Автор Венцислав Каравълчев

… да станете участници в божественото естество…
(2 Петр. 1:4)

Един от актуалните въпроси в православното богословие през 20 в. беше т. нар. „западен плен на православното богословие“, гениално формулиран от о. Георги Флоровски като „остра романизация на православието, латинска псевдоморфоза на православието“. С този термин се обозначава възприемането на западните методи за богословстване, усвояването от източното богословско съзнание на западните форми и категории на мислене. Извън тесните академични среди малцина си дават сметка за дълбочината, с която този проблем рефлектира върху ежедневното ни християнско битие и световъзприемане. Озападняването на православието е частично разкрито в неговите регионални измерения от големите богослови на нашето време прот. Георги Флоровски, прот. Александър Шмеман, прот. Йоан Майендорф, Леонид Успенски, прот. Думитру Стънилоае, Хрѝстос Янарас и др. Друг коректив на „озападненото“ православно богословие е животът на съвременните светци, които по Божия милост просияват и днес и чието свидетелство на вярата не може да бъде ограничено в рамките на схоластичното богословие. Можем да кажем, че е налице ясна „диагноза“ за кризата в днешното православно богословие, но въпреки призива на цяла плеяда харизматични богослови за възвръщане към богословието на св. отци, въпреки техния огромен труд, намерил своя апогей в светоотеческия синтез като средство за преодоляване на кризата, и до днес православното мислене продължава да живее в схоластичната рамка на западния плен.

Отваряне на целия текст