Автор Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

Богослов и пастир

1977 г.

През 1977 г. не можах да посетя манастира, но въпреки това поддържах редовна връзка с братството и особено с отец Захария. През лятото, все още намирайки се под силните впечатления от службите с Иисусовата молитва в Есекс, обиколих много от манастирите, скитовете и килиите в Атонската пустиня, като разпитвах мнозина от монасите за силата и действието на молитвата. По онова време вече бях преминал практическите уроци в манастира в Есекс.

С тези впечатления и спомени, пристигнах на Света гора с различно съзнание и с желанието да опозная живота на Атон в неговата дълбочина – там, където бе тайното биене на сърцето, молитвата Господи Иисусе Христе, помилуй ме. Това ми посещение на Атон бе действително благословение. Срещнах много отци, разпитвах ги за молитвата, за сърцето, за ума, за съзерцаването на Бога, за богопознанието и т. н. Чувствах, че над мен обилно се изливаше духовното благословение. Слушах словото Божие от духовния опит на старците, разбирах как се е създавал патерикът от отговорите, които старците в пустинята са давали на поклонниците. Тази година посетих Света гора три пъти след Пасха: през Светлата седмица, през юни и на Рождество Христово.

Светлата седмица

Първия път посетих Света гора в Светлата седмица, защото горях от желание да посетя местата, където са живели св. Силуан и старецът Софроний. Отначало посетих руския манастир „Св. Пантелеймон”. За живота на св. Силуан бях прочел в книгата на стареца Софроний и бях слушал много за него в манастира в Есекс. Когато посетих благоговейно манастирския съборен храм, където се бяха молили и служили бдения тези двама благословени старци, преминах с молитва по пътя от пристанището до мелницата, където е вървял, изпълнен с покаяние и любов Божия, св. Силуан, носейки чувалите с брашно; посетих и храма „Св. пророк Илия”, където е иконата на Христос и където, отдясно на царските двери, св. Силуан е съзерцавал живия Бог. Постоях и в манастирската трапеза, където св. Силуан повторно бил посетен от Божията благодат, когато прислужвал на братята. В храма „Покров Богородичен” се поклоних на пазената там глава на св. Силуан. Въобще, с благоговение обходих целия манастир.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

Култът към св. Димитър е изключително популярен не само на Балканите,[1] но и в целия християнски свят.[2] Особено силна е почитта към него в Гърция и Солун, където неговият живот и многобройни чудеса са станали неразделна част от историята на града.[3]Времето отдавна е успяло да изглади и заличи в съзнанието на християните всички ранни и противоречиви свидетелства за произхода и родното място на светеца. За вярващите св. Димитър е несъмнено грък, който е роден и е пострадал мъченически за Христос в Солун – мястото, където се прославя и става прочут в целия християнски свят. Същевременно той е дълбоко свързан и с българската история, а затова и почитта му в България е не по-малко разпространена, отколкото в Гърция.

По нашите земи съществуват десетки и дори стотици, посветени на него храмове и манастири. Той е покровителят на Асеневци; той „идва” в Търново, за да помогне за освобождаването на България (1185 г.).[4] Свързан е с българските земи и чрез своя верен слуга, светия мъченик Луп(ос). Тази част от църковното предание наистина е потънала в забвение, което не е чудно, защото в житийната литература св. Луп се появява по-късно и остава в „сянката” на култа към св. Димитър. Но наистина резонен е въпросът: защо българите имаме много по-голяма памет за мимолетните победи на българското оръжие, отколкото за духовния подвиг на хората, осветили с вярата си тези земи? По същия начин и интересът към историята на светостта по българските земи далеч не съответства на интереса на българските историци към т. нар. „светска история” на България. Извор на национална гордост и вдъхновение е единствено споменът за могъществото и материалния просперитет на Крумова и Симеонова България или пък на тази на Асеневци, което пък отново ни напомня за думите на Спасителя: „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21).

Отваряне на целия текст

Автор Светослав Риболов

През 19 в. в Русия се заражда интерес към богословието на св. Григорий Паламà, но за него едва ли е помогнала богословската дейност на ватопедския монах св. Максим Грек († 1556 г.), имайки предвид неразбирането и грубостта, с която той е посрещнат там. Св. Максим дори е изпратен от руския цар в заточение по обвинение в арианство.[1] Затова пък изглежда разпространители на учението на Паламà са двама други гърци – братята Йоаникий и Софроний Лихуди, които работят на границата между 17 и 18 в. в Московската академия на науките.[2] В 1690 г. те пишат в Москва своя Духовен наръчник, в който включват диалог между йезуит и грък, посветен на нетварната таворска светлина. За съжаление това съчинение не е издадено и до днес.[3]

Въпреки известния интерес в определени монашески среди в Русия, дълго време учението за нетварните божествени енергии и неговото специфично отражение върху разбирането за спасението и аскетичните практики остава неразбрано и отбягвано. Не е случайно, че по времето на имп. Екатерина Велика (1762-1796) анатематизмите срещу Варлаам и Акиндин са извадени от руския текст на Синодика на православието.[4] За тази тенденция говорят и преводите на руски на патристични съчинения от онази епоха. В това число е важен славянският превод на Филокалия – на места силно „морализиран”. Ако св. Никодим Светогорец в издателската си работа по сборника е редактирал текста на места чисто граматически, за да стане той по-четивен за неговите съвременници, то преп. Паисий Величковски († 1794 г.) в издателската си дейност на т. нар. Добротолюбие или на „славянската филокалия” е редактирал доста по-смело, за да звучат мистичните откровения на отците не толкова скандално за ушите на тогавашните читатели в Русия навикнали на схематизираните обобщения, заимствани от схоластическото богословие на римокатолиците или от пиетисткото направление в протестантския свят.

Отваряне на целия текст

Автор Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

Богослов и пастир

Общуването със стареца Софроний и неговите думи

В 1976 г. за първи път посетих манастира „Св. Йоан Предтеча” в Есекс. От този момент постоянно, почти всяка година пътувах до там, за да срещна стареца Софроний и да беседваме по различни въпроси и теми, които ме вълнуваха. Понякога му задавах въпрос и той отговаряше, но в повечето случаи това бе излишно, защото щом почнеше да говори, въпросителните изчезваха от само себе си. Слушах го с уважение и огромно внимание.

След всяка наша беседа, веднага отивах в стаята си и записвах чутото, разбира се доколкото можех да го усвоя. Събирах изреченията на стареца от всичките години на нашето общуване в папка, която поради честите ми пътувания впоследствие се загуби. След време отново се намери. Започвайки да чета записаното, осъзнах какво богатство са изреченията на приснопаметния велик старец. Записвах ги с идеята по-късно човек да може да размисли върху тях – как и доколко могат да бъдат употребени в живота. Сега вече разбрах, че просто нямам правото да ги държа скрити от хората. Защото ще бъде наказан онзи раб, който е получил един талант и го е закопал в земята, като така е скрил среброто на господаря си. Като се боя от подобно наказание, бързам да споделя с читателите духовните богатства, с които аз, недостойният, бях удостоен.

Отваряне на целия текст