Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Алексей Беглов

Продължение: Старчеството в църковната традиция. 3.


В своята епохална статия-доклад „Старчеството” (от 1917 г.) Киевският богослов Василий Екземплярски, като анализира свидетелства на древните паметници относно православната аскетика, и преди всичко патеричните повествования за старците на Египет, улавя една важна подробност от облика на стареца, която други автори не са отбелязвали – старецът далеч не на всяка цена е чудотворец или прозорливец; нещо повече: за да изпълнява своя дълг към послушниците той дори не е длъжен да бъде човек, който е достигнал до безстрастието. Много по-важно е той да е опитен в борбата с онези страсти, от които е бивал пленен неговият послушник.

Отваряне на целия текст

Автор Алексей Беглов
Порталът „Богослов.ру” продължава да публикува доклада на Алексей Лвович Беглов, посветен на мястото на старческото ръководство в духовната традиция на Руската православна църква.

Продължение: Старчеството в църковната традиция. 2.

При всичката актуалност на проблема за старческото ръководство, в църковната литература от ХІХ-ХХ век няма подробно, внимателно проверено от богословска гледна точка определение за старец и старчество. Писалите за това явление са започвали от съществуващия църковен и манастирски опит – от онези образи на старци, които им е предлагала руската действителност. Като правило, старец са наричали опитния монах, който е надарен с особена харизма и приема за духовни беседи възможно най-широк кръг посетители – както монаси, така и миряни.[1] В какво се състои същността на тази особена старческа харизма обаче не се е определяло.

Отваряне на целия текст

Автор Алексей Беглов
Алексей БегловПорталът „Богослов.ру” започва да публикува доклада на Алексей Лвович Беглов,[1] посветен на мястото на старческото ръководство в духовната традиция на Руската православна църква. Този доклад, пълното заглавие на който е „Светоотеческото съзнание на руското старчество (ХІХ – началото на ХХ век)”, е четен през 2008 г. на Международната научно-богословска конференция на Московската духовна академия „Руската патрология”.[2]

Въпросът за мястото на старчеството въобще и на руското старчество, в частност, в църковната традиция може на пръв поглед и да изглежда неуместен. Нима в периода на най-големия му разцвет в руското старчество липсва светоотеческо съзнание? Нима то не се подхранва от потока на Преданието?

Отваряне на целия текст

Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
ilarion.jpgС отец Софроний – ученик и биограф на преподобния Силуан Атонски, се запознах най-напред задочно – посредством книгата “Старец Силуан”, която през 80-те години се предаваше от ръка на ръка в самиздатски вариант и се ползваше с голяма популярност. Когато бях на шестнадесет се случи да се запозная със сестрата на отец Софроний - забележителна, скромна жена на преклонна възраст - Мария Семьоновна Калашникова. Тя живееше в Москва в стара едноетажна къща на улица “Рилеев” и ние с майка ми често я посещавахме. Тя ни разказваше за отец Софроний, даваше ни да четем писмата му до нея, показваше ни фотографии на неговия манастир. Историята на тяхното общуване е твърде интересна. В детството си те били много близки, но после съдбата ги разделила от двете страни на “желязната завеса”. Отец Софроний емигрирал, прекарал много години  на Атон, после попаднал във Франция и накрая отседнал в Англия, където основал свой манастир. Мария останала в Русия и в течение на много години нищо не знаела за съдбата на брат си, докато през 50-те години той сам я намерил. Завързала се кореспонденция между тях, няколко пъти Мария Семьоновна гостувала при него в Англия.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Симеон (Коссек)

ArSymetmon_300.jpgИзвестни са думите на Христос към стареца Силуан: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай“. В тях е синтезът на духовния опит на аскета, какъвто е бил старецът Силуан. Такъв е бил и о. Софроний, такива трябва да се стремим да бъдем и ние. В тях е същността на съзнанието за нашия грях, нашата немощ, нашата отдалеченост от Бога пред лицето на Неговата безкрайна любов. Всеки християнин трябва да придобие този опит, независимо какво е духовното му равнище. Ние не можем и не трябва да копираме живота на св. аскети, но нашият личен опит винаги е аналогичен на техния опит, според мярата на нашето боготърсачество.

Когато опитът от познаването на Бога в нашия земен живот е толкова наситен, както е при стареца Силуан и при стареца Софроний, той придобива вечна стойност, независимо с какви думи е описан – с обикновени или със словата на учените и богословите.

Монахът, отшелникът в пустинята, не е отделен от света. Когато размислим дълбоко, осъзнаваме, че онтологично ние сме свързани в греха с цялото човечество. Когато светец, какъвто е старецът Силуан, а и старецът Софроний, опитно познае океана на своята греховност пред лицето на Божието милосърдие, не му остава нищо друго освен да се обърне към Бога – заедно обаче с целия свят, защото той е свързан с този свят.

Отваряне на целия текст

Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
kalistos.jpgВ православната традиция действието на Светия Дух в християнската общност по особен начин се разкрива в два “духоносни” образа: на старците, или на духовните отци, и на юродивите заради Христа.
 
Няма значение дали старецът е възрастен в годините си, а дали е мъдър в опитното познание на Божествената истина, дали е дарен с благодатта на “духовното отчество” и с дара да ръководи другите по Пътя. Той дава на духовните си чеда не морални напътствия или правила в живота, а осъществява лична връзка. “Старец, казва Достоевски, е този, който взема душата и волята ти в своята душа и воля.”

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме