Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Road to Emmaus

ih4515В продължение на векове западните историци категорично отхвърляха твърдението на Християнската църква в Индия за нейните апостолски корени, а също и претенциите ѝ, че представлява най-старата християнска църква извън пределите на Римската империя.

„Деяния на Тома“ – загадка за историците

Както южно-индийското предание, така и доукрасеният сирийски оригинал на Деяния на Тома, датиран през 2 в., дълго време не изглеждаха нищо повече от апокрифни легенди. Макар много отци на Църквата да съобщават за апостолската мисия на св. Тома в Индия, нямаше исторически свидетелства за споменатите във въпросните Деяния царе, а много от географските названия в този апокриф са неизвестни на науката. Независимо от това, че от възникването си Деяния на Тома са широко разпространени в християнския свят, не съществуваха сигурни доказателства за автентичността на текста и на преданието. Деянията бяха смятани за увлекателна история, традиционно започваща с описанието на момента, когато апостолите разделили помежду си света за своята мисия.

„По времето, когато апостолите били в Йерусалим всички, … те разделили страните помежду си, за да може всеки от тях да проповядва в страната, която му се паднала… И при жребия и разделянето Индия се падна на апостол Юда Тома. А той не пожелал да отиде, казвайки: „Нямам сили за това, защото съм слаб и съм евреин, как мога да уча индийците?“. И като разсъждавал така Юда, явил му се нашият Господ в нощно видение и му казал: „Не бой се, Тома, иди в Индия и проповядвай словото, защото Моята благодат е с тебе“. Той обаче не бил напълно убеден, казвайки: „Изпрати ме, където Ти искаш, Господи наш, само в Индия няма да отида“ (Деяния на Тома).

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Симеон (Томачински)

397Често православните християни биваме упреквани, че „вярваме сляпо“ на всичко, което казва Евангелието. Но ето че днес, първата неделя след Пасха, ние си припомняме за апостола, когото наричат именно родоначалник на съмнението, на колебанието във вярата. Има даже такъв популярен израз – „Тома неверни“. Нека погледнем обаче, действително ли св. ап. Тома е бил баща на „критическия реализъм“ и наистина ли неговата вяра е била по-слаба, отколкото на останалите апостоли.

През изминалите дни на Светлата седмица често пъти слушахме разказа на четиримата евангелисти за събитията от Христовото възкресение. Ето какво например ни казва св. ап. Марк. Възкръсналият Христос вече се бил явил на Мария Магдалина и жените мироносици:

Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. Най-сетне се яви на самите единадесет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал (Марк 16:91-14).

Отваряне на целия текст

Автор Хризостомос Стамулис

Chrisostomos StamoulisОт началото на 20 век и до днес, когато човечеството се готви да встъпи в новото хилядолетие, личността и богословието на втория покровител на Солун, св. Григорий Паламà, имат водещо място в новото гръцко православно богословие, независимо дали присъстват пряко в богословските трудове или не. При едно пътуване през страниците на творчеството на гръцките православни богослови от 20 век се създава впечатлението, че за нито един светец, за нито едно друго богословие не са били изказвани толкова противоречиви мнения и никой друг не е предизвиквал толкова научни и светогледни сблъсъци. Колкото повече се задълбочаваме в изследване на богословската литература, толкова повече това впечатление се засилва, за да стигне до убеденост.

От гледна точка на методологията, изучаването на богословието на този голям светец от новогръцките изследователи може да бъде разделено на три периода, в които се откриват и съответните, винаги компромисни тенденции, натоварени с особените си характеристики. Личности, богословски учения, диалози, литургичен живот, социални различия, различни културни форми, съгласия и разногласия в крайна сметка дават израз на движението на едно живо тяло – тялото на Църквата, което се опитва, отново обръщайки се към своето минало, да оцени собствените си прояви на неразумие и на изопачаване на истината.

За да сме точни трябва честно да отбележим, че богословският диалог в Гърция, който е имал и има за свой център богословието на св. Григорий, изглежда се развива на външно и вътрешно ниво: диалог за самоосъзнаване на православното богословие и, заедно с него, диалог на православното богословие с учението на Християнския запад.

Отваряне на целия текст

Автор Владислав Тулянов

Antonij PecherskijПреп. Антоний Печорски с право се смята за една от най-важните и интересни личности в историята на Руската православна църква. Един от основателите на руското монашество, основоположник на Киево-Печорския манастир – първия руски манастир основан без участието на великия киевски княз, т. е. манастир, който не е ктиторски – и учител на преп. Теодорий Печорски, който с увереност може да бъде наречен една от ключовите фигури в цялата история на Руската православна църква.

В лицето на Теодосий Печорски за много столетия напред Русия получава своя идеал на святост, следван още от времената на св. Сергий Радонежки. И колкото и там да са възниквали нови монашески школи и направления, всички те са оставали верни на заветите на св. Теодосий Печорски. Житието пък, написано от Нестор, се превръща изобщо в образец на цялата руска агиография.[1] По всичко личи, че именно Антоний Печорски е изиграл най-важната роля в живота на преп. Теодосий. Че тъкмо неговите съвети и наставления са помогнали на Теодосий Печорски да достигне до този образец, който Г. П. Федотов справедливо нарича идеал на руския светец.

А именно тази, безусловно важна роля, изиграна от Антоний Печорски в живота на преп. Теодосий и, заедно с това, в цялата история на Руската църква, изисква по-нататъшното изучаване на неговия живот, в който и до сега остават немалко „бели петна”. В тази статия ще се постараем да изясним един от малко проучените периоди в биографията на преп. Антоний Печорски, а именно – началния период от живота на светеца, до завръщането му от Света Гора Атон в Русия.

Отваряне на целия текст

Автор Димитър Спасов

Monk Gabriel_UrgebadzeТвърде често сме изправени пред изкушението да отпращаме светостта някъде в миналото и да я качваме високо-високо на пиедестала на почитанието. Това е едновременно и благочестиво, и безопасно ‒ съвсем уставно почитаме с уста нашите светци и се покланяме телесно на техните иконографски ликове, като едновременно с това ги държим на безопасно разстояние от нас. Винаги имаме подръка удобните и освобождаващи ни от отговорност обяснения: времената тогава са били различни; хората са били други ‒ силни и вярващи; какво можем да сторим ние, постмодерните и постхристиянските обитатели на 20 и 21 в., във време на всеобщо отстъпление и т. н., и т. н.

Така постоянно и систематично отдалечаваме светостта от нас, от нашия живот, от тук и сега, докато от нея останат само избледнели контури някъде в славното минало. Удобно забравяме, че носителите на светостта са личности ‒ знайни и незнайни, хора от плът и кръв, поставени като нас в ситуация на избор. Личности, които откликват на Божия зов с такава сила, категоричност и вярност, че биват чути от Него. И Той щедро излива върху тях Своите дарове, защото Бог не с мярка дава Духа. Прави Го постоянно. По великата си милост излива Своята благодат и в наши дни, върху наши съвременници, за да ни покаже, че не сме оставени сами и че всяка наша молитва и всяко наше действие, сторени от сърце съкрушено и смирено, не остават без отговор.

Един от тези избрани Божии съсъди на 20 в. е старец Гавриил Ургебадзе (1929-1995), или както го наричат в Грузия, мама[1] Габриели. В личността му по неповторим начин се преплитат гоненията на атеистичния съветски режим и аскезата от първите векове на монашеството, редкият и труден дар на юродството и надмогването на психични проблеми, духовното наставничество и дарът на прозорливостта, радикализмът на вярата и горещата любов към ближния, тегобите на постоянните болести (особено през последните години от живота му) и неспиращите случаи на изцеления край неговия гроб.

Отваряне на целия текст

Автор Йером. Николай (Сахаров)

safroniy-saharovВъведение

Разбирането за човека като образ и подобие на Бога, срещано при архимандрит Софроний, ни дава основание да говорим за него като за един от водещите богослови, представител на източната християнска традиция, който в антропологията си достига до безпрецедентни висоти. По думите на един испански богослов, отец Софроний „ни открива християнски и евангелски измерения, които до голяма степен сме забравили”.[1] В тази статия ще се постараем да изясним някои от тези съществено нови черти – в началото по отношение на източната светоотеческа традиция, а след това и във връзка със съвременното руско богословие.

Понятието образ и подобие ни е познато от Св. Писание (например от Бит. 1:26).[2] Независимо, че повечето от отците засягат темата за образа и подобието у човека,[3] между тях няма еднозначно разбиране, в какво точно се състоят този образа и това подобието. И тъй като вече съществуват достатъчно подробни изследвания върху светоотеческото разбиране за образа и подобието като цяло,[4] и при определи отци в частност,[5] ние ще си позволим да не засягаме въпроса, а да се обърнем непосредствено към онези моменти в светоотеческото наследство, които имат отношение към тълкуването на тези понятия от о. Софроний.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Сергий Модел

Archbishop Basil_KrivosheinРазказвайки в „Спомени” за различните периоди от своя живот,[1] архиепископ Василий (Кривошеин) не казва нищо за двадесет и двете години, прекарани от него на Атон, макар тази част от неговия живот да е била безусловно една от най-важните във формирането на неговата личност. Тъкмо Атон е направил от владика Василий човека, който той е бил (въпреки че по-късно е станал йерарх и богослов): смирен монах, който е водил обикновен, скромен живот, запазвайки при това свобода на мисълта и словото. Ето защо е желателно по възможност да се възстановят събитията от тези години, като се използва неговата преписка[2] и други документи, с които разполагаме.[3]

Нищо не е предвещавало на Всеволод Александрович Кривошеин, четвърти син на царски министър, служението му в Църквата. Роден през 1900 г. в Санкт Петербург,[4] младият студент в Историческия факултет не бил особено религиозен – включително и когато през 1919 г. постъпил в Бялата армия. Само че бедствията на революцията и на гражданската война, както и живото преживяване на това, колко пъти Бог го е спасявал от смъртта,[5] оставят неизгладима следа в душата му. С премръзнали ръце и крака той е евакуиран през 1920 г. във Франция. Тук, във Филологическия факултет на Сорбоната, той завършва образованието, което вече е започнал в родния си град – в Историческия факултет на Санкт-Петербургския, а след това и на Московския университет.

Отваряне на целия текст

Автор Месогейски и Лаврийски митр. Николай (Хаджиниколау)

siluan afonskiy-04Проповед, посветена на празника на преп. Силуан Атонски (11 септември) в манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Великобритания

Празничната служба, посветена на този велик светец, стигна почти до своя край. Хубави са тези празници, където стигаш до края, а те точно тогава започват. Те са тези, които след богослужебното величание, поетичното слово, словесното приближаване към светеца явяват неговото тайнствено откровение и усещането за неговото „скрито“ присъствие в Църквата.

Св. Силуан е велик светец. Освен това той е особен светец. Той е съвременен светец. Сред нас все още има хора, живели по неговото време. Той е еднакъв с всички други светци като проява на действието на божествената благодат. Светецът обаче е едновременно с това и различен като личност, като пазител на божествения образ в себе си.

Живот в пълна незабележимост

Приживе той направи всичко възможно, за да не се прочуе в този свят, да остане скрито неговото духовно наследство – дори от неговите собствените очи. Той направи каквото можа, за да не докосне и разруши скъпоценното съкровище на душата си, да не разпръсне богатството от опита на Царството Божие. Той оползотвори благоприятните за неговата свещена цел външни условия на монашеското уединение на Света гора.

Отваряне на целия текст

Полезни връзки

 

Препоръчваме