- Автор Димитър Спасов
Твърде често сме изправени пред изкушението да отпращаме светостта някъде в миналото и да я качваме високо-високо на пиедестала на почитанието. Това е едновременно и благочестиво, и безопасно ‒ съвсем уставно почитаме с уста нашите светци и се покланяме телесно на техните иконографски ликове, като едновременно с това ги държим на безопасно разстояние от нас. Винаги имаме подръка удобните и освобождаващи ни от отговорност обяснения: времената тогава са били различни; хората са били други ‒ силни и вярващи; какво можем да сторим ние, постмодерните и постхристиянските обитатели на 20 и 21 в., във време на всеобщо отстъпление и т. н., и т. н.
Така постоянно и систематично отдалечаваме светостта от нас, от нашия живот, от тук и сега, докато от нея останат само избледнели контури някъде в славното минало. Удобно забравяме, че носителите на светостта са личности ‒ знайни и незнайни, хора от плът и кръв, поставени като нас в ситуация на избор. Личности, които откликват на Божия зов с такава сила, категоричност и вярност, че биват чути от Него. И Той щедро излива върху тях Своите дарове, защото Бог не с мярка дава Духа. Прави Го постоянно. По великата си милост излива Своята благодат и в наши дни, върху наши съвременници, за да ни покаже, че не сме оставени сами и че всяка наша молитва и всяко наше действие, сторени от сърце съкрушено и смирено, не остават без отговор.
Един от тези избрани Божии съсъди на 20 в. е старец Гавриил Ургебадзе (1929-1995), или както го наричат в Грузия, мама[1] Габриели. В личността му по неповторим начин се преплитат гоненията на атеистичния съветски режим и аскезата от първите векове на монашеството, редкият и труден дар на юродството и надмогването на психични проблеми, духовното наставничество и дарът на прозорливостта, радикализмът на вярата и горещата любов към ближния, тегобите на постоянните болести (особено през последните години от живота му) и неспиращите случаи на изцеления край неговия гроб.
- Автор Свещ. Сергий Модел
Разказвайки в „Спомени” за различните периоди от своя живот,[1] архиепископ Василий (Кривошеин) не казва нищо за двадесет и двете години, прекарани от него на Атон, макар тази част от неговия живот да е била безусловно една от най-важните във формирането на неговата личност. Тъкмо Атон е направил от владика Василий човека, който той е бил (въпреки че по-късно е станал йерарх и богослов): смирен монах, който е водил обикновен, скромен живот, запазвайки при това свобода на мисълта и словото. Ето защо е желателно по възможност да се възстановят събитията от тези години, като се използва неговата преписка[2] и други документи, с които разполагаме.[3]
Нищо не е предвещавало на Всеволод Александрович Кривошеин, четвърти син на царски министър, служението му в Църквата. Роден през 1900 г. в Санкт Петербург,[4] младият студент в Историческия факултет не бил особено религиозен – включително и когато през 1919 г. постъпил в Бялата армия. Само че бедствията на революцията и на гражданската война, както и живото преживяване на това, колко пъти Бог го е спасявал от смъртта,[5] оставят неизгладима следа в душата му. С премръзнали ръце и крака той е евакуиран през 1920 г. във Франция. Тук, във Филологическия факултет на Сорбоната, той завършва образованието, което вече е започнал в родния си град – в Историческия факултет на Санкт-Петербургския, а след това и на Московския университет.
- Автор Йером. Николай (Сахаров)
Разбирането за човека като образ и подобие на Бога, срещано при архимандрит Софроний, ни дава основание да говорим за него като за един от водещите богослови, представител на източната християнска традиция, който в антропологията си достига до безпрецедентни висоти. По думите на един испански богослов, отец Софроний „ни открива християнски и евангелски измерения, които до голяма степен сме забравили”.[1] В тази статия ще се постараем да изясним някои от тези съществено нови черти – в началото по отношение на източната светоотеческа традиция, а след това и във връзка със съвременното руско богословие.
Понятието образ и подобие ни е познато от Св. Писание (например от Бит. 1:26).[2] Независимо, че повечето от отците засягат темата за образа и подобието у човека,[3] между тях няма еднозначно разбиране, в какво точно се състоят този образа и това подобието. И тъй като вече съществуват достатъчно подробни изследвания върху светоотеческото разбиране за образа и подобието като цяло,[4] и при определи отци в частност,[5] ние ще си позволим да не засягаме въпроса, а да се обърнем непосредствено към онези моменти в светоотеческото наследство, които имат отношение към тълкуването на тези понятия от о. Софроний.
- Автор Месогейски и Лаврийски митр. Николай (Хаджиниколау)
Проповед, посветена на празника на преп. Силуан Атонски (11 септември) в манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Великобритания
Празничната служба, посветена на този велик светец, стигна почти до своя край. Хубави са тези празници, където стигаш до края, а те точно тогава започват. Те са тези, които след богослужебното величание, поетичното слово, словесното приближаване към светеца явяват неговото тайнствено откровение и усещането за неговото „скрито“ присъствие в Църквата.
Св. Силуан е велик светец. Освен това той е особен светец. Той е съвременен светец. Сред нас все още има хора, живели по неговото време. Той е еднакъв с всички други светци като проява на действието на божествената благодат. Светецът обаче е едновременно с това и различен като личност, като пазител на божествения образ в себе си.
Живот в пълна незабележимост
Приживе той направи всичко възможно, за да не се прочуе в този свят, да остане скрито неговото духовно наследство – дори от неговите собствените очи. Той направи каквото можа, за да не докосне и разруши скъпоценното съкровище на душата си, да не разпръсне богатството от опита на Царството Божие. Той оползотвори благоприятните за неговата свещена цел външни условия на монашеското уединение на Света гора.
- Автор Свещ. Кирил Тошев
Оплетен от грижите на ежедневието, едва оцеляващ с Божията помощ в хаоса на съвременната цивилизация, днешният християнин жадува да види свеж пример на живот по Бога, който да го окуражи в личния духовен подвиг. И във времето, когато почти са изчезнали живите образци на светостта, в лицето на съвременни старци, направо е удивително да разбереш, че и по нашите земи е имало истински Божии угодници, с евангелски живот, скрити от погледа на обществото, но винаги пламтящи в молитва пред Божия престол. Такъв един светилник „срит под крина” е бил монах Софроний Рилски.
Отец Софроний (със светското си име Васил Митев Челенков) e роден на 3 март 1907 г. (а според данни от Рилския м-р – през 1908 г.) в село Ресилово край гр. Дупница. Едва 19-годишен, през 1926 г., той дошъл като послушник в Рилския манастир.
Скоро след това го взели на военна служба, но след като захвърлил пушката с думите: „Аз няма да убивам човеци!”, го прехвърлили в строителни войски, където прекарал две години. След уволнението се върнал отново в Рилската обител. При игумена Флавиян, на 19 април 1936 г., го постригали в расофорство. По-късно, на 12 февруари 1940 г., под водителството на духовния му старец йеромонах Калистрат (по-късно игумен на манастира), тогавашният игумен архимандрит Натанаил го посветил в монашество с името Софроний.
- Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
Много от годините на дългия си живот архиепископ Василий (Кривошеин; 1900-1985) е посветил на изучаване на наследството на Отците на Църквата. Животът на владика Василий съвпада с времето, когато в църковните и в научните среди в Европа започва да се възражда интересът към светоотеческото наследство – движение, което възниква не само сред православните, но и сред римокатолиците.
С изучаването на светоотеческото наследство архиепископ Василий започва да се занимава систематично още като монах в Свето-Пантелеймоновия манастир на Атон.[1] Атон е не само уникална монашеска република, където в продължение на вече повече от хилядолетие съществува и се развива аскитечески и духовен живот, но също и място, където са събрани уникални християнски ръкописи, които в някои случаи нямат свои аналози никъде по света. Много от атонските манастири, включително руският Свето-Пантелеимонов манастир, притежават особено богати колекции от ръкописи, които в годините, когато владика Василий живее на Атон, практически все още не са проучени, нито каталогизирани, нито дори известни на научния свят. Бидейки обикновен атонски монах, владика Василий има възможността да работи в тези библиотеки и да посвети своето време на изучаването на древните ръкописи.
Уникалността на владика Василий се заключава в това, че той е бил не просто църковен човек, нито просто учен. В себе си той е съчетавал тези две ипостаси, които – това трябва да се каже със съжаление – в православната традиция се съчетават доволно рядко. И когато владика Василий се оказва в Западна Европа, той сътрудничи с много от светските учени-патролози, които нямат онзи духовен опит, който е той притежавал след повече от две десетилетия, прекарани на светата Атонска планина.
- Автор Юлия Талева
В един миг Бог ме потърси и аз Го последвах.
Поставих в скоби всичко, което дотогава знаех за религиите.
И Му се доверих[1]
За мнозина животът на Оливие Клеман е преди всичко история на обръщането. Неговият личен „път към Дамаск” – изживян на младини, вълнуващ и сложен – не му спестява никое от изпитанията и сътресенията на духовното търсене: от състоянието на пълно богоотричане до спонтанното удивление от битието, от безпокойството пред смъртта до пълното отчаяние от живота, от увлечението по екзотичната духовност на Изтока до озарилата го радост от Възкресението. Френският богослов Жан-Франсоа Колосимо вижда в него постоянен дисидент: „Роден в провинцията, а емигрира в Париж. Агреже,[2] а остава безразличен към университетските звания. Докторант, а не защитава тезата си. Атеист, а става християнин. Французин, а приема православието. Историк, а се превръща в богослов”.[3] Този път на превратности и на обръщания е и предопределящ за цялата мисия, на която Клеман посвещава живота си, и го дарява с невероятната толерантност, универсален ум и отворен дух за диалог със света – между Християнския изток и Християнския запад, с папите, с патриарсите и с младежта, с вярващи и с невярващи.
- Автор Димитър Спасов
„... бидейки свободен от всички, станах роб на всички,
за да придобия по-многото от тях:
... за немощните станах като немощен, за да придобия немощните,
за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои”
(1 Кор. 9:19-22)
Преди десетина години се озовах на пресконференция с участието на митр. Кирил (Гундяев) – по онова време все още председател на Отдела за външно-църковни отношения. В залата присъстваха предимно руски журналисти от светски и църковни медии, които задаваха въпроси в широкия спектър от високо богословие до актуални политически теми. Митрополитът отговаряше умно и с една отиграна през годините рутина. Докато не му зададоха въпроса за мястото и ролята на о. Александър Мен в живота на Руската църква. Току-що в Русия отново се беше изострила полемиката между крайните критици на о. Александър и многобройните му духовни чеда.
Последва кратка пауза. Вместо да коментира книгите и богословските тези или пък отклонения на о. Александър, владиката разказа следната история. В началото на 80-те летял за някаква конференция в чужбина. В самолета, на съседната седалка се настанил мъж на средна възраст и щом самолетът на Аерофлот застанал на пистата и форсирал двигателите, човекът тихичко се помолил, след което се прекръстил. В онези години това била толкова изненадваща гледка, че той веднага заговорил непознатия. Оказало се, че той е духовно чедо на о. Александър Мен – един от многото съветски интелигенти, обърнати и въцърковени от отеца. Последвал дълъг разговор. „Само тази душа да беше довел до Христос, о. Александър вече би имал особено и ценно място в Църквата. А той е довел стотици, може би хиляди” – завърши изказването си владиката.
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Александър Смочевски Прот. Добромир Димитров Марио Коев |
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)