Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Юлия Талева

Olivier ClémentВ един миг Бог ме потърси и аз Го последвах.

Поставих в скоби всичко, което дотогава знаех за религиите.

И Му се доверих[1]

За мнозина животът на Оливие Клеман е преди всичко история на обръщането. Неговият личен „път към Дамаск” – изживян на младини, вълнуващ и сложен – не му спестява никое от изпитанията и сътресенията на духовното търсене: от състоянието на пълно богоотричане до спонтанното удивление от битието, от безпокойството пред смъртта до пълното отчаяние от живота, от увлечението по екзотичната духовност на Изтока до озарилата го радост от Възкресението. Френският богослов Жан-Франсоа Колосимо вижда в него постоянен дисидент: „Роден в провинцията, а емигрира в Париж. Агреже,[2] а остава безразличен към университетските звания. Докторант, а не защитава тезата си. Атеист, а става християнин. Французин, а приема православието. Историк, а се превръща в богослов”.[3] Този път на превратности и на обръщания е и предопределящ за цялата мисия, на която Клеман посвещава живота си, и го дарява с невероятната толерантност, универсален ум и отворен дух за диалог със света – между Християнския изток и Християнския запад, с папите, с патриарсите и с младежта, с вярващи и с невярващи.

Отваряне на целия текст

Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Basil Krivoshein BrusselsМного от годините на дългия си живот архиепископ Василий (Кривошеин; 1900-1985) е посветил на изучаване на наследството на Отците на Църквата. Животът на владика Василий съвпада с времето, когато в църковните и в научните среди в Европа започва да се възражда интересът към светоотеческото наследство – движение, което възниква не само сред православните, но и сред римокатолиците.

С изучаването на светоотеческото наследство архиепископ Василий започва да се занимава систематично още като монах в Свето-Пантелеймоновия манастир на Атон.[1] Атон е не само уникална монашеска република, където в продължение на вече повече от хилядолетие съществува и се развива аскитечески и духовен живот, но също и място, където са събрани уникални християнски ръкописи, които в някои случаи нямат свои аналози никъде по света. Много от атонските манастири, включително руският Свето-Пантелеимонов манастир, притежават особено богати колекции от ръкописи, които в годините, когато владика Василий живее на Атон, практически все още не са проучени, нито каталогизирани, нито дори известни на научния свят. Бидейки обикновен атонски монах, владика Василий има възможността да работи в тези библиотеки и да посвети своето време на изучаването на древните ръкописи.

Уникалността на владика Василий се заключава в това, че той е бил не просто църковен човек, нито просто учен. В себе си той е съчетавал тези две ипостаси, които – това трябва да се каже със съжаление – в православната традиция се съчетават доволно рядко. И когато владика Василий се оказва в Западна Европа, той сътрудничи с много от светските учени-патролози, които нямат онзи духовен опит, който е той притежавал след повече от две десетилетия, прекарани на светата Атонска планина.

Отваряне на целия текст

Автор Димитър Спасов

2be53951064c72d302413468a5e668f6

„... бидейки свободен от всички, станах роб на всички,

за да придобия по-многото от тях:

... за немощните станах като немощен, за да придобия немощните,

за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои”

(1 Кор. 9:19-22)

Преди десетина години се озовах на пресконференция с участието на митр. Кирил (Гундяев) – по онова време все още председател на Отдела за външно-църковни отношения. В залата присъстваха предимно руски журналисти от светски и църковни медии, които задаваха въпроси в широкия спектър от високо богословие до актуални политически теми. Митрополитът отговаряше умно и с една отиграна през годините рутина. Докато не му зададоха въпроса за мястото и ролята на о. Александър Мен в живота на Руската църква. Току-що в Русия отново се беше изострила полемиката между крайните критици на о. Александър и многобройните му духовни чеда.

Последва кратка пауза. Вместо да коментира книгите и богословските тези или пък отклонения на о. Александър, владиката разказа следната история. В началото на 80-те летял за някаква конференция в чужбина. В самолета, на съседната седалка се настанил мъж на средна възраст и щом самолетът на Аерофлот застанал на пистата и форсирал двигателите, човекът тихичко се помолил, след което се прекръстил. В онези години това била толкова изненадваща гледка, че той веднага заговорил непознатия. Оказало се, че той е духовно чедо на о. Александър Мен – един от многото съветски интелигенти, обърнати и въцърковени от отеца. Последвал дълъг разговор. „Само тази душа да беше довел до Христос, о. Александър вече би имал особено и ценно място в Църквата. А той е довел стотици, може би хиляди” – завърши изказването си владиката.

Отваряне на целия текст

Автор Николай Лоски

N Lossky1. Владимир Соловьов

В съвременната култура се наблюдава възраждане на интереса към религиозната философия – интерес, който не се ограничава само в сферата на човешкото мислене, а обхваща вече всички страни на духовния живот, завършвайки със завръщане към Църквата. Все пак обаче никъде това не бе изразено във философската литература така, както в Русия.

В средата на 19 в. славянофилите първи започнаха да се занимават с религиозно-философски проблеми. Следвайки работата им, но на по-широка основа, в последната четвърт на века Вл. Соловьов създаде сложна и всеобхватна система на религиозната философия, а от нея в последните тридесет години възникнаха множество разклонения и в Русия се появи обширна религиозно-философска литература. В разработването ѝ в по-голяма или по-малка степен участие взеха кн. С. Н. Трубецкой, кн. Е. Н. Трубецкой, отец П. А. Флоренски, отец С. Н. Булгаков, Н. А. Бердяев, В. Ф. Ерн, В. И. Иванов, Д. С. Мережковски, Н. О. Лоски, С. А. Алексиев, Л. П. Карсавин, С. Л. Франк, П. И. Новгородцев, И. А. Илин, Б. П. Вишеславцев и др.

Основна задача на руската религиозно-философска литература бе изграждането на православен християнски светоглед, разкриващ богатството и жизнеността на християнските догмати, които за много хора вече бяха мъртви формули, откъснати от живота и от разбирането за света. Нека първо видим какво в това отношение направи Соловьов.

Отваряне на целия текст

Автор Иван Ж. Димитров

N-N-Glubokovsky 2Навършиха се 150 години от раждането на проф. д-р Николай Никанорович Глубоковски, роден на 6.12.1863 г., изградил се като учен в Санкт-Петербургска духовна академия и по Божия воля станал основател на библеистиката в България. Неговата личност и научната му дейност бяха изчерпателно проучени и подробно изтъкнати през последните десетилетия у нас, в отечеството му и по света. Тук сега ще бъдат представени някои от онези страни в личността и дейността на именития учен, които обикновено остават извън вниманието на биографите, остават „под черта”. Правя това с убеждението, че тези страни от неговата личност са не по-малко интересни и значими.

*   *   *

Н. Н. Глубоковски наистина е голям учен и църковен общественик.[1] Магистър по богословие на Московска духовна академия, доктор по богословие, заслужил професор на Санкт-Петербургска духовна академия, член-кореспондент на Руската академия на науките, многократен лауреат на различни научни награди, Глубоковски се е ползвал с безкрайното уважение на своите студенти. Това отношение към професора е било предизвиквано не само от неговите бляскави заслуги пред науката. Глубоковски е бил „човек с широка натура”[2] – велик учен във всичко, което се е отнасяло до науката, взискателен и твърд, и заедно с това искрен, добър и снизходителен наставник в академичната аудитория. Не случайно вече в преклонните му години, като професор в Софийския университет неговите студенти от Богословския факултет го наричали Стареца.

Видният учен Н. Н. Глубоковски основно е известен с библеистичните си изследвания. Но той не е живял откъснат от живия живот на Православната църква – първо в Русия, а после и в България. В Русия е участвал дейно и ангажирано в обсъждането и решаването на редица въпроси от чисто църковен характер (като преминаването от синодална към патриаршеска система на управление), от междуцърковен характер (като междуконфесионалните диалози и начеващото икуменическо движение[3]) или от църковно-академичен характер (като статута на духовните академии и реформата на религиозното образование[4]). Писал е статии, участвал е в дискусии, дори в лекциите си пред студентите е правел отклонения, ангажиращи вниманието на аудиторията и към такива въпроси.

Тази своя до голяма степен пристрастна ангажираност той е запазил и в новото си отечество (лаская се от мисълта, че можем така да определим България в отношението му към нея).

Отваряне на целия текст

Автор Анастасиос Филипидис

Fr John_RomanidesОгромният богословски принос на отец Йоан Романидис се дължи на опитното житейско знание, което той е получил в своята семейна среда и особено от майка си Евлампия. По подобен начин и неговият принос към историческата наука се основава също на опит, породил оригинални идеи и радикални изводи – разбира се, в резултат на изчерпателно проучване. Той започва своята първа историческа книга Ромейството (1975 г.) с описание на случай от 1951 г., когато е все още млад ефимерий в Америка. Съобщили му, че трябва да отиде в къщата на болен, но той объркал адреса и така се запознал с някакъв грък. В дома му обаче случайно дошъл и неговият брат, в когото, за голяма изненада о. Романидис, разпознал лидера на албанците в града… Развръзката е описана на страниците на Ромейството.

Не е случайно и това, че тази книга се появява след пребиваването на о. Йоан в Ливан и Сирия, в Богословския факултет на Баламанд. Там той установява, че хиляди вярващи от Антиохийската патриаршия определят себе си като православни ромеи, без да са гърци, нито дори гръкоговорящи. Този парадокс също търси своето обяснение на страниците на Ромейството.

Що се отнася до академичните му контакти трябва да се признае влиянието на о. Георги Флоровски върху Романидис, а за тясната им връзка свидетелства публикуваната им кореспонденция. Флоровски се интересува особено много от взаимното влияние между богословие и история. От същия дух е вдъхновен и о. Романидис.

Историческото творчество на о. Йоан се заключава основно в три изследвания: 1) Ромейството; 2) Франки, ромеи, феодализъм и догмат (1982 г.) и 3) Историческият увод към второто издание на Прародителския грях (1989 г.). Немалко исторически сведения има и в пространния увод към Римляни или ромеи, отци на Църквата, т. I (1984 г.), където се проявява връзката между богословско и историческо слово. Но и в повечето негови изследвания след 1975 г. историческите елементи се преплитат с богословски въпроси.

Отваряне на целия текст

Автор Иван Ж. Димитров

N-N-Glubokovsky 2Десетилетия наред Втора аудитория на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” пази портрета на големия руски учен-богослов проф. Николай Никанорович Глубоковски. Макар официално да не е обявяван, той се смята за патрон на тази аудитория, която обикновено се ползва от студентите от втори курс, чиито предмети се доминират от Св. Писание на Новия Завет. А името на проф. Глубоковски в България и в чужбина (както в Русия, така също и в останалите славянски, и във всички православни страни, а въобще и в богословските среди по света) се свързва безпогрешно с науките, занимаващи се именно със Св. Писание на Новия Завет.

Българското богословие е било честито да има сред основателите на академичната си традиция учен от величината на проф. Глубоковски. Как е станало това?

Отрано Българската православна църква и просветената ни общественост е работела за откриването на висша богословска школа у нас. Университетът също е бил заинтересуван да има и богословски факултет в своя състав, за да бъде пълна представата за universitas litterarum („всеобщност на науките”). Но нещата вървели трудно. Трудни били преди всичко годините за отечеството ни. Последователни катастрофални войни доразрушили оцелялото от гибелната липса на слога сред политици и общественици. Едва в последните месеци на правителството на Ал. Стамболийски мечтата става действителност: през пролетта на 1923 г. тържествено е основан Богословският факултет на Софийския университет.[1] След руските духовни академии, създадени през 18 и 19 век, след гръцки, румънски и сръбски факултети, създадени през 19 и началото на 20 век, накрая и България се сдобива със свой разсадник на висша богословска наука. Сред четирите пък първи избрани професора на новия факултет е и именитият руски новозаветник проф. Николай Никанорович Глубоковски.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Евфросин (Билаш)

oblozhka dela svyashch  todorov 0Един неизвестен български новомъченик, жертва на комунистическата власт в СССР – по данни на Одеския архив.

Отец Любомир Константинов Тодоров е поредната жертва на кървавия терор, който съветската власт налага над Православната църква. Роденият в България свещеник е бил обвинен в контрареволюционна дейност и антисъветска агитация. Бил е признат за виновен дори за това, че неговите роднини живеят в България. Осъден е на разстрел.

В кратката биографична справка към делото му пише, че отец Любомир Тодоров се е родил в гр. Пловдив, в далечната 1881 г. Имал е средно образование – завършил е Духовната семинария. Българин по народност, отец Любомир имал съветско гражданство. В момента на своя арест живеел в с. Беляевка, Одеска област, където служил като свещеник.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Християнство и култура

HK 184Прот. Андрю Лаут
Св. Силуан и отец Софроний (Сахаров): виждайки Бога, както си е

Св. Софроний (Сахаров)
Тайната на „Аз съм“

Прот. Думитру Стънилоае
Кръстът и обновяването на творението в православното учение

Андрей Десницки
Какво казва Св. Писание за смъртта

Прот. Павел Събев
Няколко текстологични бележки върху Евангелие според Лука

Полезни връзки

 

Препоръчваме