Автор Преп. Мария (Скобцова)

Розовото християнство – къде е то, това розово християнство?

Християнството няма цвят, защото разтопената до бяло стомана няма цвят и не може дори да бъде гледана, за да бъде определен нейният цвят.

Като разтопена стомана, християнството се забожда в сърцето и го изпепелява. И тогава човекът извиква: Готово е моето сърце, готово е!

И в това е цялото християнство.

Но има безброй много подмени на християнството. Има я, например, религията на благодарственото и мирното житие, това сякаш хармонично съчетание на правилата с бита. Сърцето не се изпепелява, а тръпне в часа на богослужението. Светлината не ослепява, а гали. Какво пък? Вероятно блажени са галените, приласканите, мирните и безметежните…

Отваряне на целия текст

Автор Монах Михаил (Хаджиантониу)

Беседа при кръщението на Мариам

Авва Исаак Сириец, чието аскетическо творчество за монасите е като „пето евангелие“, дава един много мъдър съвет: „Бъди много внимателен, когато съветваш някого, защото този, към когото е отправен съветът, и да го съветваш, и да го ругаеш, ще се чувства еднакво. Затова не съветвай с лекота. Когато обаче се наложи да дадеш съвет, тогава понижи себе си, покажи му първо, че си малък и когато другият се почувства по-добър от теб, ще приеме и съветите ти по-лесно“.

Един друг светец обаче, св. Исаия Отшелник, е дал още по-мъдър съвет: „Когато искаш да посъветваш някого, никога не го прави директно, защото ще се възпротиви и може дори да те намрази. Първо го нахрани. Тогава той ще стане великосърдечен, възприемчив, ще те слуша с готовност и ще се съгласи лесно“.

Отваряне на целия текст

Автор Черногорско-Приморски митр. Амфилохий (Радович)

Едно от основните свойства и усещания на първата християнска общност и на членовете ѝ е есхатологичното усещане. Тясното отношение с Христос е пробуждало в тях и е развивало желанието за Неговото Второ пришествие и усещането, че това Пришествие е вече тук пред вратите. От това усещане се ражда и едното, и другото: че тук на земята те са пътници и пришълци, че тук те нямат свой град, а търсят онзи, който ще дойде. Това усещане изразява най-добре ап. Павел: „Защото тук нямаме постоянен град, а бъдещия търсим“ (Евр. 13:14). Това усещане характеризира апостолската и следапостолската епоха, както и целия период на мъченичество в ранната Църква. В 4 век и насетне се стига до известна криза на тази цялостна насоченост на християните към Небесния Йерусалим, предизвикана от връзката на Църквата с държава и масовото влизане на езичници в Църквата. Именно тази криза е една от главните причини за появата на пустинническото монашество. Неговото появяване няма за цел търсенето на нови пътища за спасение, а запазването на този изначален етос на християнската общност. Пустинническият монашески етос е искал да бъде – а и е бил тъкмо това – потвърждение, че мъченическият етос е единственият истински етос на Църквата и на отношението ѝ към света и светския град. Усещането, че Църквата започва да се приспособява към света и към светския, секуларния град, е потискало много души, чийто ерос е бил разпнат подобно на ероса на св. Игнатий Богоносец, да основе пустинен антиград като протест срещу секуларния град и подходящо място за подготвяне на скорошното идване на Господа и влизане в Неговия небесен град.

Отваряне на целия текст

Автор Йоанис Корнаракис

Лукавата жаба в Лествицата на св. Йоан Лествичник

Св. Йоан, авторът на Лествица, ни дава чудесна картина за поведението и действието на лукавия помисъл в човешкия ум чрез неговата неподозираната и невидима за духовния подвижник намеса, която цели да преобърне благия помисъл в лукав!

В Лествица този помисъл присъства под образа на невинната и всъщност безопасна за живота на човека – в реалния си и естествен вид – жаба. Св. Йоан пише: „Понякога, както черпим вода от изворите, хващаме заедно с нея, без да разберем, и една жаба; по същия начин ние често, вършейки добродетели, тайно изпълняваме и преплетените с тях страсти. Например, със страннолюбието се смесва преяждането, с любовта – блудта, с разсъждението – коварството, с мъдростта – хитростта, с кротостта – тънкото лукавство, забавеност и леност, с чистотата – чувството за огорчение, със смиреномъдрието – дързост. А към всички тези добродетели се прилепва тщеславието, като някоя обща за всички нас или по-точно като отрова“.(1)

Отваряне на целия текст