Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Анна Маринова
drev_y41.jpgРазмисли върху Ис. 52:13-53:12

Книгите на старозаветните пророци ни удивляват както с безстрашните речи срещу идолопоклонството, нравствената поквара и онеправдаването на намиращите се в неравностойно социално положение (бедни, роби, вдовици и др.), така и с удивителните пророчества за бъдещето на Израил и за идването на Изкупителя от греха. За нас като християни особено ценни и значими са тези предсказания, които предсказват личността и земния живот на Месия. В това отношение от първостепенно значение за нас е четвъртата песен за Божия Раб на св. прор. Исая (Ис. 52:13-53:12).

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
20001.jpgРанното християнство по българските земи

Когато в античната литература се спомене името Илиопол, мислите ни обикновено се насочват към древния Египет, когато срещнем това име в Свещеното Писание  (Ам. 1:5) ние се отправяме към Антиохия (дн. Баалбек). Малцина обаче знаят, че и българските земи крият тайните на своя Илиопол. Разложкото село  Елешница  е разположено в южното подножие на Северозападния родопски масив „Белаките“ и по двата бряга на долното течение на река Златарица, която се влива в р. Места. Селото се намира на около 30 км. от големия раннохристиянски епископски център Никополис ад Нестум (с. Гърмен, при Гоце Делчев), засвидетелстван в най-ранните епархийски списъци.. По долината на р. Места заедно с топлото дихание на Бяло море, тук още в първите векове на Църквата достига и проповедта на св. ап. Павел.
 

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Симеон (Коссек)
ArSymetmon_300.jpgИзвестни са думите на Христос към стареца Силуан: "Дръж ума си в ада и не се отчайвай". В тях е синтезът на духовния опит на аскета, какъвто е бил старецът Силуан. Такъв е бил и отец Софроний, такива трябва да се стремим да бъдем и ние. В тях е същността на съзнанието за нашия грях, нашата немощ, нашата отдалеченост от Бога пред лицето на Неговата безкрайна любов. Всеки християнин трябва да придобие този опит, независимо какво е духовното му равнище. Ние не можем и не трябва да копираме живота на светите аскети, но нашият личен опит винаги е аналогичен на техния опит, според мярата на нашето боготърсачество.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Георгиос Металинос

metalinos.jpgСлавата на светците е в тяхното обòжение. Неразбиране на смисъла му

Често слушаме, особено когато сме събрани да почетем светците на деня, думите „славният мъченик“, „славният Божи угодник“... Този възглас „славен“ не носи политически или военен смисъл. Славен е този, който се намира в благодатта на Бога, „славата“ е благодатта на Бога, светлината на Троицата. И тази Светлина на Светата Троица се нарича Нетварна светлина, Слава, Благодат, Царство, Сила. „Силата на Светата Троица“, за която говорим, е Славата, Нетварната светлина, която Божието действие ни явява и която ни разкрива божествеността. Същността на Бога не я виждаме, нито ще я видим някога. Но знаем, когато стигнем до просветление в обòжението като светците, че там те виждат славата на Бога.

Ще ви разкажа нещо, не за да се смеете, а за да разберете колко далеч сме от правилното. Преди време дойде един човек, няма значение мъж ли беше или жена, и ми казва: „Дойдох, защото мисля, че сте постигнали обòжението, затова дойдох“. Аз отговорих: „Ако бях достигнал до обòжение, щях да съм като св. Герасим и като св. Спиридон. За никой не е изключено, но аз не съм го постигнал!“. И ми отговаря човекът: „Ама аз затова дойдох!“, т. е. съвсем се обърка, горкият, като видя, че не съм постигнал обòжение. А той беше дошъл да види св. Спиридон. Не обвинявам, но вижте как мнозина не знаят какво е обòжението.

Отваряне на целия текст

Автор Христо Темелски
Васил ЛевскиНа около 2 км североизточно от Сопот, закътан в пазвите на величествения Балкан се намира Сопотския мъжки манастир „Възнесение Господне” (или „Св. Спас”).

Историята на светата обител се губи назад във вековете, а преди 145 години тук един младеж се отрича от суетния земен свят и се посвещава в служба на Господа и светата православна Църква. Това историческо събитие е станало точно на 24 ноември 1858 г., празникът на великомъченица Екатерина.

Известно е, че бъдещият Апостол на свободата се родил в Карлово на 6 юли 1837 г. и бил кръстен на дядо си Васил Караиванов, баща на майка му Гина. През 1851 г. баща му Иван Кунчев починал и на следващата година Васил бил поверен в ръцете си на вуйчо си – йеромонах хаджи Василий (светското му име било Христо), таксидиот на Хилендарския светогорски манастир в Карлово. Така юношата Васил Иванов Кунчев станал послушник на своя роднина, хилендарския таксидиот.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме