Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Прот. Андрей Ткачов

b7Предлагаме на читателите на Двери статия от руския свещеник прот. Андрей Ткачов – част от дискусията в руските църковни среди за същността на изповедта и истинското покаяние. Дискусията бе провокирана през изминалата година от статията на прот. Павел Великанов „Неразкаяно покаяние”, предизвикала широк дебат за профанизацията на изповедта, превърнала се в атрибут към причастието. Какво в днешно време е изповедта за усърдния мирянин, за какво трябва да се каем и има ли полза от рутинната изповед – върху тези въпроси разсъждава прот. Андрей Ткачов.

Очевидно практикуването на изповедта в нашите църковни среди в повечето случаи не отговаря на потребността от качествена промяна на църковния живот и вътрешното израстване на вярващите.

Ето какво пише прот. Павел Великанов в своята статия „Неразкаяното покаяние”: „Ако попаднем на особено усърден духовник, който се заема да прокопае километрични тунели в душата ни… в надежда да открие нещо изключително, можем да натрупаме цяла камара от тези отломки. Но опитните хора знаят, че подобни „дълбоки гмуркания” в дълбините на душата най-често не водят до нищо добро. И затова от ръка на ръка се предава един „оптимален” списък с грехове, който напълно органично отразява типичното състояние на душата и нейните стандартни немощи”.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Кирил Тошев

dqdo-Nazarij 2-2006Изминаха вече две години от кончината на праведния архим. Назарий – дългогодишен игумен на Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил” край София. Тази година на 9 юни ще се възпомене неговата памет в манастира отново от духовните му чеда и всички онези, които „помнят своите наставници във вярата” и не забравят, че те са духовните им родители. И както винаги, когато си спомняме за някого, е редно да разкажем нещо за живота му. За разлика от повечето други православни страни, ние българите (необяснимо защо) все мълчим по въпроса за живота и духовния подвиг на малкото ни родни праведници. И макар не „в духа на Дядото”, с присъщото му отбягване на показността, ще си позволя да кажа нещо за него. Нека ми прости!

Старецът Назарий беше скромен и същевременно велик духовен наставник, чрез онзи дар на „старчеството”, с който го бе дарил Господ за предания му „живот по Бога”. В годините назад, и през социализма, и през 90-те – в прехода, пък и по-късно, неговата обител – Кокалянският манастир стана „духовен оазис” (по думите на Неврокопския митрополит Натанаил), в който намираха утеха и напътствие стотици човешки души, търсещи искрено Бога. И както се казва: „Който търси, намира!” Мнозина православни намериха духовна утеха, напътствие във вярата, в живота, чрез примера, словата и молитвата на „Дядото”. Той беше благодатен – факт, очевиден за всички. Дарената му от Бога благодат преливаше, като от препълнена чаша и се докосваше до сърцето на всеки, който общуваше със Стареца. Всеки усещаше нахлуващия духовен мир, надежда, неописана радост, сигурност – плод от всяка среща с него. За духовните чеда всяко качване до Обителта и разговор с отец Назарий беше средство да напълниш душата си с благодатни сили. Както някои се изразяваха: „Отиваме да заредим батериите при Стареца!” – Онези духовни батерии на сърцето, които бързо се изчерпваха от теготата на ежедневието и суетата на мирския живот.

Отваряне на целия текст

Автор Сурожки митр. Антоний (Блум)

Metropolitan Antony_BlumВ началото съм длъжен да Ви помоля за прошка задето нямам текст на доклада си и се надявам само на молитвите на някои сред вас, щото днес да се получи някакъв въобще доклад.

(на катедрата пред митрополита звъни малък електронен будилник; той го взема в ръка, изключва го и настройва времето, продължавайки да говори)

Второ – с мен е този будилник, който честно ще звънне след 20 минути, така че да сте спокойни, че няма да прехвърля своето време.

Темата на моя доклад е „Духовност и духовничество” или, – ако предпочитате – духовно ръководство или душегрижие.

Бих искал…

(будилникът звъни, митрополитът го изключва и го слага в джоба си)

Бих искал отначало да определя думата духовност. Защото, както често се случва, когато говорим за духовност, ние говорим за определени религиозни изразявания на нашия духовен живот – такива, като молитвата и подвижничеството – и това е ясно от такива книги, като например книгите на Теофан Затворник.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме