Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

images_5.jpgКакво е било мястото на човека в творението?

„И Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа” (1 Сол. 5:23). Тук св. ап. Павел отбелязва три аспекта или три елемента, съставящи човешката личност. Макар и различни, тези аспекти са строго зависими един от друг – човекът представлява единно цяло, а не сума от отделни части.

Преди всичко, той има тяло „земна пръст” (Бит. 2:7) – физическият или материалният аспект на човешката природа.

Второ, той е душа, живителна сила, която оживява тялото, правейки го нещо повече от къс материя, нещо, което расте и се движи, чувства и възприема. Животните, а може би и растенията, също притежават душа. Обаче при човека душата е надарена със съзнание; това е разумна душа, притежаваща способност за абстрактно мислене и годна да преминава от предпоставки към заключения. Ако тези способности изобщо са представени при животните, то е в много ограничена степен.

Третото е духът, „дъхът” на Бога (Бит. 2:7), който животните не притежават. Важно е да различим „Духа” с главна буква, от „духа” с малко „д”. Сътвореният човешки дух не трябва да бъде отъждествяван с несътворения Свят Дух на Бога, въпреки че те са съществено свързани – чрез духа си човек разбира Бога и влиза в общение с Него.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман
Vaskresenie.jpg Всичко, което казахме в миналите беседи за смъртта, сега ни отвежда до главната и възлова тема на християнството – благовестието на възкресението. Подчертавам – не просто безсмъртието на душата след раздялата й с тялото, не просто някакво тайнствено развъплътено съществуване в някакъв мистичен и ефирен отвъден свят, а именно възкресението.
 
“Ще оживеят мъртвите и тези, които са в гробовете ще се възрадват”. Как отекват тези думи! Колко тържествено и радостно, като обещание, като сегашно съзиране на бъдното, прозвучават те късно през нощта на Велики Петък, когато, през мрачната печал на гроба, кръста и плащаницата започва потайно да се разгаря светлината на настъпващата Пасха. И най-древното изповядване на вярата, така наречения апостолски символ, утвърждава просто: “Вярвам във възкресението на тялото”.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман
Lazar1.jpg В предишната беседа споменахме евангелския разказ за Христос, плачещ пред гроба на своя приятел Лазар. Трябва още веднъж да се замислим над смисъла на тези сълзи, защото тук, в този момент, се извърша своеобразна революция в религията, в изконния религиозен подход към смъртта.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман
Shmeman_1.jpgДа кажем съвсем недвусмислено и ясно: въпросът за религията, за Бога, за вярата е неотделим в човешкото съзнание от въпроса за смъртта. Или по-скоро от въпроса за това дали след смъртта има нещо или не. Това е прословутият, непрестанно измъчващ човека въпрос за задгробния свят и задгробния живот. И тъй като няма никакви научни, тоест позитивни, очевидни и поддаващи се на проверка доказателства по този въпрос – нито в едната, нито в другата посока, нито положителни, нито отрицателни – то този въпрос остава вечно открит и хилядолетия наред предизвиква разгорещени и мъчителни спорове.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме