Автор Свещ. Кирил Тошев

Оплетен от грижите на ежедневието, едва оцеляващ с Божията помощ в хаоса на съвременната цивилизация, днешният християнин  жадува да види свеж пример на живот по Бога, който да го окуражи в личния духовен подвиг. И във времето, когато почти са изчезнали живите образци на светостта, в лицето на съвременни старци, направо е удивително да разбереш, че и по нашите земи е имало истински Божии угодници, с евангелски живот, скрити от погледа на обществото, но винаги пламтящи в молитва пред Божия престол. Такъв един светилник „срит под крина” е бил монах Софроний Рилски.

Отец Софроний (със светското си име Васил Митев Челенков) e роден на 3 март 1907 г. (а според данни от Рилския м-р – през 1908 г.) в село Ресилово край гр. Дупница. Едва 19-годишен, през 1926 г., той дошъл като послуш­ник в Рилския манастир.

Скоро след това го взели на военна служба, но след като захвърлил пушката с думите: „Аз няма да убивам човеци!”, го прехвърлили в строителни войски, където прекарал две години. След уволнението се върнал отново в Рилската обител. При игумена Флавиян, на 19 април 1936 г., го постригали в расофорство. По-късно, на 12 февруари 1940 г., под водителството на духовния му старец йеромонах Калистрат (по-късно игумен на манастира), тогавашният игумен архимандрит Натанаил го посветил в монашество с името Софроний.

Отваряне на целия текст

Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Много от годините на дългия си живот архиепископ Василий (Кривошеин; 1900-1985) е посветил на изучаване на наследството на Отците на Църквата. Животът на владика Василий съвпада с времето, когато в църковните и в научните среди в Европа започва да се възражда интересът към светоотеческото наследство – движение, което възниква не само сред православните, но и сред римокатолиците.

С изучаването на светоотеческото наследство архиепископ Василий започва да се занимава систематично още като монах в Свето-Пантелеймоновия манастир на Атон.[1] Атон е не само уникална монашеска република, където в продължение на вече повече от хилядолетие съществува и се развива аскитечески и духовен живот, но също и място, където са събрани уникални християнски ръкописи, които в някои случаи нямат свои аналози никъде по света. Много от атонските манастири, включително руският Свето-Пантелеимонов манастир, притежават особено богати колекции от ръкописи, които в годините, когато владика Василий живее на Атон, практически все още не са проучени, нито каталогизирани, нито дори известни на научния свят. Бидейки обикновен атонски монах, владика Василий има възможността да работи в тези библиотеки и да посвети своето време на изучаването на древните ръкописи.

Уникалността на владика Василий се заключава в това, че той е бил не просто църковен човек, нито просто учен. В себе си той е съчетавал тези две ипостаси, които – това трябва да се каже със съжаление – в православната традиция се съчетават доволно рядко. И когато владика Василий се оказва в Западна Европа, той сътрудничи с много от светските учени-патролози, които нямат онзи духовен опит, който е той притежавал след повече от две десетилетия, прекарани на светата Атонска планина.

Отваряне на целия текст

Автор Юлия Талева

В един миг Бог ме потърси и аз Го последвах.

Поставих в скоби всичко, което дотогава знаех за религиите.

И Му се доверих[1]

За мнозина животът на Оливие Клеман е преди всичко история на обръщането. Неговият личен „път към Дамаск” – изживян на младини, вълнуващ и сложен – не му спестява никое от изпитанията и сътресенията на духовното търсене: от състоянието на пълно богоотричане до спонтанното удивление от битието, от безпокойството пред смъртта до пълното отчаяние от живота, от увлечението по екзотичната духовност на Изтока до озарилата го радост от Възкресението. Френският богослов Жан-Франсоа Колосимо вижда в него постоянен дисидент: „Роден в провинцията, а емигрира в Париж. Агреже,[2] а остава безразличен към университетските звания. Докторант, а не защитава тезата си. Атеист, а става християнин. Французин, а приема православието. Историк, а се превръща в богослов”.[3] Този път на превратности и на обръщания е и предопределящ за цялата мисия, на която Клеман посвещава живота си, и го дарява с невероятната толерантност, универсален ум и отворен дух за диалог със света – между Християнския изток и Християнския запад, с папите, с патриарсите и с младежта, с вярващи и с невярващи.

Отваряне на целия текст

Автор Димитър Спасов

„... бидейки свободен от всички, станах роб на всички,

за да придобия по-многото от тях:

... за немощните станах като немощен, за да придобия немощните,

за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои”

(1 Кор. 9:19-22)

Преди десетина години се озовах на пресконференция с участието на митр. Кирил (Гундяев) – по онова време все още председател на Отдела за външно-църковни отношения. В залата присъстваха предимно руски журналисти от светски и църковни медии, които задаваха въпроси в широкия спектър от високо богословие до актуални политически теми. Митрополитът отговаряше умно и с една отиграна през годините рутина. Докато не му зададоха въпроса за мястото и ролята на о. Александър Мен в живота на Руската църква. Току-що в Русия отново се беше изострила полемиката между крайните критици на о. Александър и многобройните му духовни чеда.

Последва кратка пауза. Вместо да коментира книгите и богословските тези или пък отклонения на о. Александър, владиката разказа следната история. В началото на 80-те летял за някаква конференция в чужбина. В самолета, на съседната седалка се настанил мъж на средна възраст и щом самолетът на Аерофлот застанал на пистата и форсирал двигателите, човекът тихичко се помолил, след което се прекръстил. В онези години това била толкова изненадваща гледка, че той веднага заговорил непознатия. Оказало се, че той е духовно чедо на о. Александър Мен – един от многото съветски интелигенти, обърнати и въцърковени от отеца. Последвал дълъг разговор. „Само тази душа да беше довел до Христос, о. Александър вече би имал особено и ценно място в Църквата. А той е довел стотици, може би хиляди” – завърши изказването си владиката.

Отваряне на целия текст