Автор Ивайло Найденов

Големият християнски празник Никулден е посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец, чието житие свидетелства: „Светителят извършил много чудеса чрез Божията благодат. Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне“. Тази е и причината, поради която Мирликийският чудотворец се приема за покровител на морските народи, на рибарите и моряците, укротител на морските бури и стихии. Една малко позната история разказва, как, докато светителят пътувал в морето с лодка, връхлетяла буря и в лодката се появила пробойна. Една риба запушила с тялото си пробойната и предотвратила потъването на лодката, с което спасила св. Николай.

Доста ме заинтригува тази история, вероятно поради сюжетната ѝ близост с любимата ми вече библейска история на пророк Йона, спасен от огромната морска риба. За религиозната статистика – двама Божии избраници спасени от морска риба. Интересно?! Когато четем такива чудновати истории, си задаваме въпроса, кой стои зад всичко това – чистата случайност, голямото желание и вяра на спасените, инстинктът на рибата или Някой, Който подрежда Световните съдбини и управлява творението Си.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова

Божията грижа, проявявана както в историята на Израил (извеждане от Египет, населяване на Палестина, връщане от Вавилон и пр.), така и в личния живот на всеки човек, който търси Бога, дава основание за безрезервно доверие в Господ. То се дължи на факта, че Бог неизказано общува с човека. Божието присъствие и общение, което желае и което има искрено търсещият Господа, дава упование пред лицето на смъртна опасност и надежда за възкресение. Постоянното богообщение е представено не само като най-съкровено общение между Бога и човека, но и като път на живота, който, преминавайки през смъртта, преодолява и побеждава ада. Пс. 16¹ е изразил именно тези идеи в своите думи.

Трудно е да се установи времето на написване на псалома. Тематиката на ст. 3-4 е благославяне на верните на Яхве и решително отричане на езическия култ (ст. 4). Явно, текстът е написан под силното влияние на предпленните пророци (особено на Йеремия)². Предвид акцента, поставен върху проблема "праведен" (т. е. следващ Яхве) – "нечестив" (т. е. служещ на езическите богове), може да се приеме, че псаломът е редактиран след Вавилонския плен (538 г. пр. Хр.), когато чистотата на вярата в единия Бог постепенно започва да се спазва от целия народ.

Отваряне на целия текст

Автор Диана Христова

Библията, създадена в продължение на столетия с усилията на много поколения като главна светиня, Книга на книгите, се явява не само основен източник на вероучение и духовна мъдрост, но и ценен паметник на историята и културата на великите цивилизации на Древния свят. Учени представители на различни области на науката и изкуството, се обръщат към нея за отговори на различни въпроси, неизбежно възникващи при изучаването на различни проблеми. В много случаи намираме отговор на страниците на Св. Писание, но и в много случаи тези страници поставят пред нас въпроси, чийто отговор изисква допълнителни изследвания и търсения. Един от тези малко известни, а нерядко и малко понятни аспекти се явяват т. нар. Библейски реалии – животни, растения и т.н. Към тези реалии се отнасят и различните здравословни проблеми и болести, споменати в Библията.

1. Понятие

Болестта като нарушение на нормалната жизнеспособност на организма вълнува хората от древност. Както всички останали народи, и евреите в древността са отделяли внимание на физическото здраве и съответно на болестите, техния произход и лечение.[1] И макар да се предполага, че в библейски времена е съществувала фиксирана класификация на заболяванията, подобна на тази от днес, Библията не ни дава изчерпателна информация за болестите, съпътстващи живота в библейски времена. В текста на Св. Писание имаме споменати редица здравословни проблеми, но тяхното конкретно значение в съвременен смисъл не винаги може лесно да се определи.[2]

Отваряне на целия текст

Автор Йордан Божилов

Раз­г­леж­дай­ки лич­нос­ти­те, пре­доб­ра­зи на Иисус Хрис­тос, не­ми­ну­е­мо на пър­во мяс­то след­ва да за­поч­нем с ро­до­на­чал­ни­ка на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во и сбор­ния пред­с­та­ви­тел на чо­веш­кия род – Адам, „кой­то е об­раз на Бъ­де­щия“ (Рим. 5:14). Той не е прос­то от­де­лен чо­век. Той е пър­во­чо­ве­кът, ко­го­то Бог сът­во­ри по Свой об­раз и по­до­бие и от ко­го­то про­из­ли­зат всич­ки ха­рак­те­рис­ти­ки на чо­веш­ка­та същ­ност. Адам е фи­зи­чески ба­ща на всич­ки пред­с­та­ви­те­ли на чо­веш­кия род и всич­ки ние сме не­го­ви че­да.

С тайн­с­т­ве­ния акт на Въп­лъ­ще­ни­е­то и див­но­то Рож­дес­т­во на Бо­го­чо­ве­ка се от­ва­рят но­ви хо­ри­зон­ти пред чо­ве­чес­т­во­то. Не­го­во­то раж­да­не пос­та­вя на­ча­ло­то на нов чо­век. За­ед­но с то­ва Той е съ­вър­ше­ни­ят и ве­чен Чо­век, вто­ри­ят не­бе­сен Адам, за­що­то „пър­ви­ят чо­век Адам ста­на жи­ва ду­ша, а пос­лед­ни­ят Адам – жи­вот­во­рен дух“ (1 Кор. 15:45). Те­зи, ко­и­то Го поз­на­ха, по­вяр­ва­ха в Не­го и Го пос­лед­ва­ха, ста­на­ха Не­го­ви ду­хов­ни че­да.

Отваряне на целия текст