апостол Юда Тома. А той не пожелал да отиде, казвайки: „Нямам сили за това, защото съм слаб и съм евреин, как мога да уча индийците?” И като разсъждавал така Юда, явил му се нашият Господ в нощно видение и му казал: „Не бой се, Тома, иди в Индия и проповядвай словото, защото Моята благодат е с тебе”. Но той не бил напълно убеден, казвайки: „Изпрати ме, където Ти искаш, Господи наш, само в Индия няма да отида” (Деяния на Тома).

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Симеон (Томачински)

397Често православните християни биваме упреквани, че „вярваме сляпо” на всичко, което казва Евангелието. Но ето че днес, първата неделя след Пасха, ние си припомняме за апостола, когото наричат именно родоначалник на съмнението, на колебанието във вярата. Има даже такъв популярен израз – „Тома неверни”. Но нека погледнем, действително ли апостол Тома е бил баща на „критическия реализъм” и наистина ли неговата вяра е била по-слаба, отколкото на останалите апостоли.

През изминалите дни на Светлата седмица често пъти слушахме разказа на четиримата евангелисти за събитията на Христовото възкресение. Ето какво напрамер ни казва апостол Марк. Възкръсналият Христос вече се бил явил на Мария Магдалина и жените мироносици:

Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал (Марк 16:91-14).

Отваряне на целия текст

Автор Димитрий Мережковски

Rublev Paul

Най-добре ще научим за живота на Павел от самия него.

„Аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град (Йерусалим) при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес”, напомня не без гордост Павел на иудеите в Йерусалим (Деян. 22:3), а също и на иудеите в Рим: „Аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово” (Рим. 11:1). И на цар Агрипа затворникът Павел напомня: „Моя живот от младини… съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим… Аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра” (Деян. 26:4-5). „Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците”. „Преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания”, ще каже той на своите възлюбени, но неверни и „неразумни” галатяни (Гал. 2:11-15; 1:14); и вече към края на живота си на филипяните (Фил. 3:5-6), също негови възлюбени, но верни и умни деца: „Аз, обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон – фарисеин... по правдата на закона – непорочен”.

Отваряне на целия текст

Автор Захумско-Херцеговински еп. Атанасий (Йевтич)

ap Paul_StavronikitaПавел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, за Своя Син (роден по плът от Давидово семе и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего… (Рим. 1:1-4).

Така започва своето в Христа и за Христа Евангелие св. небоходец (ουρανοβάμων) Павел, богослов и небесна тръба, първовърховен апостол в Църквата Христова. Евангелие, което, не е човешко, но божествено и неизречимо и превъзхожда всяка природа, защото и аз не от човек, а чрез откровение Иисус Христово [го получих](Гал. 1:11-12).[1]

Според много свети отци и особено св. Йоан Златоуст, на никого от човеците Бог не е открил такива велики и неизречими тайни, както на Павел.[2] Благоволи да открие в [чрез] мене (Гал. 1:15-16).[3] Т. е. на Павел е открита тайната на Бога и Отца и на Сина, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Кол. 2:2-3). Открито му е цялото Вечно Евангелие,[4] което Павел определя като домостроителство (οἰκονομία)[5] на тайната, скрита от вечност в Бога, Многообразна премъдрост Божия, Широта и дължината, дълбочина и висота на Божията любов, неизследимо богатство Христово, Тайна на Евангелието и Тайна Христова (Еф. 3:2; 4:8-10, 18; 6:19; Кол. 1:26; 2:2; 4:3). Божественият Павел подчертава значението на това Евангелие в Послание до Тимотея, където – като говори за дома Божи, който е Църквата на Живия Бог – казва: И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава (1 Тим. 3:15-16).

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Константин Камишанов

KyriakiThoma01 a

През тази седмица, втората след Пасха, Църквата насочва вниманието ни към образа на апостол Тома. Призовава ни да помислим с кого се уподобяваме в своето отношение към Христос и в какво се е състояло „неверието” на Тома.

Според преданието, апостол Тома на външен вид приличал много на Христос. Винаги очакваш, когато някой прилича на известен човек, той да има и някакво вътрешно сходство с него. Още по-удивителна е тази прилика на апостола с Христос и прозвището „Тома неверни”.

Всеки от нас носи в душата си някой образ, който следва през целия си живот. Това се проявява в поведението, в начина на обличане, в житейските ориентири. Хората, избрали за свой идеал Христос и успели да въплътят у себе си това подобие, се наричат преподобни. Но най-често ние не изследваме своите образци за подражание. Обикновено те са сборни образи, състоящи се от много и взаимноизключващи се лица. Малко на Христос, малко на чейнчаджии, малко на Наполеон, малко нещо руско и т. нат. Намирайки се в такова объркано духовно състояние, човек вместо да следва определен курс, както правят самолетите или корабите, попада в едно хаотично движение. Това ненормално състояние води към лъжлив духовен живот.

Отваряне на целия текст

Автор Андрей Десницки
Прославяйки ги на една дата, Църквата сякаш иска да ни напомни за разнообразието от човешки характери и пътища, които водят към Бога. Двамата апостоли са наречени „първовърховни”, но и първенството им съвсем не е идентично. Петър е един от най-близките ученици на Христос по време на Неговия земен живот, а Павел не присъства в евангелските събития. Той започва да проповядва доста по-късно и дори не е „официално утвърден” като един от дванадесетте апостоли. Въпреки това, можем да направим паралел между техните съдби.
 
Симон, по-късно наречен Петър, както и брат му Андрей, са обикновени галилейски рибари. Галилея е най-отдалечената от Йерусалим палестинска област по онова време, там живеят немалко езичници. Жителите на столицата се отнасят високомерно към тях, като към провинциалисти. Те говорят със забележим акцент, благодарение на който Петър бива разпознат в двора на първосвещеника. А да си рибар – тогава е най-обикновената и непривлекателна професия. Рибарите извършват своя улов на Галилейското езеро предимно през нощта, така че често сънят не им достига; мирисът на риба се просмуква в кожата им; доходите им са твърде непредсказуеми – всичко зависи от късмета... Като цяло, животът на галилейските рибари не е за завиждане и може би именно поради това, още щом чуват поканата на странстващия Проповедник: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Мат. 4:19 – бел. прев.), братята веднага Го последват, като дори оставят мрежите, които след всеки улов се налага да чистят и кърпят.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме