Автор Венцислав Каравълчев

Днес Църквата чества паметта на един от най-обичаните православни светци – св. Трифон. Името на светеца е от гръцката дума τρυφή – мекота, нежност, деликатност. Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, почитан днес както от Православната, така и от Римокатолическата църква. Основен център на култа към св. Трифон във Византия са Мала Азия и Константинопол. През 1204 г . кръстоносците отнасят мощите на светеца от Константинопол в Рим и това спомага неговата слава да се разпространи и на Запад. Произходът на традицията св. Трифон да бъде покровител на земеделието и специално на винарството може да се отнесе към 10 в.

Основният извор за живота и дейността на светеца е Константинополският синаксар (Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae) от 11 в. Св. Трифон се родил в град Лампсак (Lampsacus, Фригия)* по времето на император Гордиан (първата пол. на 3 в.) Занимавал се с животновъдство – отглежда гъски. Според житието от Синаксара, още от младини е притежавал дара на изцелението и екзорцизма. Измежду многото изцелени от него била и дъщерята на Гордиан, която била обладана от демон. Той не само я освободил от демона, но и показал на присъстващите беса, който се бил вселил в едно черно куче. Това чудо накарало мнозина да се обърнат към Христа.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

На 12 декември Църквата почита паметта на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Св. Спиридон е един от най-тачените светци в православието. Въпреки голямата почит и обич, на която се радва светецът, включително и у нас, остава неизвестен фактът, че пътищата на този дивен светец са минали и през територията на днешна България. През 4 в. столицата ни София приютява привържениците на единосъщието на Сердикийския събор от 343 г., свикан като вселенски. В този събор вземат участие около 300 епископи от всички части на Римската империя. Може би защото едно от главните действащи лица на събора е св. Атанасий Велики, името на св. Спиридон Тримитунтски остава в неговата сянка. Но именно св. Атанасий Велики е този, който ни съобщава, че св. Спиридон е присъствал на събора в София. В своята така наречена „Втора апология“ (Apologia Secunda 50) св. Атанасий изрежда имената на участниците на събора в Сердика, като ясно посочва присъствалите от Кипър 12 епископи, сред които добре познатите ни и от други извори св. Спиридон и правоправещият епископ на съседната епархия св. Трифилий (Левкозийски),[1] който всъщност е ученик на св. Спиридон и автор на първото негово житие. При това участието на св. Спиридон на събора в Сердика е абсолютно сигурно за разлика от смятаното за безспорно негово участие на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Причината е в това, че както вече отбелязахме, сам св. Атанасий Александрийски посочва неговото участие и подписване на решенията на Сердикийския събор, докато за участието му в Първия вселенски събор съдим по включването му в един доста по-късно съставен списък на „318-те отци“ от събора.

Отваряне на целия текст

Автор Дякон Александър Занемонец

Обливайки се в сълзи, разпитвах за Господа всички, които някога Го бяха виждали: пророците, апостолите и отците, действително мъдрите... С голяма скръб и сълзи на очи ги молех да ми кажат къде са Го видели някога, на кое място и по какъв начин”(1)

Св. Симеон Нови Богослов

Името на о. Александър Мен е едно от най-известните и най-противоречивите в историята на Руската Църква през XX в. То е известно почти на всички християни в Русия, както и на много извън нейните граници. За учениците си той е един от най-забележителните проповедници, пастири, и може би богослови, на нашето време. Смъртта му е безспорно мъченическа. За противниците на о. Ал. Мен неговото творчество е също ярко събитие в църковния живот на 70-те и 80-те год., но с отрицателен знак: о. Александър Мен бил забележителен проповедник, обаче водил хората не в Църквата, а в някакво „околоцърковно пространство”, до голяма степен разграничено от нея; или даже в междуцърковно пространсто – оценка, свързана с негативно отношение към икуменическите позиции на о. Александър Мен.

Привържениците на двете концепции така и не намериха общ език. От многобройните книги, посветени на о. Александър Мен, повечето са или „акатист”, или „акатист с обратен знак”. Това показва не само, че „пътят към диалога е винаги труден”, но говори и за необикновената сложност на самия феномен о. Александър Мен и неговото творчество.

Отваряне на целия текст

Автор Димитър Спасов

Поетеса, революционер, кмет на гр. Анапа, майка на три деца от два брака, художник, монахиня, участник във Френската съпротива – това е жената, която през 2004 г. Св. Синод на Вселенската патриаршия канонизира заедно с трима нейни сподвижници.

Отваряне на целия текст