Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Йоанис Корнаракис

I KornarakisОще със заглавието на своя труд Митът за психотерапията[1] Томас Сас – известен американски преподавател по психиатрия в университета в Ню Йорк – поставя на дневен ред деонтологията на психотерапията като специален проблем на качеството или идентичността на психотерапията. Какво е психотерапията? Реалност или мит?

В увода на книгата си Сас заявява: „Ще се опитам да покажа, че с постъпателния упадък на религията и с развитието през 18 век на науката, грижата за терапията на грешните (sinful) души, която междувременно е била дял на християнските църкви, бе преобразувана и се прояви като грижа за терапията на болния (sick) дух, а така и се превърна в цялостно направление в медицинската наука”.

За да разберем по-добре аргументите на Сас и, като цяло, характера на неговия труд, трябва без съмнение да имаме предвид огромните мащаби на разпространението на психотерапията в американския живот и най-вече – експерименталните ѝ методи и перспективи, развиващи се в последните десетилетия. През призмата на тази реалност не само Митът на психотерапията, но и цялото творчество на Сас[2] всъщност е протест срещу „психиатричната” наука!

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Добромир Димитров

image1Въпреки големите постижения на медицината като научно познание, технически възможности и социална организация, даващи голяма ефикасност в областта на превенцията, диагностиката и терапевтиката, болестите и днес остават най-голямото страдание за човека. Те са предизвикателство както за науката, така и за вярата, тъй като не съществува жив организъм, който да не боледува и в края на краищата да не умира. Трябва още да се отбележи, че не съществува категорично обяснение от естественонаучна гледна точка как болестите са се появили в света. Днес съществуват научни теории, че появата на най-разпространените болести на нашия век: рака, туберкулозата, шизофренията и маниакално-депресивната психоза, вероятно са резултат от мутации на гена под влияние на неизвестни фактори – както външни (космически излъчвания, радикална промяна на земния климат и т. н.), така и вътрешни (във вътрешността на самите хромозоми като носители на гена).[1]

Въпросът за възникването на болестите и страданията е занимавал всички хора от всички епохи поради тяхното общочовешко преживяване. Древните гърци са възприемали болестта като наказание, особено когато става дума за епидемии, унищожаващи цели народи, а след епохата на Омирова Гърция болестта започва да се възприема като необходимост на природата, назовавана съдба, случайност, зла орис. Що се отнася до разбирането за болестите при монотеизма в Стария Завет, откриваме, че то е подобно на елинското разбиране – болестите са наказание за зли дела, но има и една съществена разлика, тъй като в Св. Писание болестите и страданията са еднакво присъщи и на праведниците. Достатъчно е да проследим разказа за праведния Йов, който загубва цялото си семейство и, вероятно болен от рак на кожата (виж Иов 19:25), възкликва: „Ала човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре” (Иов 5:7).

Отваряне на целия текст

Автор Димитриос Караянис

karagiannis

Религиозността е свързана с несигурността на хората. Тя представлява агонизиращ опит за покриване на страховете от осъзнаването на смъртта. Затова тя включва първосигнални чувства като страхове, угризения, гняв, безсилие. Религията е човешко изобретение и затова правилно е написано, че боговете са създадени по такъв начин, че да приличат на хората, които са ги създали. Проектирането на човешките черти върху боговете в крайна сметка води човека до по-голяма несигурност.

Религиозният човек не по свободно душеразположение проследява религиозните ритуали, но за да получи омилостивение. За него религията представлява битка със злото. Той чувства силата на злия господар в живота си, страхува се от тази битка, но в същото време бива привлечен от нея.

Той смята дявола, изразителя и властителя на злото, за всемогъщ, който може да проникне в живота му във всеки един момент. Затова постоянно се занимава с него и му придава съдържание, като му приписва своето безсилие, неуспехи, мисли и помисли и така сам се чувства безволево  същество, което във всеки един момент рискува да бъде увлечено от злото. Той прибягва към Бога, не защото е почувствал непреодолимо привличане от Неговото лице, а като скривалище-убежище от силите на злото.

 

Отваряне на целия текст

Автор Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)

metropolitan john_zizioulasКак православното богословие разбира и как Църквата възприема болестта и лечението, ако не с идеалистични, натуралистични или психолого-християнски форми и понятия? В опита си да дадем отговор на този въпрос, нека заимстваме от отеческото богословие следните основни начала:

1. Болестта, всяка форма на болест, идва в резултат от падението на човека. Това означава, че болестта е свързана с греха, не с човешката природа. Не е нещо естествено, следователно, човек да се разболява, а неестествено, против природата, παρά φύσιν. На пръв поглед това изглежда, че води към позиция, определяна като натуралистична или идеалистична: лечението и изцелението в този случай изглежда означават привеждане в съзвучие с природата. При все това обаче съществуват уточнения, които ни отвеждат далеч от всеки натуралистичен възглед. Природата на човека сама по себе си, като произхождаща от нищото (από το μηδέν), се нуждае от възпиране, тоест стреми се към разложението и смъртта, а оттам и към болестта. Но и самата природа е в състояние да преодолее това тежнение, само че не със собствени сили, а ако се едини с нетленния и вечен Бог.

Отваряне на целия текст

Автор Владета Йеротич

vladeta jeroticПсихотерапия наричат всички методи, действащи върху психиката или тялото чрез средства, чийто действия се постигат по психически път. Тя има дълго минало и кратка история. Ако се обърнем към историята на медицината и особено на психиатрията и психотерапията, ще видим, че векове наред е било напълно естествено не само психически разстроеният, но и всеки друг болен да се разглежда в неговото психофизическо единство, в индивидуалното му и обществено положение, при което още не се е стигало до острото и все по-остро разделение на телесно и душевно лечение, което започва от т. нар. ново време. На прага на това ново време великият европейски лекар Парацелз (1493-1541) изразява това единство на тялото, душата и духа в здравето, както и в болестта, по удивителен начин: „Болестите произтичат от царуването на природата, а оздравяването идва от царуването на духа”.

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Белорусов
Размишлявах върху заглавие на рубрика, която любезно ми предложиха да водя. Ставаше дума за нещо от рода на “Сексът и християнството”. Но... някак не се съчетават тези две понятия, получава се явен дисонанс между тях. Не можем да ги произнесем заедно, без да изкривим смисъла на едното от тях. Излиза, че това са различни нива на възприемане на реалността... И какво от това – продъжавах да мисля по темата – нима християните живеят без секс? Очевидно не. Тогава ми хрумна изводът: където започва християнството, там свършва сексът. Но кой секс? Сексът в профанния смисъл на тази дума, сексът с ехидна усмивка, сексът-похот, сексът-техника, сексът като инструмент за манипулиране на хората. За християнството е характерно, че в него понятията се очистват, облагородяват, преобразяват. И в този ракурс – в християнството действително говорим  не за секс, а за любов.

Отваряне на целия текст

Автор Навпактски митр. Йеротей (Влахос)
1_63.jpgНовият грип, който се превърна в пандемия, и най-вече паниката и страхът, които се създават у хората, извежда на повърхността нещо изключително важно, свързано с психологическата несигурност и екзистенциалния страх на съвременния човек.

Всички преувеличени реакции на хората към подобни въпроси като болестите са свързани със страха от смъртта. Когато попитаме лекаря за симптомите на някоя сериозна болест, ние внимаваме не толкова какво ще ни отговори, а търсим онова, което според нас той се опитва да скрие. Тази наша реакция е плод на страха от смъртта, на страха ни да не би даденото заболяване да доведе до смърт. Затова много повече от болестта е необходимо да се изправим пред страхa си от смъртта, който има най-различни причини.

Смъртта е биологичното и екзистенциално бреме, което човек носи от мига на оплождането на яйцеклетката. От близо 20 000 човешки гени една част от тях са свързани с процеса на стареенето и тлението и закономерно водят до смъртта.
 

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Белорусов
180px_Nicaea_icon.jpgПредназначението на светоотеческото богословие се състои в изложение истините на богооткровението така, както те могат да бъдат разбрани и приети, прилагайки ги към отделната епоха в динамиката на световната история.

Същността на светоотеческото богословие се явява осмислянето на променящата се реалност на земния всекидневен живот към изначалния замисъл на Твореца за света.

Пътят на светоотеческото богословие преминава през два възможни полюса на религиозното възприятие. Едната изкривена крайност е възгледът за развитието на света като забавна прищявка на Твореца, който може да бъде изразен чрез метафората “целият свят е театър, в който хората са актьори”, другата съблазън – е твърдата определеност на неподвижни, макар и справедливи правила, когато Бог се възприема по-скоро като принцип, отколкото като Личност. Отците възприемат процеса на развитие на света като “синергия на съдействието” на човечеството с Промисъла за него, а участта на личността – като диалог на Твореца с творението.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме