Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Цветомира Антонова
1_31.gifКогато говорим за исихазма в средата на XIV в. трябва да имаме предвид излизането му от монашеската килия и превръщането в начин на живот на православното византийско общество, откриващо в рамките на земния живот възможност за реално съединение с Бога.  Показателен в този смисъл е случаят с бъдещия патриарх Исидор,  когото св. Григорий Синаит отказал да постриже за монах с думите: “Не искам ти да живееш тук в пустинята или планините. Защо да го правиш? По-добре иди в света сред миряните и монасите, които са там, за да служиш като образец за всички тях...както с безмълствие, така и със словото си.” (Патриарх Филотей, Житие на Исидор, 22) Подобни думи предполагат, че вътрешната молитва е възможна и в града, и в пустинята - мистицизмът и обществото не са по необходимост несъвместими или взаимно изключващи се. Ще посочим два примера от житията на св. Исидор и на св. Григорий Палама, оставени ни от техния приятел и житиеписец патриарх Филотей, като доказателство на това търдение. Изпълнявайки послушанието си към своя духовен учител през 1325 г. св. Исидор се връща от Св. Гора в Солун, за да  да следва призванието си на “градски исихаст”. Тук той се среща със св. Григорий Палама и двамата участват в една духовна общност от монаси, миряни и мирянки, които се интересували от въпросите на духовния живот. В Солун през 1326 г. св. Григорий Палама, по настояване на своите приятели приема ръкоположение. Тогава е бил на 30 години, каноническата възраст за ръкополагане в свещенически сан във Византия. Не след дълго той се отделя заедно с десетима други монаси в пустинята на планината близо до Верея.

Отваряне на целия текст

Автор Цветомира Антонова
palamas.gifЗилотизмът и зилотите в Солун. Позицията на св. Григорий Палама

Въпросът принадлежи ли към зилотите св. Григорий Палама и какво е отношението му към солунските зилоти е все още недостатъчно изследван и продължава да бъде дискусионен. Едно от възможните решения, е да се опитаме да реконструираме социално-политическия профил на епохата, като се базираме главно на документалните свидетелства, оставени ни от  преките, непосредствени  участници в събитията и да проследим каква е социалната позиция на защитника на исихастите по интересуващия ни проблем. Още повече, че краят на гражданската война във Византия през 1347 г. е свързан с избора му на архиепископ на размирния и отцепилия се от централната власт град Солун, където социалните сблъсъци се оглавяват от зилотите, които  категорично отказват да приемат св. Григорий Палама. Проблемът допълнително се усложнява от опита на някои изследователи да причислят исихастките възгледи на Солунския архиепископ към зилотското направление в Църквата, слагайки знак на равенство между зилотизъм и исихазъм.

Отчитайки спецификата на историческото дирене, в настоящата работа ще концентрираме усилията си върху изследване и очертаване на позицията на св. Григорий Палама в  социалния живот на Източната римска империя, при което конкретно-историческите проблеми ще доминарат над богословско-философския дискурс.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
Perperikon.jpgОткрихме ли гроба на св. Никита Ремесиански?

Лято е. И по всичко личи, че по подобие на предходните години на археологическия фронт отново ще бъде много горещо. Последните години създадоха една хубава традиция, лятото да бъде не само сезон на отпуските, морето и отдиха, но и на сензационни археологически открития, които внасят свеж полъх в доста опърпаното ни напоследък национално самочувствие. Откритията действително са уникални, а имайки предвид пълното безхаберие на родните политици и властимащи, оставили иманяри и групировки да се разпореждат безнаказано с безценното ни културно-историческо наследство, можем само да благодарим на Бога, че такива открития все още се правят и с болка да гадаем колко и какви неоценими находки са напуснали страната ни, оставяйки поредните бели полета в пъзела, наречен история на българските земи.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

myronositsy.jpgВизантийската империя е притежавала широка мрежа от социални заведения, издържани от държавата, от църквата или от частни лица. Още в решенията на Първия вселенски събор в Никея (4 в.) е отбелязано задължението на епископите да поддържат във всеки град „страноприемница“, която да обслужва пътници, болни и бедни. Естествено най-голям брой социални заведения са били концентрирани в столицата Константинопол, но много са били пръснати и в провинцията. Различните извори (законодателни актове, манастирски типици, хроники, жития, надписи, печати и др.) говорят за стотици благотворителни заведения, които се разделят на следните групи:

  • болници и страннопремници – често пъти в изворите се използват като синоними, като по всяка вероятност са се използвали според конкретните нужди;
  • приюти за бедни;
  • старчески домове;
  • домове за слепи хора;
  • сиропиталища;
  • домове за вдовици;
  • бани за болни от проказа и бани за бедни хора;
  • дяконии – особено разпространени социални центрове към градските енории; в Египет те са действали предимно към манастири, като в същото време манастирите са поддържали и други дяконии в градовете; там раздавали храна и дрехи за бедните (нови), но имало и дяконии със специално предназначение като например грижи за болни, за старци, бани за бедни и пътуващи;
  • домове за психично болни (само църковни) – повече сведения за тези домове се появяват от 10 в.; в законодателен акт от 10 в. се казва: „Болна (психично) жена да не се напуска, но задължение на близките ѝ е да поемат грижата за нея; ако такива няма, да постъпи в домовете на църквата“.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова
zlatina.jpgВ римското право абортът не представлявал наказуемо деяние, защото римляните считали ембриона за част от тялото на майката, а не за самостоятелна личност. За първи път в римското право се появява закон срещу абортите в края на 2 и началото на 3 в., по време на императорите Септимий Север и Антоний Каракала. Но и в този случай абортът не се считал за престъпление срещу живота, т.е. убийство, а се наказвал като опит за измама на съпруга и възпрепятстване на желанието му да има наследник. С други думи, ако решението за аборта се вземало от мъжа или със съгласието му, той не бил наказуемо деяние.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме