ЛИЧНОСТИ - Двери БГ

Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Автор Стефан Стефанов

Следвайки Новия мартиролог на св. Никодим Светогорец, приемаме, че периодът на новомъчениците започва с падането на Константинопол под османска власт (1453 г.). За България този период започва по-рано, от 1393-1396 г., макар това да е условна граница.

В своя задълбочен исторически труд История канонизации святых в Русской Церкви (М., 1903 г.), проф. Е. Голубински обобщава принципите на древнохристиянската Църква за прославление на светци. Според вярването на Църквата мъченичеството е такъв подвиг, който сам по себе си доставя на подвижника венец на светостта. В общия мъченически тропар се изтъква, че мъченикът приема нетленен венец от Христа, нашия Бог, чрез самото си страдание: „Твоят мъченик, Господи, (името) в страданието си прие нетленен венец от Тебе, нашия Бог”.

В писмото си до Фортунат, с което го увещава към мъченичество, св. Киприан Картагенски убедително изяснява величието на този подвиг в Божиите очи: „Като дадохме на вярващите по Божието благоволение първо кръщение, нека подготвяме всекиго за друго кръщение (т. е. мъченичеството), внушавайки и поучавайки, че това кръщение и по благодат е по-голямо, и по сила по-възвишено, и по чест по-драгоценно – кръщение, за което се радва Бог и Неговият Христос, кръщение, след което никой вече не греши, което е завършек на преуспяването в нашата вяра и при което отиващите си от света тозчас се съединяват с Бога. Във водното кръщение се приема прошка на греховете, а при кръщението с кръв – венеца на добродетелите”.

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Аверинцев

На 9 септември 2005 г. се навършват петнадесет години от посичането с брадва на прот. Александър Мен (новината – тук). Публикуваме този текст на проф. Сергей Аверинцев като знак на признателност и уважение към личността и делото на един от най-забележителните руски проповедници на двадесетото столетие.

Прот. Александър Мен (1935-1990 г.) е свещеник на Руската православна църква и един от най-ярките дейци на християнската съпротива срещу съветския атеизъм. Неговата доказана вярност към вярата е наследена от майка му, приела заедно с малкия си син кръщение от един преследван, укрил се свещеник през 1935 г. – във време, когато изчезването на християнството от съветското общество беше включено в държавните планове наред с икономическите задачи. В своите училищни, а след това и студентски години о. Александър неотклонно продължава своето религиозно самообразование – един толкова голям за времето си подвиг на вярност, който днес много трудно можем да си представим.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

Смята се, че празникът Успение на Пресвета Богородица е установен от св. апостоли. Разказите за възнасянето в плът на Божията майка на небето се отнасят към 4 в. За него споменават бл. Августин и Йероним, а Йерусалимският патр. Ювеналий (420-458) потвърждава пред имп. Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на Успението е установен от имп. Маврикий (592-602). Блажената кончина на св. Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през 12 в., по времето на патр. Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от 1 до 15 август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

Църковна история на Евсевий Кесарийски е незаменим извор за ранната история на Църквата. За написването на своето главно произведение той ползва богата литература, което прави този труд незаменим източник на информация за всеки, който се интересува от автентичния, жив, пъстър и противоречив живот на ранната Християнска църква. Благоприятен фактор е достъпът на Евсевий до Кесарийската библиотека и до Йерусалимската, както и до всички други източни библиотеки във Финикия, Египет, Гърция, а също и до латинските хранилища.

Ползвал е пет книги на Хегезип от 2 в., Хроника на Юлий Африкан от 3 в., цитира св. Юстин Философ, Климент Александрийски, св. Ириней, Аполоний, Юдейски войни на Йосиф Флавий, Филон Александрийски, послания на християнски общини за местни мъченици. От изключително значение за структурата на историята са епископските списъци за Рим, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Първите части на Римската и Александрийската листи са взети от Юлий Африкан, частично от опровержителите на еретическите учения, които чрез приемствеността на епископите, която е отвеждала до апостолите, са доказвали неапостолския произход на еретическите общини. Друг важен източник са диптисите, които всички църкви, а особено основаните от апостолите, старателно са водели. Юлий Африкан и Евсевий Кесарийски са съчетали тези сведения с т. нар. императорски списъци и така се е получило хронологичното скеле на Църковна история.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

Възходът на литургичното богословие през миналия век привлече интереса на православните богослови към това ключово понятие за църковния живот. Особено голям принос за разкриването на светоотеческото му съдържание има прот. Александър Шмеман. Но както често се получава в нашата Църква, възвишените духовни истини се принизяват, стават жертва на секуларизираното ни мислене и се подменя истинското им съдържание. Така се стигна до раждането на идеология на “литургията след литургията”.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота, когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница – когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни преди предаването Му на страдания и кръстна смърт.

Сякаш преди да навлезем в мъката и тъмнината на Страстните дни, преди още веднъж да станем свидетели на Христовите страдания, Църквата ни разкрива истинския смисъл на доброволната Христова жертва, на спасителната Му смърт.

Христос бил далеч от Йерусалим, когато Лазар умрял. Чак след четири дни Той дошъл във Витания и се срещнал със сестрите на Лазар, Марта и Мария, и с плачещите и скърбящи негови приятели. В Евангелие според Йоан подробно се разказва за тази среща. Двете сестри казват на Христос: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми...“. А Христос отговаря: „Брат ти ще възкръсне!“. И въпреки това, независимо от този отговор, когато видял плачещите сестри и дошлите с тях скърбящи юдеи, Той Самият, както пише ев. Йоан, „разтъжи се духом, смути се“. Ето, Той се приближава до гроба и Той Самият плаче, и околните си казали: „Гледай, колко го е обичал“. Христос заповядва да махнат камъка, затварящ гробницата. И, по думите на евангелиста, „извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа“.

Отваряне на целия текст