Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Сергей Белорусов
180px_Nicaea_icon.jpgПредназначението на светоотеческото богословие се състои в изложение истините на богооткровението така, както те могат да бъдат разбрани и приети, прилагайки ги към отделната епоха в динамиката на световната история.

Същността на светоотеческото богословие се явява осмислянето на променящата се реалност на земния всекидневен живот към изначалния замисъл на Твореца за света.

Пътят на светоотеческото богословие преминава през два възможни полюса на религиозното възприятие. Едната изкривена крайност е възгледът за развитието на света като забавна прищявка на Твореца, който може да бъде изразен чрез метафората “целият свят е театър, в който хората са актьори”, другата съблазън – е твърдата определеност на неподвижни, макар и справедливи правила, когато Бог се възприема по-скоро като принцип, отколкото като Личност. Отците възприемат процеса на развитие на света като “синергия на съдействието” на човечеството с Промисъла за него, а участта на личността – като диалог на Твореца с творението.

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Смирнов
1_4.jpgИли кой е имал право да извършва тайнството изповед във Византия и южнославянските църкви

Тайната изповед във Византийската църква в периода след Вселенските събори се намирала изключително в ръцете на монасите, а бялото енорийско духовенство не изповядвало своите пасоми, нито извършвало тайнство покаяние. В по-голямата си част монасите-духовници (извършващите тайнството изповед в гръцката и руска традиция се наричат “духовници”, “πνευματικοί”, бел. пр.) били лица с презвитерски сан, или както днес се наричат йеромонаси. Но се случвало изповед да приемат и епископи, както и обикновени монаси без свещен сан. Това явление в гръцкия църковен живот се обяснява естествено с това, че дисциплината на тайната изповед се е оформила в манастирите, а духовничеството се развило от манастирското старчество.

Отваряне на целия текст

Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Старозаветна Троица, Андрей РубльовЗа да направят учението за Троицата по-достъпно за разбиране, светите отци понякога прибягвали до аналогии и сравнения. Например, Троицата може да се сравни със слънцето: когато казваме „слънце”, ние имаме предвид самото небесно тяло, но също така слънчевата светлина и слънчевата топлина. Светлината и топлината се явяват самостоятелни „ипостаси” и въпреки това не съществуват изолирано от слънцето. Също и слънцето не съществува без топлината и светлината… Друга аналогия: водата, изворът и потокът: едното не може без другото… Човекът има ум, душа и слово: умът не може без душата и словото, иначе той би бил без-душен и без-словесен, но и душата и словото не могат да бъдат без-умни. В Бога са Отец, Слово и Дух, и както казвали защитниците на единосъщието на Никейския събор, ако Бог Отец някога е съществувал без Бог Слово, това означава, че Той е бил без-словесен или не-разумен.

Но аналогии от подобен род също не могат да обяснят нищо по същество: слънчевата светлина, например, не е нито личност, нито самостоятелно битие. По-просто би било да обясним тайната на Троицата, както това направил св. Спиридон Тримитунтски, участник в Никейския събор. Според преданието, когато го попитали как може Трима да бъдат едновременно Един, той вместо отговор, взел в ръцете си една тухла и я стиснал. От омекналата в ръцете на светеца пръст се издигнал пламък, а надолу потекла вода: „Както в тази тухла има и огън, и вода, – казал светителят, – така и в Единия Бог има три Лица…”.

Отваряне на целия текст

Автор Двери.бг
Публикуваме пълния текст на Акта за каноническо общение между Руската православна църква и Руската православна задгранична църква, подписан на 17 май 2007 г., Възнесение Господне,  в Москва.


Ние, смиреният Алексий II по Божия милост патриарх Московски и на цяла Русия, заедно с преосвещените членове на Свещения Синод на Руската православна църква  - Московска патриаршия, събрани на заседание на Свещения Синод в Богоспасяемия град Москва (на 3-8 октомври 2004 г.), и смиреният Лавр, митрополит Източно-Американски и Ню-Йоркски, първойерарх на Руската православна задгранична църква, заедно с преосвещените архиереи – членове на Архиерейския синод  на Руската православна задгранична църква, събрани на заседание (в Сан Франциско на 15-19 май 2006 г.), ръководени от стремежа за възстановяването на благословения мир, богозаповяданата любов и братско единение в общото дело на нивата Божия на цялата Пълнота на Руската православна църква и верните й в Родината и извън нея, взимайки пред вид исторически наложилото се устройство на църковния живот на руската емиграция извън пределите на каноничните територии на Московската патриаршия, отчитайки, че Руската задгранична православна църква осъществява своето служение на територията на много държави с настоящия акт утвърждаваме:

Отваряне на целия текст

Автор Борис Маринов

Величаем те, свети равноапостолни царю Борисе,
и почитаме светата ти памет – на тебе, който разруши идолите
и просвети цялата българска земя със светото Кръщение

В сонма на светците на Църквата присъства особеният лик на равноапостолните (ισαπόστολος; aequalis apostolis). Това са тези светци, които са се потрудили толкова много за разпространението на Евангелието сред „цялото творение“ (Марк 16:15), че с това са се уподобили на самите Христови апостоли. Запазено място сред равноапостолните имат и благоверните владетели начело със св. Константин Велики и неговата царствена майка Елена. Такива са още руският княз св. Владимир и баба му Олга, но преди тях в равноапостолството просиява българският владетел св. княз Борис І (852-889; † 2 май 907 г.), приел в кръщелния купел името на своя възприемник – византийския император Михаил ІІІ (842-867 г.). Веднага трябва да се подчертае, че равноапостолен е прозвище, което Църквата се е въздържала да отрежда на много свои отци и учители, които в живота и в боговдъхновеното си творчество са полагали почти нечовешки усилия за опазване на чистотата на същата „веднъж завинаги предадена“ вяра (Иуда 3) и за изясняване на същото спасително благовестие, което и днес, благодарение точно на подвига на равноапостолните, тържествува из „цялата вселена за свидетелство на всички народи“ (Мат. 24:14).

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме