Автор Прот. Владан Перишич

Всички знаем поне нещо за християнството – едни по-малко, други повече; знаем за неговото прекрасно изкуство, архитектура, живопис, музика, поезия… Безбройни са т. нар. „културни блага”, без които нямаше да има християнство и които не съществуват извън християнството. Осведомени сме, поне донякъде, и за ролята, която то е имало в духовната и културна история както на Изтока, така и на Запада. Християнството наистина е всичко това, което споменах, и дори нещо много повече от това, което всички знаем, но преди всичко и над всичко то е нещо съвсем друго и точно това друго често ни се изплъзва. Вярно е следователно, че художествените, културните и цивилизационните произведения на Християнската църква много често са върхови в своята област, но също така е вярно, че християнството или още по-точно Църквата (християнската) не съществува само заради това. В какво тогава се състои християнството и защо съществува Църквата?

С една дума: християнството е отговор на проблема за смъртта, а Църквата съществува, за да може човекът от индивид да стане личност и от смъртно да стане вечно, безсмъртно битие. Нека разгледаме тези твърдения, като започнем от предпоставките за тяхното разбиране.

Отваряне на целия текст

Автор Йоанис Корнаракис

Още със заглавието на своя труд Митът за психотерапията[1] Томас Сас – известен американски преподавател по психиатрия в университета в Ню Йорк – поставя на дневен ред деонтологията на психотерапията като специален проблем на качеството или идентичността на психотерапията. Какво е психотерапията? Реалност или мит?

В увода на книгата си Сас заявява: „Ще се опитам да покажа, че с постъпателния упадък на религията и с развитието през 18 век на науката, грижата за терапията на грешните (sinful) души, която междувременно е била дял на християнските църкви, бе преобразувана и се прояви като грижа за терапията на болния (sick) дух, а така и се превърна в цялостно направление в медицинската наука”.

За да разберем по-добре аргументите на Сас и, като цяло, характера на неговия труд, трябва без съмнение да имаме предвид огромните мащаби на разпространението на психотерапията в американския живот и най-вече – експерименталните ѝ методи и перспективи, развиващи се в последните десетилетия. През призмата на тази реалност не само Митът на психотерапията, но и цялото творчество на Сас[2] всъщност е протест срещу „психиатричната” наука!

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Добромир Димитров

Въпреки големите постижения на медицината като научно познание, технически възможности и социална организация, даващи голяма ефикасност в областта на превенцията, диагностиката и терапевтиката, болестите и днес остават най-голямото страдание за човека. Те са предизвикателство както за науката, така и за вярата, тъй като не съществува жив организъм, който да не боледува и в края на краищата да не умира. Трябва още да се отбележи, че не съществува категорично обяснение от естественонаучна гледна точка как болестите са се появили в света. Днес съществуват научни теории, че появата на най-разпространените болести на нашия век: рака, туберкулозата, шизофренията и маниакално-депресивната психоза, вероятно са резултат от мутации на гена под влияние на неизвестни фактори – както външни (космически излъчвания, радикална промяна на земния климат и т. н.), така и вътрешни (във вътрешността на самите хромозоми като носители на гена).[1]

Въпросът за възникването на болестите и страданията е занимавал всички хора от всички епохи поради тяхното общочовешко преживяване. Древните гърци са възприемали болестта като наказание, особено когато става дума за епидемии, унищожаващи цели народи, а след епохата на Омирова Гърция болестта започва да се възприема като необходимост на природата, назовавана съдба, случайност, зла орис. Що се отнася до разбирането за болестите при монотеизма в Стария Завет, откриваме, че то е подобно на елинското разбиране – болестите са наказание за зли дела, но има и една съществена разлика, тъй като в Св. Писание болестите и страданията са еднакво присъщи и на праведниците. Достатъчно е да проследим разказа за праведния Йов, който загубва цялото си семейство и, вероятно болен от рак на кожата (виж Иов 19:25), възкликва: „Ала човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре” (Иов 5:7).

Отваряне на целия текст

Автор Димитриос Караянис

Религиозността е свързана с несигурността на хората. Тя представлява агонизиращ опит за покриване на страховете от осъзнаването на смъртта. Затова тя включва първосигнални чувства като страхове, угризения, гняв, безсилие. Религията е човешко изобретение и затова правилно е написано, че боговете са създадени по такъв начин, че да приличат на хората, които са ги създали. Проектирането на човешките черти върху боговете в крайна сметка води човека до по-голяма несигурност.

Религиозният човек не по свободно душеразположение проследява религиозните ритуали, но за да получи омилостивение. За него религията представлява битка със злото. Той чувства силата на злия господар в живота си, страхува се от тази битка, но в същото време бива привлечен от нея.

Той смята дявола, изразителя и властителя на злото, за всемогъщ, който може да проникне в живота му във всеки един момент. Затова постоянно се занимава с него и му придава съдържание, като му приписва своето безсилие, неуспехи, мисли и помисли и така сам се чувства безволево  същество, което във всеки един момент рискува да бъде увлечено от злото. Той прибягва към Бога, не защото е почувствал непреодолимо привличане от Неговото лице, а като скривалище-убежище от силите на злото.

Отваряне на целия текст