Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Венцислав Каравълчев
Археологът Джонатан Рийд е изготвил списък с най-важните за християнството археологически открития в Израел и Палестина. Предлагаме на читателите на Двери” да се запознаят с тези открития, които според Д. Рийд имат голямо значение за изясняването на Св. Писание и живота на нашия Господ Иисус Христос. В своя списък авторът на настоящата статия е включил и няколко открития, чиято достоверност обаче днес се поставя под съмнение.

Caiapha.jpgКостохранителницата на Йосиф Кайафа (Каяфа)

Според погребалната практика в Палестина през 1 в. сл. Хр. телата на починалите са полагани в специално изработени гробници. След известен период от време роднините на починалия са събирали костите в специално изработен каменен контейнер (осуарий – лат. ossuarium от os, ossis – кост, бел. прев.) – костохранителница. През ноември 1990 г. археолозите откриват костохранителницата на първосвещеника Йосиф Кайафа. В нея върху част от костите е изписано името Кайафа, а на една дори има надпис: Йосиф бар Кайафа” (Йосиф, син на Кайафа – бел. прев.). Той умира на около 60-годишна възраст. Името му се споменава в Мат. 23:3; 26:57-68; Лука 3:2; Иоан 3:2; 18:13-28 и в Деян. 4:6. Първосвещеникът Йосиф Кайафа се споменава също в трудовете на историка Йосиф Флавий. От Св. Писание е известно, че Кайафа председателства съденето на Иисус Христос от Синедриона. В Деяния на апостолите се споменава също, че той участва в разпита на ап. Петър.

Отваряне на целия текст

Медният свитъкПрез 1947 г. един бедуин от племето таамира обикаля хълма Кумран, разположен на западния бряг на Мъртво море, търсейки загубена коза от стадото си. Тъй като не я открил, предположил, че може да е влязла в  пещерата на хълма. Спуснал се по отвесната скала и решил да хвърли камък в нея, с надеждата че така ще накара животното да излезе. Вместо шум от уплашено животно обаче, от пещерата се разнесъл звук на строшена керамика, което привлякло любопитството му и го кара да влезе в пещерата. Там намира 45 глинени съда, старателно подредени до стената. Разочарованието на Мохамед ад Диб ще да е било голямо, когато от делвите изважда само няколко потъмнели, слепени кожени свитъка. По-късно, в бедуинския лагер, заедно със събратя си ги разглеждат внимателно, но така и не успяват да разберат нещо от написаното. След няколко месеца бедуините успяват да продадат находката си за 250 долара на архиепископа на Сирийската православна църква Атанасий (монофизити).  Неговите опити да разчете свитъците също са безуспешни. След една година, при срещата си с д-р Тревър той разбира, какво действително е придобил, както и цената на тази придобивката – израелското правителство откупува ръкописите за 1 млн. долара...

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

Рождество ХристовоВ Евангелието не е посочена точната дата на раждане на Иисус Христос. Не е посочено дори годишното време, когато това е станало и, съдейки по това, че в евангелското повествование се говори за пастири, които пасат стадото си през нощта, може да се помисли, че става дума за лятото. Оттук и въпросът: откъде и как е възникнала християнската дата на Рождество Христово – 25 декември? И това не е въпрос на празно любопитство. Защото, отговаряйки на него, ние разбираме нещо и за същността на самата християнска вяра, и по-точно за отношението, което проявяват християните към външния, все още не познаващ Христа и не повярвал в Него свят.

Работата е там, че в началото на нашата ера, редом с разпространението на християнството, в гръко-римския свят с бързи темпове се разпространява и последната голяма езическа религия – култът към слънцето. През 70-те години на 3 в. римският имп. Аврелиан (270-275) дори я прави официална религия на цялата Римска империя. Тази религия прославя слънцето като източник на живота, а поради това и като висша божествена сила. Както и при езичеството въобще, и тук се наблюдава обожествяване на природата и нейните живоносни сили. Най-важните празници на религията на слънцето са дните на т. нар. зимно слънцестоене – последните дни на декември, когато, след максималното отдалечаване на земята от слънцето, отново започва приближаването ѝ към него и, съответно, увеличаването на топлината и светлината, наближаването на пролетното възкресяване на природата и тържеството на живота над зимното умиране. Разбира се, хората от онази епоха все още не са познавали астрономическите закони на въртенето на земята около слънцето. Победата на светлината над тъмнината и възкресяването на природата за тях е божествено чудо, в чийто център стои слънцето, което е източник на светлината и живота. Култът към слънцето става и последната велика религия на вече осъденото на смърт езичество, а празникът на зимното слънцестоене през месец декември – последният голям езически празник. Ето защо християните схващат този култ като свой главен противник и съперник, тъй като той оказва на християнството последна съпротива.  

Отваряне на целия текст

Автор Иво Янев

храм Св. Николай Софийски

На 17 май, когато св. Църква отбелязва 453 години от мъченическата смърт на св. Николай Софийски, в едноименния храм (намиращ се на ул. „Пиротска”, 76) от 9:00 ч. беше отслужена св. Литургия. На 16 май 2008 г. (петък), от 17:00 ч. беше отслужена Велика вечерня с традиционната лития, начело със св. мощи на св. Николай Софийски до неговият гроб (ул. „Цар Симеон”, 125). На 16 и 17 май по време на богослуженията вярващите християни можаха да се поклонят на мощите на светеца. За съжаление на твърде малко хора е известно името на св. Николай Софийски. Повечето влизащи в храма го смятат посветен на св. Николай Мирликийски (6 декември).

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Максим (Матеос)

Метеора, стенопис на Теофан Критски 16 в.Първоначално Великден се е предшествал от дву-тридневен пост, който е станал една седмица – т. нар. Страстна седмица, или Седмицата на Христовите страдания. Впоследствие към поста на Страстната седмица е бил прибавен четиридесетдневният пост, по подобие на четиридесетте дни, в които Христос е постел в пустинята. Той е бил предназначен за „оглашените“, т. е. за тези, които са щели да бъдат кръстени на Великден. Дълго време докато е траела практиката на масовите кръщения на възрастни, тайнството се е извършвало именно на Великден, когато особено силно се е преживявало Кръщението като съ-участие в доброволната смърт и възкресение на Господа. Затова Пасхалната литургия е изключително кръщелна по своя характер. След 6 в. започва да преобладава кръщаването на деца и затова масовото кръщаване на възрастни на Пасха постепенно е изоставено. Именно тогава смисълът на св. Четиридесетница се променя – от катихизаторски период постът е станал период на покаяние за членовете на Църквата. През 9 в. св. Четиридесетница вече окончателно е обединена със Страстната седмица и така продължителността на Великия пост се е увеличила.

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Смирнов
1_4.jpgИли кой е имал право да извършва тайнството изповед във Византия и южнославянските църкви

Тайната изповед във Византийската църква в периода след Вселенските събори се намирала изключително в ръцете на монасите, а бялото енорийско духовенство не изповядвало своите пасоми, нито извършвало тайнство покаяние. В по-голямата си част монасите-духовници (извършващите тайнството изповед в гръцката и руска традиция се наричат “духовници”, “πνευματικοί”, бел. пр.) били лица с презвитерски сан, или както днес се наричат йеромонаси. Но се случвало изповед да приемат и епископи, както и обикновени монаси без свещен сан. Това явление в гръцкия църковен живот се обяснява естествено с това, че дисциплината на тайната изповед се е оформила в манастирите, а духовничеството се развило от манастирското старчество.

Отваряне на целия текст

Автор Борис Маринов

Христо Кодов В разгара на лятото, някак незабелязано за мнозина, отбелязваме четвърт век от кончината на изтъкнатия български учен проф. Христо Кодов. Всепризнат и у нас, и в чужбина славист и литературен историк, специалист по кодикология и палеография, проф. Кодов остава в паметта на поколения българи със своята огромна ерудиция, с пословичното си трудолюбие и неизменна отзивчивост към колеги и приятели. Но той има запазено място и в летописите на Българската православна църква, с която остава свързан през целия си живот и до самия край на дните си.

Роден на 15 (28) август 1901 г. в Калофер, той прекарва детството си в Истанбул. В мултикултурната и мултиезична среда на световната столица за първи път се появяват неговите интереси към необятните дебри на езикознанието. Завърнал се в родината през 1916 г., на следващата година той постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1923 г., след което – до 1927 г. – следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През време на обучението си бъдещият славист слуша лекции при изтъкнати наши филолози като Беньо Цонев, Любомир Милетич, Йордан Иванов, д-р Иван Шишманов и Боян Пенев. Ключова роля за формирането му като езиковед има световноизвестният Стефан Младенов, който насочва младия учен към проблемите на сравнителното индоевропейско езикознание. Обучението си Христо Кодов завършва с кратка специализация в Полша, където има възможността да се запознае с научните достижения на най-добрите представители на Краковската школа. Друга фигура, макар и от по-късно време, която изиграва важна роля в изграждането на Христо Кодов като специалист, е прочутият Маню Стоянов, който през 60-те години привлича Кодов за съвместна работа по описа на славянските ръкописи в Народната библиотека.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Владимир Вукашинович
Причастяване на апостолитеЛитургичното обновление е едно от най-неотложните предизвикателства, които са поставени пред Православната църква…

Православната църква днес е изправена пред сериозния въпрос за литургичното обновление, което трябва да се проведе по такъв начин, че богослужебният живот да се модифицира и съобрази с нуждите на епохата, като същевременно не се застрашават неговите основни истини и постулати. Застрашаването на самата същност на църковния живот - тази опасност, която проф. Зизиулас нарече опасност от просветничество, може да навреди на Църквата, но тя не трябва да бяга от нея, нито да затваря очите си. Напротив. Трябва да отговори на това предизвикателство по свойствен за нея начин, да запази своята идентичност без да се изолира, като живее и предава своите догматични ценности. Колко е трудно това обаче ще разбере всеки, който поне за кратко се е задълбочил в проблематиката на литургичното обновление.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме