Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Прот. Андрей Ткачов

St_Mary_of_Egypt_s_Holy_Communion.jpgПовечето от иконите на св. Мария Египетска я изобразяват молеща се. Тя е изнемощяла, с изключително сухо тяло, изобщо не е възможно в нея да бъде позната предишната красавица. Ръцете ѝ са вдигнати нагоре, тя е устремена към Христос. Той слуша нейната молитва. Благославящата Му десница се вижда в горния ъгъл, където е устремен погледът на светицата. Има обаче и други икони, където Зосима причастява Мария. Надвратна фреска с подобен сюжет видях в атонския манастир „Дохиар“.

Това е много важен сюжет от житието. Вероятно – най-важният. Светът разбира за предишната грешница, която е възлязла на високата планина на светостта именно благодарение на монаха Зосима. Той пък е доведен в пустинята при Мария с двояка цел. От една страна, трябвало е да бъде излекувана неговата душа, в която вече се бил зародил гордият помисъл: надминах, казвал си той, останалите подвижници и няма подобни на мене. От друга страна, като свещеник, той може да вземе със себе си св. Тайни и да причасти Мария. Което впоследствие и прави.

Отваряне на целия текст

Автор Милена Макавеева
1_141.jpg65 години от мъченическата кончина на свещеник Ангел Хубанчев

В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света” (Иоан 16:33)

“Аз умирам невинен, не страдайте за мене. Умирам в името на Христа!” Това са едни от последните думи на отец Ангел Хубанчев, 39-годишния архиерейски наместник на гр. Разград, осъден на смърт от Народния съд и убит на 13 март 1945 г.

Богато ерудиран, с будна съвест, о. Ангел е пламенен оратор, виден духовен и обществен лидер в града. Увлича младежите в благотворителна дейност, учи ги на патриотизъм. По негова инициатива православното братство при храма основава приют, в който бедни и недъгави намират подслон, храна и топли грижи. Православното братство, което той оглавява, има собствена библиотека. Той организира поклоннически пътувания, беседи, библейски курсове и мн. др.

Отец Ангел Хубанчев е роден на 29 септември 1905 г. в  с. Ловни дол, Севлиевско, в бедно, но будно семейство. През 1921 г. завършва с отличие прогимназия в  родното си село. През 1927 г. като стипендиант на Св. Синод завършва с отличие Софийската духовна семинария. Живо се интересува от философия. През ваканциите активно работи, за да се издържа през учебната година. През целия курс на обучение в семинарията Ангел Хубанчев е любимият ученик на преподавателите. При раздаване на дипломите в семинарията той държи реч от името на съвипускниците си. Научава френски и немски, свири на цигулка.  След завършване на семинария е назначен за певец при катедралния храм “Св. Възнесение” в гр. Шумен. На 12 август 1928 г. Ангел Хубанчев се венчава за Параскева Николова, която по думите на техни съвременници била най-красивата разградчанка за онова време. На 6 януари 1929 г., Рождество Христово, той става дякон, а на следващия ден, 7 януари, е ръкоположен за свещеник в Разград от Доростоло-Червенския митрополит Михаил. От 1940 г. о. Ангел е архиерейски наместник.

Отваряне на целия текст

Автор Йерод. Петър (Граматиков)
1_31.jpgОткриването на ръкописите от Мъртво море между 1947 и 1956 г. стана събитие, открило нова епоха за изучаване на Библията, ранния следбиблейски юдаизъм и началото на християнството. Написани на еврейски и арамейски език и датиращи от 200 г. пр. Хр. до средата на първи век сл. Хр., те позволяват несравнен и революционен поглед към еврейския живот и мировъзрение в Палестина през един съдбовен период в развитието на еврейската и християнската религиозна мисъл. С тяхната първа публикация през 1962 г. и ревизираното издание от 1975 г. тези небиблейски текстове от Кумран станаха достъпно и удобно въведение в организацията, обичаите, историята и вярванията на общината, която ги е създала. Тези забележителни документи ни служат за авторитетен водач в изучаването на древния юдаизъм и зараждащото се в същия времеви отрязък християнство.

Отваряне на целия текст

Автор Ирина Филипова
В предверието на Христовите страсти

1.14.jpg
Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?

Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого; за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар? Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене? Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил? Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук. (Йоан 18:28-32)

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
Археологът Джонатан Рийд е изготвил списък с най-важните за християнството археологически открития в Израел и Палестина. Предлагаме на читателите на Двери” да се запознаят с тези открития, които според Д. Рийд имат голямо значение за изясняването на Св. Писание и живота на нашия Господ Иисус Христос. В своя списък авторът на настоящата статия е включил и няколко открития, чиято достоверност обаче днес се поставя под съмнение.

Caiapha.jpgКостохранителницата на Йосиф Кайафа (Каяфа)

Според погребалната практика в Палестина през 1 в. сл. Хр. телата на починалите са полагани в специално изработени гробници. След известен период от време роднините на починалия са събирали костите в специално изработен каменен контейнер (осуарий – лат. ossuarium от os, ossis – кост, бел. прев.) – костохранителница. През ноември 1990 г. археолозите откриват костохранителницата на първосвещеника Йосиф Кайафа. В нея върху част от костите е изписано името Кайафа, а на една дори има надпис: Йосиф бар Кайафа” (Йосиф, син на Кайафа – бел. прев.). Той умира на около 60-годишна възраст. Името му се споменава в Мат. 23:3; 26:57-68; Лука 3:2; Иоан 3:2; 18:13-28 и в Деян. 4:6. Първосвещеникът Йосиф Кайафа се споменава също в трудовете на историка Йосиф Флавий. От Св. Писание е известно, че Кайафа председателства съденето на Иисус Христос от Синедриона. В Деяния на апостолите се споменава също, че той участва в разпита на ап. Петър.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

Рождество ХристовоВ Евангелието не е посочена точната дата на раждане на Иисус Христос. Не е посочено дори годишното време, когато това е станало и, съдейки по това, че в евангелското повествование се говори за пастири, които пасат стадото си през нощта, може да се помисли, че става дума за лятото. Оттук и въпросът: откъде и как е възникнала християнската дата на Рождество Христово – 25 декември? И това не е въпрос на празно любопитство. Защото, отговаряйки на него, ние разбираме нещо и за същността на самата християнска вяра, и по-точно за отношението, което проявяват християните към външния, все още не познаващ Христа и не повярвал в Него свят.

Работата е там, че в началото на нашата ера, редом с разпространението на християнството, в гръко-римския свят с бързи темпове се разпространява и последната голяма езическа религия – култът към слънцето. През 70-те години на 3 в. римският имп. Аврелиан (270-275) дори я прави официална религия на цялата Римска империя. Тази религия прославя слънцето като източник на живота, а поради това и като висша божествена сила. Както и при езичеството въобще, и тук се наблюдава обожествяване на природата и нейните живоносни сили. Най-важните празници на религията на слънцето са дните на т. нар. зимно слънцестоене – последните дни на декември, когато, след максималното отдалечаване на земята от слънцето, отново започва приближаването ѝ към него и, съответно, увеличаването на топлината и светлината, наближаването на пролетното възкресяване на природата и тържеството на живота над зимното умиране. Разбира се, хората от онази епоха все още не са познавали астрономическите закони на въртенето на земята около слънцето. Победата на светлината над тъмнината и възкресяването на природата за тях е божествено чудо, в чийто център стои слънцето, което е източник на светлината и живота. Култът към слънцето става и последната велика религия на вече осъденото на смърт езичество, а празникът на зимното слънцестоене през месец декември – последният голям езически празник. Ето защо християните схващат този култ като свой главен противник и съперник, тъй като той оказва на християнството последна съпротива.  

Отваряне на целия текст

Медният свитъкПрез 1947 г. един бедуин от племето таамира обикаля хълма Кумран, разположен на западния бряг на Мъртво море, търсейки загубена коза от стадото си. Тъй като не я открил, предположил, че може да е влязла в  пещерата на хълма. Спуснал се по отвесната скала и решил да хвърли камък в нея, с надеждата че така ще накара животното да излезе. Вместо шум от уплашено животно обаче, от пещерата се разнесъл звук на строшена керамика, което привлякло любопитството му и го кара да влезе в пещерата. Там намира 45 глинени съда, старателно подредени до стената. Разочарованието на Мохамед ад Диб ще да е било голямо, когато от делвите изважда само няколко потъмнели, слепени кожени свитъка. По-късно, в бедуинския лагер, заедно със събратя си ги разглеждат внимателно, но така и не успяват да разберат нещо от написаното. След няколко месеца бедуините успяват да продадат находката си за 250 долара на архиепископа на Сирийската православна църква Атанасий (монофизити).  Неговите опити да разчете свитъците също са безуспешни. След една година, при срещата си с д-р Тревър той разбира, какво действително е придобил, както и цената на тази придобивката – израелското правителство откупува ръкописите за 1 млн. долара...

Отваряне на целия текст

Автор Иво Янев

храм Св. Николай Софийски

На 17 май, когато св. Църква отбелязва 453 години от мъченическата смърт на св. Николай Софийски, в едноименния храм (намиращ се на ул. „Пиротска”, 76) от 9:00 ч. беше отслужена св. Литургия. На 16 май 2008 г. (петък), от 17:00 ч. беше отслужена Велика вечерня с традиционната лития, начело със св. мощи на св. Николай Софийски до неговият гроб (ул. „Цар Симеон”, 125). На 16 и 17 май по време на богослуженията вярващите християни можаха да се поклонят на мощите на светеца. За съжаление на твърде малко хора е известно името на св. Николай Софийски. Повечето влизащи в храма го смятат посветен на св. Николай Мирликийски (6 декември).

Отваряне на целия текст

Полезни връзки

 

Препоръчваме