Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Стефан Стефанов

krest.jpgИзследователите, които проучват въпросите, свързани с историята на християнската проповед в Новия свят, обикновено насочват вниманието си към многобройните испански завоеваетелни експедиции. На корабите на тези първооткриватели неизменно са присъствали римокатолическите мисионери и инквизитори. Те са били зачислени към военните отряди. В средата на 16 в. към тях се присъединяват и йезуитите. Това предопределя налагането на римокатолицизма с насилие и принуда. Такава е била съдбата на Източното крайбрежие на Америка. Но на Западното ситуацията е била коренно различна...

Разпространители на християнството по западното крайбрежие и островите на Северна Америка са руски търговци и промишленици, пристигнали в тези далечни, сковани от студ места, на самия край на света, след двете  експедиции на смелия пътешественик кап. Витус Беринг, който с моряците си достига бреговете на Аляска. По време на пътуването Беринг заболява и завършва живота си на север през 1741 г., но със своите експедиции той проправя пътя към Алеутските острови и Северните брегове на Америка. Дошлите след него търговци започват оживена дейност – те бързо установяват връзки с туземното население и мнозина от тях сами започват да обръщат в християнската вяра местните жители. През 1792 г. в екипажа на Североизточната географска експедиция на Алеутските острови попада и православният свещеник о. Василий Сивцов, който покръства 126 мъже и жени алеути. Изложените събития обаче имат своя далечна предистория... Малко известен е фактът, че тези сурови територии са били посещавани от европейци през още по-отдалечени времена, дори преди официалното откриване на Америка. Непосредствено преди Втората световна война в югозападната част на Аляска са открити развалини на селище. Изследванията показват, че тридесетината бивши жилища са на възраст 300-400 години и по отношение на конструкцията са били от европейски тип. Американският учен Теодор Форели, който се заема с проучването на това откритие, стига до заключението, че откритите останки на къщи са принадлежали на руски заселници. Той изказва предположението, че на това място са се заселили новгородски бежанци, които през 1570 г. са напуснали родната земя, спасявайки се погрома, извършен от цар Иван ІV над Новгород. Поради малочислеността им не им е било съдено да основат трайна колония и да се разрастнат като дадат потомство в северозападния Нов свят. Според други автори руски селища са били основавани на тези територии дори преди стъпването на Колумбовите конкистадори на Американския континент.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова
Patriarch_Jacob.jpgСъновидението на патриарх Яков за небесната стълба
 
Св. Писание на Стария Завет чрез кн. Битие ни прави съпричастни с живота и делата на старозаветните патриарси Авраам, Исаак и Яков. Те, като пазители и носители на вярата в единия Бог сред окръжаващите ги езически народи, се намират под особеното Божие водителство и закрила. Бог им се открива и общува с тях, като им дава познание за Себе си и за Своя промисъл, за Своите бъдещи спасителни действия в историята.
 
Такъв е случаят с патриарх Яков, който се нуждае от Божията утеха и закрила, за да избегне гнева на брата си Исав. Последният, след като разбира, че Яков с хитрост отнема първородството му (Бит. 27:1-29), се ожесточава и дори иска да убие брата си (Бит. 27:41). Първородният син се е ползвал, освен с правото на двоен дял от наследството на баща си, още и с неговата благословия. Яков желае да има тъкмо това особено благословение, което е свързано с обещанието за раждането на Христос. По съвет на майка си Ревека Яков се отправя от Ханаан към Харан (между реките Тигър и Ефрат), където живее дядо му Ватуил, баща на майка му Ревека (Бит. 27:42-46). При едно от нощуванията по пътя Яков вижда насън изправена стълба, чийто връх стига до небето и ангели Божии слизат и възлизат по нея (Бит. 28:12). Патриархът получава от Бога обещание за помощ и закрила по време на престоя си в Харан, както и благословение (Бит. 27:14-15). Благословени чрез него и неговото семе ще бъдат всички земни народи. Това благословение съдържа обещание за раждането на Спасителя Господ Иисус Христос, чрез вяра в Когото всички християни стават свои на Бога (срв. Еф. 2:19).

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова
Ilia_prorok.jpgОще от най-дълбока древност у хората съществува копнеж да се проникне в незнайното бъдеще. Поради това всички древни народи имат свои прорицатели, гадатели, заклинатели и пр. Трябва обаче да се подчертае, че пророците и пророчествата в Стария Завет коренно се различават от тези на езическите народи. В Израил пророчеството не е едно „допитване до божеството”, а е религиозна дейност, служение, и то установено не от хора, а от Бога (Втор. 18:15-22).

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова
eleu20.jpgЦърковна история на Евсевий Кесарийски е незаменим извор за ранната история на Църквата. За написването на своето главно произведение той ползва богата литература, което прави този труд незаменим източник на информация за всеки, който се интересува от автентичния, жив, пъстър и противоречив живот на ранната християнска Църква. Благоприятен фактор е достъпът на Евсевий до Кесарийската библиотека и до Йерусалимската, както и до всички други източни библиотеки във Финикия, Египет, Гърция, а също и до латинските хранилища.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман
Vaskresenie.jpg Всичко, което казахме в миналите беседи за смъртта, сега ни отвежда до главната и възлова тема на християнството – благовестието на възкресението. Подчертавам – не просто безсмъртието на душата след раздялата й с тялото, не просто някакво тайнствено развъплътено съществуване в някакъв мистичен и ефирен отвъден свят, а именно възкресението.
 
“Ще оживеят мъртвите и тези, които са в гробовете ще се възрадват”. Как отекват тези думи! Колко тържествено и радостно, като обещание, като сегашно съзиране на бъдното, прозвучават те късно през нощта на Велики Петък, когато, през мрачната печал на гроба, кръста и плащаницата започва потайно да се разгаря светлината на настъпващата Пасха. И най-древното изповядване на вярата, така наречения апостолски символ, утвърждава просто: “Вярвам във възкресението на тялото”.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме