Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Игумен Пьотр (Мешчеринов)

Metr Anthony of SourozhВ памет на Сурожки митрополит Антоний

При осмислянето на съвременните проблеми на църковния живот, при опитите за разрешаване на тези проблеми обикновено се предлагат два изхода – евхаристийност и общинност. Наистина, вън от църковната общност, без постоянно съотнасяне на себе си с явявания в Евхаристията Христос, без съединяването с Него на общината – в тайнството на причастяването, Църквата е невъзможна. Само че многото, и съвсем правилни, мисли върху евхаристийността и общинността нямат, за съжаление, онова свое изразяване във всекидневния църковен живот, което на нас би ни се искало. В самото това практическо реализиране на евхаристийността и общинността е налице нещо, което ни заставя да се замислим.

Ще приведа примери.

Отваряне на целия текст

Автор Сергий Шумило

Mere Marie of ParisХарактерен признак за имперската култура е усвояването на духовните, интелектуални и творчески сили и наследство на покорените народи. Украйна не прави изключение. Отнемете от културата на Руската империя този украински принос и тя ще престане да бъде толкова „величествена“ и „световна“, както обикновено се възприема.

Денационализацията, размиването на националното съзнание и идентичност е характерно явление сред покорените народи в границите на всяка империя. Руската империя в продължение на векове следва този път на обща унификация, в което няма място за отделна украинска нация и култура. Вместо това трябваше да се появи „единен руски народ“.

Цели поколения украинци са възпитани под влиянието на подобни наративи. В условията на загуба на собствената си украинска държавност, без перспективи за самореализация и кариерно израстване в колонизираната, разделена и опустошена от безкрайни войни родина, много млади, образовани и амбициозни украинци са принудени да търсят по-добра съдба в столицата и в пространството на империята, в която е имало търсене на образовани кадри. При такива обстоятелства те са били принудени да посветят своите сили и таланти за развитието на културата на чужда империя.

Отваряне на целия текст

Автор Александър Смочевски

Fr G Florovsky 3През последните две десетилетия (от 2000 г. до днес) след разпада на Съветския съюз и края на реалния социализъм в Източна Европа в недрата на руската политическа и културна мисъл се зароди философско и идеологическо течение с претенциозното наименование „евразийство“. Постепенно евразийството и произхождащата от него теория за „руския свят“ заеха освободеното и изоставено идеологическо пространство на някогашната социалистическа (марксистко-ленинска) официална руско-съветска идеология. Днес обаче твърде често това ново идеологическо течение се самоопределя като съвършено оригинална, непозната до този момент философия, за оригинално явление в политическата и философска мисъл, което същевременно навлиза „както крадец нощя“ (срв. 1 Сол. 2: 5) през задната порта на руското православие с претенцията да бъде политически и социокултурен изразител на официалната Руска православна църква. Става дума за географски и културно-исторически детерминирана националистична вариация на идеология с претенции за над-национален религиозно-синкретичен месианизъм.[1] Както гласи обаче една известна френска поговорка, всяко ново нещо е просто добре забравено старо…[2]

Отваряне на целия текст

Автор Димитър Спасов

viber изображение 2023 09 06 17 07 20 693Преди няколко месеца трябваше да се видим с отец Николай, за да обсъдим конкретни стъпки за решаване на многото натрупали се проблеми. Не успяхме да отметнем никаква работа. Отецът близо час ми говори за своето предстоящо погребение. Сподели за желанието си да бъде погребан в двора на храма, до благодетелката Йорданка Филаретова, която не пропускаше да спомене по време на Великия вход на всяка една Литургия, за нотариално завереното завещание, което си е направил, за парите, които е заделил за погребението си („да не тежа на моите близки“). Беше се погрижил и за подаръчета за неговите събратя, които ще дойдат на опелото му. Изповедният тон на разговора от време на време беше обагрян от специфичното чувство за хумор и самоирония на отеца. „Знам, – каза той, – че няма да дойдете много хора на опелото ми и няма да роните сълзи за мене, ама поне веднъж в годината, като обикаляте на Разпети петък около храма, ще се спъвате в мене и ще се сещате за отец ви Николай“.

На 27 юли тази година ни напусна всеотдаен духовник, взискателен и подкрепящ изповедник, близък приятел. Напусна ни цяла една институция в БПЦ.

Отваряне на целия текст

Автор Пол Ладусьор

Myrrha Lot BorodineПреди Втората световна война в православните богословски кръгове в Западна Европа се открояват четири жени. Майка Мария Скобцова (Св. Мария Парижка, 1891-1945 г.) става широко известна, особено след канонизирането ѝ през 2004 г., с аскетичната си дейност в помощ на бедните в междувоенния Париж и на евреите по време на Втората световна война, както и със смелите си статии на духовни и богословски теми. Юлия Райтлингер (сестра Йоана, 1898-1988 г.) е иконографка, която пише своето богословие в цветове. Тя е била духовно чедо на о. Сергий Булгаков, а след завръщането ѝ в Съветския съюз през 1955 г. – на о. Александър Мен. Надежда Городецкая (1901-1985) е била активна в руската православна общност в Париж в края на 20-те и началото на 30-те години на 20 в. През 1934 г. тя се премества в Англия и преподава в Ливърпулския университет. Най-известна е с авторитетните си изследвания Униженият Христос в съвременната руска мисъл (1938 г.) и Свети Тихон Задонски: вдъхновителят на Достоевски (1951 г.). Мира Лот-Бородина (1882-1957) пристига във Франция, за да учи през 1906 г. През 1909 г. защитава докторска степен по средновековни изследвания и се омъжва за френския историк-медиевист Фердинанд Лот (1866-1952). Специализира в областта на средновековната романтична литература (куртуазна любов) и публикува шест книги, които са високо оценени от специалистите, както и преводи на средновековна литература на френски език и множество статии.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Йоан Майендорф

St Gregory PalamasВ говоренето за Християнския изток и Християнския запад съществува една обща тенденция – да се изтъква разликата в „духа“, в който тези две половини на християнския свят се изправят пред богословските проблеми. Налице е дори тенденция този контраст да бъде преекспониран. В действителност тази разлика е била една и съща както преди, така и след „схизмата“. Когато говорим за богословието на благодатта, най-важното е да се каже, че съществуващите различия по отношение на това специфично учение зависят всъщност от историческото подхождане към този проблем, което е различно на Изток и на Запад. На Запад, от времето на бл. Августин Ипонски, учението за благодатта е било разглеждано като някакъв независим проблем. Изправени пред предизвикателството на пелагианството, западните богослови главно са подчертавали въздействието на греха на прародителите, по силата на който човешката природа е била „повредена“.

На антропологическия оптимизъм на пелагианите Западът реагира с възможно най-силното подчертаване на необходимостта от благодатта, тъй като човекът не може да се спаси само със своите собствени усилия.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Николай Петков

Amos the ProphetИмето на Амос, берача (Ам. 7:14) на диви смокини, означава „трудност“, „бреме“. Според някои юдейски предания то посочва, че на пророка му е било трудно да говори. Йероним[1] настоява, че го наричали „неопитен в речите“ (imperitus sermone), след което добавя, че подобна неопитност е труднопостижимо съчетание на поезия и реторика и доуточнява, че според други предания Амос е „труден“, защото не е лесно да се говори за него. Тъй или иначе и юдеи, и християни биха се съгласили, че богословието на пророк Амос е наистина трудно. Сравнимо е с човек, който, бягайки от лъв, попада на мечка (Ам. 5:19). Разказът му, стегнат като кола, натоварена със снопи (Ам. 2:13), става образ на утеснението, в което ще попадне Божият народ. Затова, както пастир изтръгва из устата на гладен лъв оглозгани кости (Ам. 3:12), тъй и ние изтръгваме от книгата късчета оглозган смисъл – „два пищяла и част от ухо“ (Ам. 3:12), нерядко това е единственото, което можем да извадим. Та нали щом Бог превръща сянката в ясно утро, а деня – в тъмна нощ (Ам. 5:8), то с безусловна необходимост от това ще следва, че между нашето богословие и Божията Истина е спуснат отвес (Ам. 7:7). И сякаш именно тази стена е централният образ в книгата. В него – като в огледало – се пречупва всяка история и по тази причина трикратното повторение на думата в рамките на два стиха (Ам. 7:7-8) трябва да покаже, че образът на стената в книгата на пророк Амос е толкова смисловоопределящ, колкото и в музиката на Пинк Флойд. С уговорката, че библейската стена е направена от enah и че в превода на Симах и в Септуагинтата тази дума се превежда с ἀδαμάς, дума означаваща освен диамант, още „стомана“ и „Адам“. Йероним я превежда с indumentum и слага акцент върху плътността на материала, който с еднакви основания може да се уподоби както с адамовото твърдоглавие, тъй и с останалите две вещества.

Отваряне на целия текст

Автор Протопр. Николаос Лудовикос

2 Joannis ZizioulasКритика на богословието на митр. Йоан (Зизиулас)

Въведение

Ако това, което пише на корицата на книгата на Дъглас Найд (ред.) Богословието на Йоан Зизиулас. Лице и Църква,[1] че „Йоан Зизиулас е всеобщо признат като най-значимия православен богослов през последния половин век“, е вярно, то тогава най-същностен дълг на православните богослови от най-новото поколение е да изследват отново и отново в дълбочина богословието му. И това е един още по-настоятелен дълг за онези православни богослови, които – както е в случая с автора на настоящия текст – са били дълбоко и за дълъг период от време свързани с него на почти всички равнища на академичния живот. Този вид изследване се ражда от чувството за отговорност пред православното богословие и пред вселенското свидетелство, което то носи, както и спрямо възможната духовна обвързаност със съвременното богословско-философско изследване. Пергамският митрополит е богослов с голямо вдъхновение и човек на Църквата. Еклисиологията като онтология, есхатологията като истинен смисъл на историята, диалектиката лице-природа, църковният мистицизъм, пневматологичната христология са само някои от неоценимите приноси на митр. Йоан (Зизиулас) към съвременното богословие. Но преди всичко е неговата дълбока отдаденост към уникалната ценност на християнското богословие, както то извира от евхаристийния опит – нещо, което позволява не само едно съгласие, но – както смятам – и един диалог с него, ако нашите предпоставки не са различни от неговите: да свържем православното богословие с най-интересните аспекти на съвременните духовни търсения.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Християнство и култура

HK 187Константинополски патриарх Вартоломей (Архондонис)
Религия и общество. Фундаментализъм и расизъм

Александър Смочевски
Инициативи на Александрийската патриаршия за свикване на Всеправославен събор (1924-1943)

Прот. Павел Събев
Четири схолии към литургийното евангелие за Неделя преди Рождество Христово

Калин Янакиев
Сакраменталната природа на брака

Марио Коев
Analogical isomorphism. Слоеве на реалността

Полезни връзки

 

Препоръчваме