Автор Road to Emmaus

В продължение на векове западните историци категорично отхвърляха твърдението на Християнската църква в Индия за нейните апостолски корени, а също и претенциите ѝ, че представлява най-старата християнска църква извън пределите на Римската империя.

„Деяния на Тома“ – загадка за историците

Както южно-индийското предание, така и доукрасеният сирийски оригинал на Деяния на Тома, датиран през 2 в., дълго време не изглеждаха нищо повече от апокрифни легенди. Макар много отци на Църквата да съобщават за апостолската мисия на св. Тома в Индия, нямаше исторически свидетелства за споменатите във въпросните Деяния царе, а много от географските названия в този апокриф са неизвестни на науката. Независимо от това, че от възникването си Деяния на Тома са широко разпространени в християнския свят, не съществуваха сигурни доказателства за автентичността на текста и на преданието. Деянията бяха смятани за увлекателна история, традиционно започваща с описанието на момента, когато апостолите разделили помежду си света за своята мисия.

„По времето, когато апостолите били в Йерусалим всички, … те разделили страните помежду си, за да може всеки от тях да проповядва в страната, която му се паднала… И при жребия и разделянето Индия се падна на апостол Юда Тома. А той не пожелал да отиде, казвайки: „Нямам сили за това, защото съм слаб и съм евреин, как мога да уча индийците?“. И като разсъждавал така Юда, явил му се нашият Господ в нощно видение и му казал: „Не бой се, Тома, иди в Индия и проповядвай словото, защото Моята благодат е с тебе“. Той обаче не бил напълно убеден, казвайки: „Изпрати ме, където Ти искаш, Господи наш, само в Индия няма да отида“ (Деяния на Тома).

Отваряне на целия текст

Автор Хризостомос Стамулис

От началото на 20 век и до днес, когато човечеството се готви да встъпи в новото хилядолетие, личността и богословието на втория покровител на Солун, св. Григорий Паламà, имат водещо място в новото гръцко православно богословие, независимо дали присъстват пряко в богословските трудове или не. При едно пътуване през страниците на творчеството на гръцките православни богослови от 20 век се създава впечатлението, че за нито един светец, за нито едно друго богословие не са били изказвани толкова противоречиви мнения и никой друг не е предизвиквал толкова научни и светогледни сблъсъци. Колкото повече се задълбочаваме в изследване на богословската литература, толкова повече това впечатление се засилва, за да стигне до убеденост.

От гледна точка на методологията, изучаването на богословието на този голям светец от новогръцките изследователи може да бъде разделено на три периода, в които се откриват и съответните, винаги компромисни тенденции, натоварени с особените си характеристики. Личности, богословски учения, диалози, литургичен живот, социални различия, различни културни форми, съгласия и разногласия в крайна сметка дават израз на движението на едно живо тяло – тялото на Църквата, което се опитва, отново обръщайки се към своето минало, да оцени собствените си прояви на неразумие и на изопачаване на истината.

За да сме точни трябва честно да отбележим, че богословският диалог в Гърция, който е имал и има за свой център богословието на св. Григорий, изглежда се развива на външно и вътрешно ниво: диалог за самоосъзнаване на православното богословие и, заедно с него, диалог на православното богословие с учението на Християнския запад.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Симеон (Томачински)

Често православните християни биваме упреквани, че „вярваме сляпо“ на всичко, което казва Евангелието. Но ето че днес, първата неделя след Пасха, ние си припомняме за апостола, когото наричат именно родоначалник на съмнението, на колебанието във вярата. Има даже такъв популярен израз – „Тома неверни“. Нека погледнем обаче, действително ли св. ап. Тома е бил баща на „критическия реализъм“ и наистина ли неговата вяра е била по-слаба, отколкото на останалите апостоли.

През изминалите дни на Светлата седмица често пъти слушахме разказа на четиримата евангелисти за събитията от Христовото възкресение. Ето какво например ни казва св. ап. Марк. Възкръсналият Христос вече се бил явил на Мария Магдалина и жените мироносици:

Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. Най-сетне се яви на самите единадесет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал (Марк 16:91-14).

Отваряне на целия текст

Автор Владислав Тулянов

Преп. Антоний Печорски с право се смята за една от най-важните и интересни личности в историята на Руската православна църква. Един от основателите на руското монашество, основоположник на Киево-Печорския манастир – първия руски манастир основан без участието на великия киевски княз, т. е. манастир, който не е ктиторски – и учител на преп. Теодорий Печорски, който с увереност може да бъде наречен една от ключовите фигури в цялата история на Руската православна църква.

В лицето на Теодосий Печорски за много столетия напред Русия получава своя идеал на святост, следван още от времената на св. Сергий Радонежки. И колкото и там да са възниквали нови монашески школи и направления, всички те са оставали верни на заветите на св. Теодосий Печорски. Житието пък, написано от Нестор, се превръща изобщо в образец на цялата руска агиография.[1] По всичко личи, че именно Антоний Печорски е изиграл най-важната роля в живота на преп. Теодосий. Че тъкмо неговите съвети и наставления са помогнали на Теодосий Печорски да достигне до този образец, който Г. П. Федотов справедливо нарича идеал на руския светец.

А именно тази, безусловно важна роля, изиграна от Антоний Печорски в живота на преп. Теодосий и, заедно с това, в цялата история на Руската църква, изисква по-нататъшното изучаване на неговия живот, в който и до сега остават немалко „бели петна”. В тази статия ще се постараем да изясним един от малко проучените периоди в биографията на преп. Антоний Печорски, а именно – началния период от живота на светеца, до завръщането му от Света Гора Атон в Русия.

Отваряне на целия текст