Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Черногорско-Приморски митр. Амфилохий (Радович)
Митрополит АмфилохийПродължение от част І

По какъв начин Църквата предава на хората и ги възпитава в това отчество, чрез което между тях отново да се утвърди не-проядената от егоизъм святост на живота и човекът да се роди духовно за вечен живот? За това говори цялото й битие и цялата й методология, и богочовешкото отношение към човека и света. Нейното отчество, независимо дали става дума за Божието отчество или за благодатното отчество на пророците, апостолите, светите отци и духовния отец, не е отчество на завладяването, тиранията и господство над човешките съвести и души, а е отчество в родилни мъки с неизразимо смирение и човеколюбиво себе-пожертвувание за другия. Ако физическото раждане създава неразривни връзки между бащата, който ражда и синът, който се ражда, толкова повече това важи за духовното раждане, на което физическото е само блед символ. За да бъде истинско, то трябва да представлява общение не само в славата и властта Христови, но най-напред в Неговата кръстна смърт и в страшното слизане в Бого-отчуждения ад.
 

Отваряне на целия текст

Автор Черногорско-Приморски митр. Амфилохий (Радович)

Митрополит Амфилохий

Нашето време се отличава с незапомнен в историята бунт срещу всякакъв авторитет.  Какъвто и да е авторитетът: религиозен или морален, обществен или семеен – той е поставен под въпрос и е в дълбока криза. Тази всеобща криза е обхванала и възпитанието, неговите ценности и цели. И тук всичко е “поставено под въпрос”, по думите на известния педагог Пол Лангрън. Създава се впечатление, казва той, “сякаш човечеството е прерязало своите въжета и се е впуснало в огромна авантюра, на която не се виждат ясно нито основата, върху която се развива нито целите, които иска да постигне”. Авторитетът се е превърнал в символ на насилието и принудата. “Какво е авторитетът, какво е Бог?” – пишеше на стените на Сорбоната по време на студентските размирици през май 1969 г. В продължението пишеше “И едното и другото са представа за бащата, чиято естествена функция е насилничеството”.

Отваряне на целия текст

Автор Момчил Методиев
281.jpgОсновната цел в религиозната политика на комунистическата държава е обезличаването на Православната църква и превръщането й в лишена от обществена значимост институция, чиято дейност е сведена до извършването на ограничен на брой “ритуали”. В по-късните години на комунизма идеолозите на системата изискват от Църквата и активно сътрудничество в две основни посоки. Едната е подкрепа за режима в “патриотичната пропаганда” сред българската емиграция в чужбина. Другата е сътрудничество за пропагандата на самата комунистическа система чрез прокарване на удобни за режима декларации в международните църковни организации, където членува БПЦ (т. нар. икуменическо движение, представено от Световния съвет на църквите). Обезличена, но съществуваща Църква, дава възможност на режима да декларира и наличие на свобода на изповеданията в страната.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова
9_l.jpgНа 8 август в Русия отбелязаха седемдесет години от началото на сталинските репресии в Бутовския полигон. На това място, което сега е просто един от кварталите на Москва, всеки сантиметър земя е напоен с кръв. Само за година, в периода от август 1937 г. до февруари 1938 г. тук са убити и погребани 20 765 души. Между тях близо хиляда свещеници, монаси и обикновени християни, попаднали тук заради религиозните си убеждения. Това е според документите, запазени и обнародвани за този период досега. Общо за времето на социда („изтребване по социален признак”)  до 50-е години на 20 в., когато „месомелачката Бутово” е закрита, жертвите са повече от 100 хиляди. Първоначално на местните жители било съобщено, че на полигона ще се изпробва ново оръжие. След това обаче започнали да пристигат осъдените и стрелбата не стихвала - по 40-50 водели в камион, общо 400 на ден... Понякога при по-добра организация и повече. Погребвали ги в ровове, дълги петстотин метра. 

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Мен

1_20.jpgИма легенда, според която преди смъртта на Божията майка, преди нейното Успение, пред нея се явил архангел Гавриил, както в деня на Благовещение, и ѝ донесъл бели благоуханни цветя, напомнящи за блясъка на небесата, за вечния живот. Така гласи Преданието.

В действителност може да не е било така, но това предание има своя дълбок смисъл: ние вярваме и сме убедени, че до последните дни на живота си Божията майка се е стремила да пребъдва вечно със своя Син. Предчувствието за края на земния ѝ път и за това, че отново ще се срещне с Него, за нея са били радостна вест – подобна на Благовещението.

Христос живее тук с нас! И тя, Божията майка, също е била с Него през земния си живот, но на нея ѝ е предстояла височайша и радостна среща, защото е Негова майка, небесна Царица. Ние дори не наричаме смъртта ѝ „смърт“, а сън, успение, защото тя първа измежду хората постигна обòжение, като бе въздигната от Господа.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме