Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Двери.бг
Публикуваме пълния текст на Акта за каноническо общение между Руската православна църква и Руската православна задгранична църква, подписан на 17 май 2007 г., Възнесение Господне,  в Москва.


Ние, смиреният Алексий II по Божия милост патриарх Московски и на цяла Русия, заедно с преосвещените членове на Свещения Синод на Руската православна църква  - Московска патриаршия, събрани на заседание на Свещения Синод в Богоспасяемия град Москва (на 3-8 октомври 2004 г.), и смиреният Лавр, митрополит Източно-Американски и Ню-Йоркски, първойерарх на Руската православна задгранична църква, заедно с преосвещените архиереи – членове на Архиерейския синод  на Руската православна задгранична църква, събрани на заседание (в Сан Франциско на 15-19 май 2006 г.), ръководени от стремежа за възстановяването на благословения мир, богозаповяданата любов и братско единение в общото дело на нивата Божия на цялата Пълнота на Руската православна църква и верните й в Родината и извън нея, взимайки пред вид исторически наложилото се устройство на църковния живот на руската емиграция извън пределите на каноничните територии на Московската патриаршия, отчитайки, че Руската задгранична православна църква осъществява своето служение на територията на много държави с настоящия акт утвърждаваме:

Отваряне на целия текст

Автор Борис Маринов

Величаем те, свети равноапостолни царю Борисе,
и почитаме светата ти памет – на тебе, който разруши идолите
и просвети цялата българска земя със светото Кръщение

В сонма на светците на Църквата присъства особеният лик на равноапостолните (ισαπόστολος; aequalis apostolis). Това са тези светци, които са се потрудили толкова много за разпространението на Евангелието сред „цялото творение“ (Марк 16:15), че с това са се уподобили на самите Христови апостоли. Запазено място сред равноапостолните имат и благоверните владетели начело със св. Константин Велики и неговата царствена майка Елена. Такива са още руският княз св. Владимир и баба му Олга, но преди тях в равноапостолството просиява българският владетел св. княз Борис І (852-889; † 2 май 907 г.), приел в кръщелния купел името на своя възприемник – византийския император Михаил ІІІ (842-867 г.). Веднага трябва да се подчертае, че равноапостолен е прозвище, което Църквата се е въздържала да отрежда на много свои отци и учители, които в живота и в боговдъхновеното си творчество са полагали почти нечовешки усилия за опазване на чистотата на същата „веднъж завинаги предадена“ вяра (Иуда 3) и за изясняване на същото спасително благовестие, което и днес, благодарение точно на подвига на равноапостолните, тържествува из „цялата вселена за свидетелство на всички народи“ (Мат. 24:14).

Отваряне на целия текст

Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

images_5.jpgКакво е било мястото на човека в творението?

„И Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа” (1 Сол. 5:23). Тук св. ап. Павел отбелязва три аспекта или три елемента, съставящи човешката личност. Макар и различни, тези аспекти са строго зависими един от друг – човекът представлява единно цяло, а не сума от отделни части.

Преди всичко, той има тяло „земна пръст” (Бит. 2:7) – физическият или материалният аспект на човешката природа.

Второ, той е душа, живителна сила, която оживява тялото, правейки го нещо повече от къс материя, нещо, което расте и се движи, чувства и възприема. Животните, а може би и растенията, също притежават душа. Обаче при човека душата е надарена със съзнание; това е разумна душа, притежаваща способност за абстрактно мислене и годна да преминава от предпоставки към заключения. Ако тези способности изобщо са представени при животните, то е в много ограничена степен.

Третото е духът, „дъхът” на Бога (Бит. 2:7), който животните не притежават. Важно е да различим „Духа” с главна буква, от „духа” с малко „д”. Сътвореният човешки дух не трябва да бъде отъждествяван с несътворения Свят Дух на Бога, въпреки че те са съществено свързани – чрез духа си човек разбира Бога и влиза в общение с Него.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова
Христовия гроб в храма Защо търсите Живия между мъртвите?
Няма Го тука, но възкръсна” (Лука 24:5-6)

Големите християнски празници Възкресение Христово и Рождество Христово обикновено са поводи за нови сензации около личността на Иисус Христос и Неговия земен живот от страна на хора, които търсят популярност или дори се стремят да нанесат удар на християнството. След „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун и “сензацията” за “откритото” Евангелие на Юда (известно отдавна на новозаветната библеистика) сега се предложиха още "подробности" за живота на Иисус Христос. В случая поредната сензация за Христовия земен живот, разпространена от медиите, беше, че бил открит гробът на Христос с Неговото тяло. В тази гробница в отделен саркофаг Той бил погребан (всъщност във въпросния саркофаг е открита само пепел, а няма кости!) заедно с Мария Магдалина (която и при тази „новина” се представя като Христова жена) и с Юда – техния син.

Отваряне на целия текст

Автор свещ. Кирил Тошев

Статията се публикува след богословска редакция и коригиране на някои фактологически неточности, допуснати от автора. Същевременно тя припомня и обобщава важни събития, свързани с участието на българското духовенство в борбата за свобода на народа.

От времето на своето основаване Христовата църква има двустранна мисия. От една страна, да разпространява и разгаря вярата в Бога, а от друга – да охранява тази вяра, свободата и нравствеността на своите членове – християните. Св. Киприан Картагенски (ок. 200-258 г.) нарича  Църквата „майка” на християните. Макар като цяло Църквата да е интернационална, все пак наличието на семейство от самостойни поместни православни църкви ѝ е приписало специфична роля в живота на вярващите, каквато роля е изиграла в българската история и БПЦ: не само да е двигател за духовна просвета и религиозен подем, но и да се грижи за социалното равноправие и национална свобода на вярващите.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме