Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Юрий Черноморец

S-AverintsevПрез 2009 г. се изпълниха пет години от смъртта на забележителния православен философ Сергей Сергеевич Аверинцев (1937-2004).

Сергей Аверинцев беше автор на две статии върху историята на византийската философия, публикувани последователно в първия и във втория том на колективната монография Културата на Византия – съответно през 1984[1] и 1989[2] г. По-късно тези две статии бяха обединени в големия труд Нашата философия.[3] На перото му принадлежат и редица енциклопедични статии за византийската философия и богословие. Главният подход на С. Аверинцев към византийската философия може да се характеризира като внимание в изводите. Към времето, когато Аверинцев пише своите статии по история на византийската философия господстващият подход е разделянето на византийските философи на аристотелианци и платоници. В съществуването на такава дихотомия във византийската философия са убедени Алексей Лосев, Василиос Татакис, Клаус Ойлер, Герхард Подскалски, Филип Шерард и други. Според привържениците на този подход дилемата платонизъм-аристотелианство може да бъде удачен методологичен принцип за анализ на цялата история на философията и, разбира се – на средновековната. Тази гледна точка обаче не споделят изследователите, анализирали философския светоглед на конкретни византийски мислители. Всеки, писал за византийските мислители, знае, че нито един от тях не може еднозначно да бъде охарактеризиран като платонист или аристотелианец. За това е знаел и С. Аверинцев. И именно затова основната му заслуга – като премерен и благоговеен изследовател – е този отказ от анализ на историята на византийската философия с помощта на дилемата „аристотелианство-платонизъм”.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

Калист мелнишкиАко ХІХ в. преоткри за православието исихазма[1], св. отци  и най-вече името на св. Григорий Палама,[2] то ХХ век определено беше времето на патристичното възраждане, на неопатристичния синтез, на задълбочен анализ, възстановяване и възраждане на Преданието. Без излишно да преувеличаваме, може да кажем, че последните двe-три десетилетия на отминалото столетие бяха белязани от един своеобразен връх в този процес, а именно изваждането от забвение на името на един светец, роден, живял и блажено починал в пределите на България – преп. Калист Мелнишки. Мнозина вероятно си задават вече въпроса, защо да е толкова важно това? Има хиляди забравени светци и мъченици на Църквата, чиято памет и подвизи не са осветлени, кое прави преп. Калист така изключителен, че преоткриването му да бъде определяно като епохално? Преди всичко, това е огромното му богословско творчество, което тепърва предстои да бъде проучено в цялост, анализирано и интерпретирано. Тук трябва да отбележим, че една значителна част от него все още е в неизвестност.

Отваряне на целия текст

Автор Димитрий Мережковски

Rublev Paul

Най-добре ще научим за живота на Павел от самия него.

„Аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град (Йерусалим) при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес”, напомня не без гордост Павел на иудеите в Йерусалим (Деян. 22:3), а също и на иудеите в Рим: „Аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово” (Рим. 11:1). И на цар Агрипа затворникът Павел напомня: „Моя живот от младини… съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим… Аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра” (Деян. 26:4-5). „Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците”. „Преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания”, ще каже той на своите възлюбени, но неверни и „неразумни” галатяни (Гал. 2:11-15; 1:14); и вече към края на живота си на филипяните (Фил. 3:5-6), също негови възлюбени, но верни и умни деца: „Аз, обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон – фарисеин... по правдата на закона – непорочен”.

Отваряне на целия текст

Автор Захумско-Херцеговински еп. Атанасий (Йевтич)

ap Paul_StavronikitaПавел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, за Своя Син (роден по плът от Давидово семе и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего… (Рим. 1:1-4).

Така започва своето в Христа и за Христа Евангелие св. небоходец (ουρανοβάμων) Павел, богослов и небесна тръба, първовърховен апостол в Църквата Христова. Евангелие, което, не е човешко, но божествено и неизречимо и превъзхожда всяка природа, защото и аз не от човек, а чрез откровение Иисус Христово [го получих](Гал. 1:11-12).[1]

Според много свети отци и особено св. Йоан Златоуст, на никого от човеците Бог не е открил такива велики и неизречими тайни, както на Павел.[2] Благоволи да открие в [чрез] мене (Гал. 1:15-16).[3] Т. е. на Павел е открита тайната на Бога и Отца и на Сина, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Кол. 2:2-3). Открито му е цялото Вечно Евангелие,[4] което Павел определя като домостроителство (οἰκονομία)[5] на тайната, скрита от вечност в Бога, Многообразна премъдрост Божия, Широта и дължината, дълбочина и висота на Божията любов, неизследимо богатство Христово, Тайна на Евангелието и Тайна Христова (Еф. 3:2; 4:8-10, 18; 6:19; Кол. 1:26; 2:2; 4:3). Божественият Павел подчертава значението на това Евангелие в Послание до Тимотея, където – като говори за дома Божи, който е Църквата на Живия Бог – казва: И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава (1 Тим. 3:15-16).

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Константин Камишанов

KyriakiThoma01 a

През тази седмица, втората след Пасха, Църквата насочва вниманието ни към образа на св. ап. Тома. Призовава ни да помислим с кого се уподобяваме в отношението си към Христос и в какво се е състояло „неверието“ на Тома

Според преданието, св. ап. Тома на външен вид приличал много на Христос. Винаги очакваш, когато някой прилича на известен човек, той да има и някакво вътрешно сходство с него. Още по-удивителна е тази прилика на апостола с Христос и прозвището „Тома неверни“.

Всеки от нас носи в душата си някой образ, който следва през целия си живот. Това се проявява в поведението, в начина на обличане, в житейските ориентири. Хората, избрали за свой идеал Христос и успели да въплътят в себе си това подобие, се наричат преподобни. Най-често обаче ние не изследваме своите образци за подражание. Обикновено те са сборни образи, състоящи се от много и взаимноизключващи се лица. Малко на Христос, малко на чейнчаджии, малко на Наполеон, малко нещо руско и т. нат. Намирайки се в такова объркано духовно състояние, човек вместо да следва определен курс, както правят самолетите или корабите, попада в едно хаотично движение. Това ненормално състояние води към лъжлив духовен живот.

Отваряне на целия текст

Автор Андрей Кострюков

A A_KostrjukovПрез 2012 г. в София излезе второ издание на Живот, чудеса и завети на светител Серафим Софийски. Изданието е подготвено от Българската старостилна църква, която е извън единство със световното православие. Повече от четвърт от сборника (105 от 416 стр.) критикува моята книга Жизнеописание на архиепископ Серафим (Соболев) (С. 2011).[1] Страниците са представени и на сайта на споменатата структура.[2] Тъй като става дума за възгледи на Богучарския архиеп. Серафим – известен подвижник на благочестието и авторитетен богослов, струва ни се необходимо да отговорим на споменатата критика.

Бъдещият йерарх е роден в Рязан през 1881 г. За епископ е ръкоположен в Крим от руските архиереи. Емигрира през 1920 г. Живее в България под юрисдикцията на Руската православна задгранична църква (РПЗЦ). През 1945 г. преминава в Московска патриаршия. Изказва се против икуменизма и преминаването на Църквата към новия календар. Автор е на книгата Руската идеология, както и на трудове, насочени против догматичните заблуждения на митр. Антоний (Храповицки) и прот. Сергий Булгаков. Известен е и като чудотворец. В България мястото на неговото погребение се почита.

След преминаването на Българската църква към новия календар през 1968 г. привържениците на стария стил вземат на въоръжение името на архипастиря и макар той да умира 18 години преди това печално събитие, групата на българските клирици и миряни оправдава своето отделяне с авторитета на архиеп. Серафим.

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Бортник

Karl Hristian_FelmiПрез февруари 2007 г. Карл Кристиан Фелми – известен лутерански изследовател на източното християнство – приема православието. В интервю той подчертава, че тази стъпка е негово лично решение и естествен резултат от изучаването на православието, с което се занимава през целия си живот. „Убеждението, че православното богословие е богословие на църковния опит, който съм получил в резултат от неговото изучаване и съм изразил в книгата си Съвременното православно богословие, не се е изменило… Моята вътрешна връзка с предмета на моите изследвания укрепна и неотдавна аз сам приех православието”.[1]

Карл Кристиан Фелми се ражда в 1938 г. в гр. Лигниц (Легница, Силезия, днес в Западна Полша), в семейството на лутерански пастор. Изучава богословие в Мюнстер и Хайделберг. През 1964-1969 г. е асистент в Института за източни църкви в Мюнстер. От тогава и до днес целият му живот е посветен на изучаване на православието и особено руското. В 1970 г. защитава дисертацията Проповедта в православна Русия. Изследване на съдържанието и особеностите на руската проповед във втората половина на 19 в. Сред най-добрите работи на Фелми е неговата докторска дисертация: Обяснение на Божествената литургия в руското богословие. Пътища и изменения в тълкуването на литургията в руски контекст.[2]

Отваряне на целия текст

Автор Христо Марков

KonstantinТози текст отдавна трябваше да напиша. Лазеше в душата ми дълго време, измъчвах се с историята, която ще прочетете, прехвърлях един тягостен детски спомен, често се замислях върху съдбата човешка, превратностите на Православната църква и невъзможността десетилетия да осмислим пораженията комунистически върху нея. А те често са чиста проба издевателства и нечовешко отношение към водачите-клирици, пастирите народни и Божии служители.

А бе толкова простичко, по народному справедливо и по православному смирено… Трябваше да стане преди повече от двадесет години… Просто Българската православна църква да канонизира избитите български свещенослужители заради вярата им, заради служението на ползу роду. Погиналите с мъченическа смърт в лапите на комунистическите сатрапи след септември 1944 г. Стотици са. И докато навсякъде, дори в Русия, избитите от комунистите свещеници отдавна са въведени в сонма на светиите, българските  мъченици за вярата стоят самотно и тъжно пред райските двери.

За един от тях ще разкажа – отец Константин Иванов Бъчваров от с. Торос, Луковитска околия, Врачанска епархия. Зверски убит от нашите комунисти в есенните дни на 1944 г. Дни на кървави и безсмислени отмъщения. На жестокост, непозната по тези земи.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме