Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Варненски и Великопреславски митр. Йоан (Иванов)

Varnensky SimeonВръзката и взаимното преплитане между духовността и просветата, в православен християнски контекст, едва ли са неща, които е необходимо да се изясняват в подробности пред аудитория като настоящата. Да се припомня, че православната християнска вяра е вяра разумна и осмислена, а не плод на нездрави мистични фантазии. Че православната християнска духовност е просветена, а не безпросветна духовност, а църковната просвета е била винаги одухотворявана и оплодотворявана от духовните прозрения на поколения тайнозрители и боговидци, удостоявали се с дарбата да узнават и да предават на другите волята на нашия Небесен Отец. Че, – както и по отношение на почти всичко, свързано с Църквата и с нейната вяра, – най-точното определение за връзката между духовността и просветата е именно синтез – свързване в едно цяло на духовните движения на сърцето и на душата, с потребностите на разума. Всичко това е известно на живеещите в Църквата, макар и не всички да си дават ясна сметка за него.

Нещо повече – често сме свидетели на отричане на необходимостта от този синтез от хора, заявяващи себе си за „хора на Църквата” и претендиращи да живеят с нейната вяра и нейната духовност. Не е тайна, че Православната църква все повече се пропива от християни, отричащи под една или друга форма осмислянето и разумното възприемане на християнската вяра и настояващи за сляпо възпроизвеждане на модели от миналото, издигани до статут на окончателни образци на християнски живот, чието наличие само по себе си обезсмисля всеки опит за оразумяване на вярата. Историята на Църквата обаче, включително и тази на Българската църква, ясно свидетелства за дълбокото проникване между православната ни християнска духовност и църковната просвета, ярък пример за което е и личността и делото на днес чествания наш велик предшественик – Варненският и Преславски митрополит Симеон.

Отваряне на целия текст

Автор Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

elder sophrony_saharovЖивот и служение на стареца Софроний (Сахаров) исихаста и богослова

Изминаха над тридесет години от деня, в който се запознах с приснопаметния старец Софроний (Сахаров). За първи път се срещнахме през 1976 г., в манастира „Св. Йоан Предтеча” (Есекс, Англия) и от тогава поддържах с него и с монасите в манастира (особено с отец Захариас) редовна връзка, хранейки се духовно с учението на стареца.

През всичките тези години постоянно говорех и си пишех със стареца. От време на време си обещавах, че – ако Господ даде – непременно ще напиша книга за този велик наш съвременник. За съжаление, обстоятелствата позволиха да направя това едва сега.

Тази книга се състои от две части. В първата част – Духовна автобиография – влизат няколко глави за личността и учението на стареца Софроний. Във втората – Ежедневен живот и пастирско служение – се говори за духовното служение на стареца, за неговото отношение към хората и за благодатното състояние на безмълвие, излизащо от него и предаващо се на всички, отиващи при него и молещи за помощ. В края се привеждат негови мисли, които той споделяше по време на нашите многобройни срещи.

За тридесет години човек обикновено се сближава с предмета на изследването си и написаното от него трябва да представи на читателя плода на този нелек труд. И ако плодът е незрял, цялата отговорност е на автора. Такъв е и моят случай.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Петър Петров

St EuthimiosИмайки страха Божи като истинско начало на премъдростта и като съвсем си отхвърлил плътското мъдруване, удостоил си се да придобиеш Божията премъдрост и си приготвил себе си да бъдеш честен съсъд на благодатта на Пресветия Дух…

Ревнителите на благочестието и желателите на боговедението от ближните страни, като чуха за премъдростта и учеността ти, богоозарений отче наш Евтимие, изпращаха ти писмени запитвания и молеха да отговориш на техните недоумения относно православната вяра…[1]

Днешното време е изтъкано от душевни терзания. Изпълнено е с противоречия, пориви и падения. Разсъждавайки върху днешният ден, човекът отправя поглед към миналото, за да намери там опора за настоящето и ръководство за бъдещето. Така той открива, че, от една страна, каквото се е вършело, се върши отново и че Бог вика назад миналото (Екл. 3: 15) и, от друга – че във всяко превратно време Бог въздига Свои люде – достойни съсъди, изпълнени с благодат, които, полагайки душите си извеждат хората от мрака и суетата на деня към просторите на Божието царство и стават пътеводители за идните поколения, защото не може да се укрие светило, което е поставено на връх планина (Мат. 5:15).

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Томас Хопко

Fr Thomas_HopkoТъй като в 2003 г. „Св. Владимир” отбелязва своята шестдесет и пет годишнина, деканът, отец Ериксън, ме помоли да разкажа спомените си от моя непосредствен опит от средните години на семинарията. Правя това с радост и с благодарност, вдъхновен от библейската заповед: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки”

(Евр. 13:7-8).

Прот. Томас Хопко, Почетен декан

Годината 2003 е повратна за семинарията „Св. Владимир” в няколко отношения. Най-важното от тях е, че през октомври на настоящата година се навършват 65 години от основаването на семинарията. Други особено важни годишнини, белязани от 2003 г., са: двадесетгодишнината от освещаването на семинарския параклис (през май 1983 г.) и смъртта на отец Александър Шмеман (през декември същата година). По съвпадение това е и четиридесетата годишнина от завършването (м. юни 1963 г.) на първия випуск, откакто семинарията е в Крестууд – випускът, член на който бях и аз.

Пристигане в семинарията

Чух за „Св. Владимир” през 1956 г. от един приятел – Франк Кюлик, който сега е психиатър в Джаксън, Мисисипи и предан поддръжник на семинарията. Франк тъкмо беше постъпил в университета Дрю в Ню Джърси, докато аз се бях записал в малък колеж в щата Ню Йорк.[1] Той ми телефонира, за да ми каже че е присъствал на семинар в Дрю, посветен на темата за руското православие. Беше особено впечатлен от един от говорилите на семинара – млад свещеник, на име Александър Шмеман, преподавател в семинарията „Св. Владимир” в Ню Йорк. И ми предложи да се разходим и да научим повече за „Св. Владимир” през великденската ваканция на 1957 г.

Отваряне на целия текст

Автор Road to Emmaus

ih4515В продължение на векове западните историци категорично отхвърляха твърдението на Християнската църква в Индия за нейните апостолски корени, а също и претенциите ѝ, че представлява най-старата християнска църква извън пределите на Римската империя.

„Деяния на Тома“ – загадка за историците

Както южно-индийското предание, така и доукрасеният сирийски оригинал на Деяния на Тома, датиран през 2 в., дълго време не изглеждаха нищо повече от апокрифни легенди. Макар много отци на Църквата да съобщават за апостолската мисия на св. Тома в Индия, нямаше исторически свидетелства за споменатите във въпросните Деяния царе, а много от географските названия в този апокриф са неизвестни на науката. Независимо от това, че от възникването си Деяния на Тома са широко разпространени в християнския свят, не съществуваха сигурни доказателства за автентичността на текста и на преданието. Деянията бяха смятани за увлекателна история, традиционно започваща с описанието на момента, когато апостолите разделили помежду си света за своята мисия.

„По времето, когато апостолите били в Йерусалим всички, … те разделили страните помежду си, за да може всеки от тях да проповядва в страната, която му се паднала… И при жребия и разделянето Индия се падна на апостол Юда Тома. А той не пожелал да отиде, казвайки: „Нямам сили за това, защото съм слаб и съм евреин, как мога да уча индийците?“. И като разсъждавал така Юда, явил му се нашият Господ в нощно видение и му казал: „Не бой се, Тома, иди в Индия и проповядвай словото, защото Моята благодат е с тебе“. Той обаче не бил напълно убеден, казвайки: „Изпрати ме, където Ти искаш, Господи наш, само в Индия няма да отида“ (Деяния на Тома).

Отваряне на целия текст

Автор Хризостомос Стамулис

Chrisostomos StamoulisОт началото на 20 век и до днес, когато човечеството се готви да встъпи в новото хилядолетие, личността и богословието на втория покровител на Солун, св. Григорий Паламà, имат водещо място в новото гръцко православно богословие, независимо дали присъстват пряко в богословските трудове или не. При едно пътуване през страниците на творчеството на гръцките православни богослови от 20 век се създава впечатлението, че за нито един светец, за нито едно друго богословие не са били изказвани толкова противоречиви мнения и никой друг не е предизвиквал толкова научни и светогледни сблъсъци. Колкото повече се задълбочаваме в изследване на богословската литература, толкова повече това впечатление се засилва, за да стигне до убеденост.

От гледна точка на методологията, изучаването на богословието на този голям светец от новогръцките изследователи може да бъде разделено на три периода, в които се откриват и съответните, винаги компромисни тенденции, натоварени с особените си характеристики. Личности, богословски учения, диалози, литургичен живот, социални различия, различни културни форми, съгласия и разногласия в крайна сметка дават израз на движението на едно живо тяло – тялото на Църквата, което се опитва, отново обръщайки се към своето минало, да оцени собствените си прояви на неразумие и на изопачаване на истината.

За да сме точни трябва честно да отбележим, че богословският диалог в Гърция, който е имал и има за свой център богословието на св. Григорий, изглежда се развива на външно и вътрешно ниво: диалог за самоосъзнаване на православното богословие и, заедно с него, диалог на православното богословие с учението на Християнския запад.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Симеон (Томачински)

397Често православните християни биваме упреквани, че „вярваме сляпо“ на всичко, което казва Евангелието. Но ето че днес, първата неделя след Пасха, ние си припомняме за апостола, когото наричат именно родоначалник на съмнението, на колебанието във вярата. Има даже такъв популярен израз – „Тома неверни“. Нека погледнем обаче, действително ли св. ап. Тома е бил баща на „критическия реализъм“ и наистина ли неговата вяра е била по-слаба, отколкото на останалите апостоли.

През изминалите дни на Светлата седмица често пъти слушахме разказа на четиримата евангелисти за събитията от Христовото възкресение. Ето какво например ни казва св. ап. Марк. Възкръсналият Христос вече се бил явил на Мария Магдалина и жените мироносици:

Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. Най-сетне се яви на самите единадесет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал (Марк 16:91-14).

Отваряне на целия текст

Автор Владислав Тулянов

Antonij PecherskijПреп. Антоний Печорски с право се смята за една от най-важните и интересни личности в историята на Руската православна църква. Един от основателите на руското монашество, основоположник на Киево-Печорския манастир – първия руски манастир основан без участието на великия киевски княз, т. е. манастир, който не е ктиторски – и учител на преп. Теодорий Печорски, който с увереност може да бъде наречен една от ключовите фигури в цялата история на Руската православна църква.

В лицето на Теодосий Печорски за много столетия напред Русия получава своя идеал на святост, следван още от времената на св. Сергий Радонежки. И колкото и там да са възниквали нови монашески школи и направления, всички те са оставали верни на заветите на св. Теодосий Печорски. Житието пък, написано от Нестор, се превръща изобщо в образец на цялата руска агиография.[1] По всичко личи, че именно Антоний Печорски е изиграл най-важната роля в живота на преп. Теодосий. Че тъкмо неговите съвети и наставления са помогнали на Теодосий Печорски да достигне до този образец, който Г. П. Федотов справедливо нарича идеал на руския светец.

А именно тази, безусловно важна роля, изиграна от Антоний Печорски в живота на преп. Теодосий и, заедно с това, в цялата история на Руската църква, изисква по-нататъшното изучаване на неговия живот, в който и до сега остават немалко „бели петна”. В тази статия ще се постараем да изясним един от малко проучените периоди в биографията на преп. Антоний Печорски, а именно – началния период от живота на светеца, до завръщането му от Света Гора Атон в Русия.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме