Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Сергей АверинцевКато възможен епиграф – характеристика на границите на моята тема, могат да послужат стиховете на Пастернак от поемата „Высокая болезнь”:

„Я говорю за всю среду,
С которой я имел в виду
Сойти со сценой, и сойду”.
 
В този смисъл ще съсредоточа вниманието си към „моето” време, т. е. предимно 60-те и особено 70-те години, и към „моята” среда – московските и петербургските интелигентски кръгове – всичко онова, за което мога да свидетелствам като очевидец.

Много интересно би било да поговорим и за това, което се отнасяше към религиозния живот на други обществени кръгове и преди всичко на бавно умиращото руско село, за дълбокото въздействие на впечатленията от войната като възвръщане от идеологическата хипноза към простите реалности на живота и смъртта.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

княз ВладимирНеизвестни страници от българската история

Едни от най-почитаните светци на Руската православна църква са св. страстотерпци, братята Борис и Глеб. Те са и първите канонизирани светци на тази църква, първите увенчани избраници, първите чудотворци, небесни молитвеници и застъпници „за новия християнски народ“ – руския. Още след първите години на своята мъченическа смърт и много преди официална им канонизация те се радват на огромна народна почит. Самата канонизация на светците е плод на това всенародното почитане – факт, който принуждава висшата руска църковна йерархия (състояща се в онези години от гръцки митрополити), въпреки несъгласието и съмненията си в светостта на новите чудотворци, да пристъпят към канонизацията им.

Повод за написването на тази статия е един малко известен исторически факт: че майката на двамата светци е българка.

В българската историография този факт е останал без необходимото внимание и, като изключим няколко кратки споменавания, че майката на св. страстотерпци Борис и Глеб е незвестна българка, нищо повече не ни е известно. И все пак, коя е тази незвестна българка, майка на св. Борис и Глеб?

Отваряне на целия текст

Страхът - агонията на човечеството... Трудно е да се разбере докрай и е невъзможно да се излекува. Може да се изцери само с небето или да се заглуши със земното, да се изтощи със суета, да се прикрие с грижи; от тази мъка можеш да отвлечеш само себе си - чрез различни стремежи, планове, кратки земни радости - или чрез друга болка.

Страхът като вятър среща човека по всичките му пътища. От какво само не се страхуват хората по света! Отдалечили се от своето доверие към Твореца, те градят земния си живот обкръжени от тревоги и опасения, страх и ужас.

Престанали да пребивават в рая на сладкото Божие доверие и на своето доверие към Бога, хората започнали мъчително да се боят и да плашат целия свят със себе си. Те изпълнили земята с несигурност и катастрофалност, в които продължават да живеят, призовавани непрестанно към друг, по-висш живот, на който почти не откликват.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова
1_35.jpg1. Песен с музикален съпровод на Давид.
Каза Господ на моя Господ: седни от дясната Ми страна докато не поставя враговете ти като стол за нозете ти.
2. Жезълът на твоята власт да ти прати Господ от Сион и царувай в средата на враговете ти.
3. Твоят народ доброволно ще ти[2] служи в деня на силата ти на светата ти планина преди утринната зора, те родих като роса.
4. Закле се Господ и не ще се разкае, ти си свещеник навеки заради Мелхиседек.
5. Господ е от дясната ти страна, Той в деня на гнева Си ще разбие царете.
6. Той ще съди народите (долините) ще се изпълнят с тела, ще разбие главата на голямата земя.
7. От потока на пътя ще пие, заради това ще вдигне главата си.

Отваряне на целия текст

Автор Йордан Божилов
Раз­г­леж­дай­ки лич­нос­ти­те, пре­доб­ра­зи на Иисус Хрис­тос, не­ми­ну­е­мо на пър­во мяс­то след­ва да за­поч­нем с ро­до­на­чал­ни­ка на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во и сбор­ния пред­с­та­ви­тел на чо­веш­кия род – Адам, „кой­то е об­раз на Бъ­де­щия” (Рим. 5:14). Той не е прос­то от­де­лен чо­век. Той е пър­во­чо­ве­кът, ко­го­то Бог сът­во­ри по Свой об­раз и по­до­бие и от ко­го­то про­из­ли­зат всич­ки ха­рак­те­рис­ти­ки на чо­веш­ка­та същ­ност. Адам е фи­зи­чески ба­ща на всич­ки пред­с­та­ви­те­ли на чо­веш­кия род и всич­ки ние сме не­го­ви че­да.

С тайн­с­т­ве­ния акт на въп­лъ­ще­ни­е­то и див­но­то Рож­дес­т­во на Бо­го­чо­ве­ка се от­ва­рят но­ви хо­ри­зон­ти пред чо­ве­чес­т­во­то. Не­го­во­то раж­да­не пос­та­вя на­ча­ло­то на нов чо­век. За­ед­но с то­ва Той е съ­вър­ше­ни­ят и ве­чен Чо­век, вто­ри­ят не­бе­сен Адам, за­що­то „пър­ви­ят чо­век Адам ста­на жи­ва ду­ша, а пос­лед­ни­ят Адам – жи­вот­во­рен дух” (1 Кор. 15:45). Те­зи, ко­и­то Го поз­на­ха, по­вяр­ва­ха в Не­го и Го пос­лед­ва­ха, ста­на­ха Не­го­ви ду­хов­ни че­да.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме