Автор Михаил Селезньов

Съвременната библейска наука представлява изучаване на Библията с помощта на този апарат, който е бил изработен от дисциплините от историко-филологическия цикъл. В обикновената реч това историко-филологическо изучаване на Библията бива наричано библейска критика.

Привържениците на използването на историко-филологическия (или историко-критическия) метод в църковната наука обикновено казват, че макар този метод и да е чужд на традицията, резултатите, достигнати с негова помощ, могат да бъдат полезни за богословието. Археологията, да кажем, ни предоставя възможността нагледно да си представим как са изглеждали градовете, домовете и хората в онези времена и в онези краища, където се развива действието в библейските повествования. Съпоставянето на проповедта на Иисус с кумранските документи и равинистични текстове ни позволява да видим какво именно в тази проповед е било в някаква степен вече познато на онези слушатели и кое е било за тях абсолютно ново. Асирийските пък документи уточняват хронологията на израилските и юдейските царе.

Всичко това е така, ала работата не е само там. Крайно важни за съвременното християнско съзнание са както резултатите от историко-филологическото изследване на Библията, така и самата методология на това изследване. Тази методология може да влее в християнското богословие нов живот и да го избави от безсмислените задънени улици. Бих искал да се спра по-подробно на три момента.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Теодорос Стилианопулос

Авторитет и употреба на Писанието

Приведохме аналогията с Въплъщението като ключова парадигма за правилното разбиране на природата на Св. Писание: То е слово Божие, предадено човешки думи. Оттук следва, че Библията е книга на Бога и на Църквата. На Бога, защото свидетелства за самооткриването на Бога в Неговите изкупителни действия и спасителна воля. И на Църквата, понеже е писмено свидетелство на живата вяра, развиваща своята традиция първо в Израил, а сетне и в Църквата, в историческите обстоятелства на нейното битие. Когато говорим за природата на Св. Писание трябва да отчитаме, че там божественият и човешкият елемент са свързани неразделно – като две, здраво сплетени и взаимно проникващи нишки – и трябва да се разглеждат заедно, независимо от изводите, които правим на базата на историческите и богословските интерпретации на Писанието.

Отваряне на целия текст

Автор Юрий Аржанов

Библейският текст и научното му изучаване, което се развива особено активно в последните два века в рамките на протестантската и католическа традиции, служи за добра основа за поставяне на въпроса за отношенията между науката и религията. От една страна, Библията като Св. Писание се разглежда от християните от всички конфесии като духовен авторитет, който донася до нас основите на нашите знания за Бога и за самите нас. От друга страна, библейският текст както и всеки друг текст има история на формиране и предаване. За времето на своето съществуване и преписване текстът може да се окаже подхвърлен на изопачаване и в различните културни контексти да предизвика различни тълкувания. Тази страна на съществуване на Св. Писание изисква не просто лично отношение към него, но критическият му анализ, който представлява съдържанието на научния подход към Библията, изисква от нас формален, обективен подход към текста.

В тази връзка православното богословие, което се основава не само на авторитета на Библията, но и на Преданието (трудовете на отците на Църквата), нерядко вижда в научната критика на Библията голяма опасност. Методите за изучаване на Св. Писание в рамките на библейската критика са се разглеждали и продължават да се разглеждат като нахлуване на светското, безбожното знание, развиващо се – начевайки от епохата на Просвещението – в християнското богословие, което пък се основава на Божественото откровение. При все това още от средата на 19 и през 20 век непрекъснато се появяват православни богослови, говорили за това, че научната критика на библейския текст по никакъв начин не може да влиза в противоречие с богословските определения и дори прекрасно се съчетава с православната представа за Преданието като за непрекъсващо развитие и нарастване на Църквата.

Необходимо е, говорейки за това, да направим и кратък обзор на историята на развитието на научната критика на Библията, за да преминем след това към основните ѝ изводи и значението им за православното богословие.

Отваряне на целия текст

Автор Николай Глубоковски

Сред изданията на Библията на деветстотин езика Славянската Библия не заема особено място нито по древността на своя произход, нито по обхвата на влиянието си. Това обаче е нашата, Славянската Библия и затова тя заслужава всякогашната ни памет и специално споменаване – особено по достопаметни поводи какъвто е сегашният.

Славянската Библия е паметник на общославянското християнско възкресение, основа, начало и спътник на културата на всички славянски народи. По-правилно е да се каже, че тук едното е неразривно от другото и второто се подсилва от първото, тъй като християнството въплъщава светлината на истината, призовава всички към чиста просветеност и задължава към свободен прогрес. Това означава, че Славянската Библия е неизменен и внушителен призив към религиозно-християнска цивилизация – в най-широкия, общохуманитарен смисъл. От друга страна, тя – по произход, в своето начало, по думите на знаменития Московски митрополит Филарет (Дроздов; † 19.11.1877 г.), по известните му записки За догматическото достойнство и консервативната употреба на гръцкия на седемдесетте тълковници и славянския преводи на Св. Писание (Москва 1858) – не е произведение на обикновена ученост, а плод на апостолската ревност на св. братя Кирил и Методий, по самото си възникване е озарена от сиянието на свещеността, по първоначално християнско-мисионерско приложение и постоянна църковно-богослужебна употреба, като най-свещената книга на цялото християнско славянство.

Отваряне на целия текст