Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Венцислав Каравълчев
0_1.jpgДнес Църквата чества паметта на един от най-обичаните православни светци – св. Трифон. Името на светеца е от гръцката дума τρυφή – мекота, нежност, деликатност. Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, почитан днес както от Православната, така и от Римокатолическата църква. Основен център на култа към св. Трифон във Византия са Мала Азия и Константинопол. През 1204 г . кръстоносците отнасят мощите на светеца от Константинопол в Рим и това спомага неговата слава да се разпространи и на Запад. Произходът на традицията св. Трифон да бъде покровител на земеделието и специално на винарството може да се отнесе към 10 в.

Основният извор за живота и дейността на светеца е Константинополският синаксар (Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae) от 11 в. Св. Трифон се родил в град Лампсак (Lampsacus, Фригия)* по времето на император Гордиан (първата пол. на 3 в.) Занимавал се с животновъдство – отглежда гъски. Според житието от Синаксара, още от младини е притежавал дара на изцелението и екзорцизма. Измежду многото изцелени от него била и дъщерята на Гордиан, която била обладана от демон. Той не само я освободил от демона, но и показал на присъстващите беса, който се бил вселил в едно черно куче. Това чудо накарало мнозина да се обърнат към Христа.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

1_13.jpgНа 12 декември Църквата почита паметта на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Св. Спиридон е един от най-тачените светци в православието. Въпреки голямата почит и обич, на която се радва светецът, включително и у нас, остава неизвестен фактът, че пътищата на този дивен светец са минали и през територията на днешна България. През 4 в. столицата ни София приютява привържениците на единосъщието на Сердикийския събор от 343 г., свикан като вселенски. В този събор вземат участие около 300 епископи от всички части на Римската империя. Може би защото едно от главните действащи лица на събора е св. Атанасий Велики, името на св. Спиридон Тримитунтски остава в неговата сянка. Но именно св. Атанасий Велики е този, който ни съобщава, че св. Спиридон е присъствал на събора в София. В своята така наречена „Втора апология“ (Apologia Secunda 50) св. Атанасий изрежда имената на участниците на събора в Сердика, като ясно посочва присъствалите от Кипър 12 епископи, сред които добре познатите ни и от други извори св. Спиридон и правоправещият епископ на съседната епархия св. Трифилий (Левкозийски),[1] който всъщност е ученик на св. Спиридон и автор на първото негово житие. При това участието на св. Спиридон на събора в Сердика е абсолютно сигурно за разлика от смятаното за безспорно негово участие на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Причината е в това, че както вече отбелязахме, сам св. Атанасий Александрийски посочва неговото участие и подписване на решенията на Сердикийския събор, докато за участието му в Първия вселенски събор съдим по включването му в един доста по-късно съставен списък на „318-те отци“ от събора.

Отваряне на целия текст

Автор Дякон Александър Занемонец
1_48.jpgОбливайки се в сълзи, разпитвах за Господа всички, които някога Го бяха виждали: пророците, апостолите и отците, действително мъдрите... С голяма скръб и сълзи на очи ги молех да ми кажат къде са Го видели някога, на кое място и по какъв начин”(1)

Св. Симеон Нови Богослов

Името на о. Александър Мен е едно от най-известните и най-противоречивите в историята на Руската Църква през XX в. То е известно почти на всички християни в Русия, както и на много извън нейните граници. За учениците си той е един от най-забележителните проповедници, пастири, и може би богослови, на нашето време. Смъртта му е безспорно мъченическа. За противниците на о. Ал. Мен неговото творчество е също ярко събитие в църковния живот на 70-те и 80-те год., но с отрицателен знак: о. Александър Мен бил забележителен проповедник, обаче водил хората не в Църквата, а в някакво „околоцърковно пространство”, до голяма степен разграничено от нея; или даже в междуцърковно пространсто – оценка, свързана с негативно отношение към икуменическите позиции на о. Александър Мен.

Привържениците на двете концепции така и не намериха общ език. От многобройните книги, посветени на о. Александър Мен, повечето са или „акатист”, или „акатист с обратен знак”. Това показва не само, че „пътят към диалога е винаги труден”, но говори и за необикновената сложност на самия феномен о. Александър Мен и неговото творчество.

Отваряне на целия текст

Автор Димитър Спасов
c2.jpgПоетеса, революционер, кмет на гр. Анапа, майка на три деца от два брака, художник, монахиня, участник във Френската съпротива – това е жената, която през 2004 г. Св. Синод на Вселенската патриаршия канонизира заедно с трима нейни сподвижници.

Майка Мария оставя интересно литературно наследство, но не печели световна слава; картините й са изключително експресивни и запомнящи се, но няма да ги откриете изложени по световните музеи; религиозните й текстове, силно повлияни от Бердяев, о. Сергий Булгаков и Соловьов, са впечатляващи, но след трагичната й смърт са разпилени по знайни и незнайни емигрантски списания и брошури.

Най-великата творба на майка Мария става нейният живот, посветен на служението на ближния. Служение и себеотдаване без остатък, служение до мъченическа смърт в концлагера „Равенсбрюк”.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Андрей Ткачов

St_Mary_of_Egypt_s_Holy_Communion.jpgПовечето от иконите на св. Мария Египетска я изобразяват молеща се. Тя е изнемощяла, с изключително сухо тяло, изобщо не е възможно в нея да бъде позната предишната красавица. Ръцете ѝ са вдигнати нагоре, тя е устремена към Христос. Той слуша нейната молитва. Благославящата Му десница се вижда в горния ъгъл, където е устремен погледът на светицата. Има обаче и други икони, където Зосима причастява Мария. Надвратна фреска с подобен сюжет видях в атонския манастир „Дохиар“.

Това е много важен сюжет от житието. Вероятно – най-важният. Светът разбира за предишната грешница, която е възлязла на високата планина на светостта именно благодарение на монаха Зосима. Той пък е доведен в пустинята при Мария с двояка цел. От една страна, трябвало е да бъде излекувана неговата душа, в която вече се бил зародил гордият помисъл: надминах, казвал си той, останалите подвижници и няма подобни на мене. От друга страна, като свещеник, той може да вземе със себе си св. Тайни и да причасти Мария. Което впоследствие и прави.

Отваряне на целия текст

Автор Йерод. Петър (Граматиков)
1_31.jpgОткриването на ръкописите от Мъртво море между 1947 и 1956 г. стана събитие, открило нова епоха за изучаване на Библията, ранния следбиблейски юдаизъм и началото на християнството. Написани на еврейски и арамейски език и датиращи от 200 г. пр. Хр. до средата на първи век сл. Хр., те позволяват несравнен и революционен поглед към еврейския живот и мировъзрение в Палестина през един съдбовен период в развитието на еврейската и християнската религиозна мисъл. С тяхната първа публикация през 1962 г. и ревизираното издание от 1975 г. тези небиблейски текстове от Кумран станаха достъпно и удобно въведение в организацията, обичаите, историята и вярванията на общината, която ги е създала. Тези забележителни документи ни служат за авторитетен водач в изучаването на древния юдаизъм и зараждащото се в същия времеви отрязък християнство.

Отваряне на целия текст

Автор Милена Макавеева
1_141.jpg65 години от мъченическата кончина на свещеник Ангел Хубанчев

В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света” (Иоан 16:33)

“Аз умирам невинен, не страдайте за мене. Умирам в името на Христа!” Това са едни от последните думи на отец Ангел Хубанчев, 39-годишния архиерейски наместник на гр. Разград, осъден на смърт от Народния съд и убит на 13 март 1945 г.

Богато ерудиран, с будна съвест, о. Ангел е пламенен оратор, виден духовен и обществен лидер в града. Увлича младежите в благотворителна дейност, учи ги на патриотизъм. По негова инициатива православното братство при храма основава приют, в който бедни и недъгави намират подслон, храна и топли грижи. Православното братство, което той оглавява, има собствена библиотека. Той организира поклоннически пътувания, беседи, библейски курсове и мн. др.

Отец Ангел Хубанчев е роден на 29 септември 1905 г. в  с. Ловни дол, Севлиевско, в бедно, но будно семейство. През 1921 г. завършва с отличие прогимназия в  родното си село. През 1927 г. като стипендиант на Св. Синод завършва с отличие Софийската духовна семинария. Живо се интересува от философия. През ваканциите активно работи, за да се издържа през учебната година. През целия курс на обучение в семинарията Ангел Хубанчев е любимият ученик на преподавателите. При раздаване на дипломите в семинарията той държи реч от името на съвипускниците си. Научава френски и немски, свири на цигулка.  След завършване на семинария е назначен за певец при катедралния храм “Св. Възнесение” в гр. Шумен. На 12 август 1928 г. Ангел Хубанчев се венчава за Параскева Николова, която по думите на техни съвременници била най-красивата разградчанка за онова време. На 6 януари 1929 г., Рождество Христово, той става дякон, а на следващия ден, 7 януари, е ръкоположен за свещеник в Разград от Доростоло-Червенския митрополит Михаил. От 1940 г. о. Ангел е архиерейски наместник.

Отваряне на целия текст

Автор Ирина Филипова
В предверието на Христовите страсти

1.14.jpg
Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?

Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого; за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар? Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене? Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил? Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук. (Йоан 18:28-32)

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме