Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Цветомира Антонова
1_31.gifКогато говорим за исихазма в средата на XIV в. трябва да имаме предвид излизането му от монашеската килия и превръщането в начин на живот на православното византийско общество, откриващо в рамките на земния живот възможност за реално съединение с Бога.  Показателен в този смисъл е случаят с бъдещия патриарх Исидор,  когото св. Григорий Синаит отказал да постриже за монах с думите: “Не искам ти да живееш тук в пустинята или планините. Защо да го правиш? По-добре иди в света сред миряните и монасите, които са там, за да служиш като образец за всички тях...както с безмълствие, така и със словото си.” (Патриарх Филотей, Житие на Исидор, 22) Подобни думи предполагат, че вътрешната молитва е възможна и в града, и в пустинята - мистицизмът и обществото не са по необходимост несъвместими или взаимно изключващи се. Ще посочим два примера от житията на св. Исидор и на св. Григорий Палама, оставени ни от техния приятел и житиеписец патриарх Филотей, като доказателство на това търдение. Изпълнявайки послушанието си към своя духовен учител през 1325 г. св. Исидор се връща от Св. Гора в Солун, за да  да следва призванието си на “градски исихаст”. Тук той се среща със св. Григорий Палама и двамата участват в една духовна общност от монаси, миряни и мирянки, които се интересували от въпросите на духовния живот. В Солун през 1326 г. св. Григорий Палама, по настояване на своите приятели приема ръкоположение. Тогава е бил на 30 години, каноническата възраст за ръкополагане в свещенически сан във Византия. Не след дълго той се отделя заедно с десетима други монаси в пустинята на планината близо до Верея.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Захариас (Захару)
Преди време чух изповедта на една рускиня – известна руска писателка. Тя беше леко объркана. Казах ѝ: „Умът ти е като пеперуда, която лети насам-натам, без да намира покой; това постоянно ще те безпокои”. Тя отговори: „Един възрастен свещеник в Русия ми каза същото нещо и докато слушаше изповедта ми, ме чукна по главата със своя кръст и каза: „Глупава жено, влез в себе си и ще намериш покой!”. Когато чух това, се възхитих на хубавия израз на стария свещеник, защото наистина, ако не намерим сърцето, умът ни винаги ще бъде разсеян и никога няма да намерим покой: винаги ще се безпокоим от едно или друго нещо, като се засягаме и мислим, че хората не ни харесват или са против нас и т. н.

В отговор на въпроса „Какво е човекът?”. Старият Завет дава различни определения. Човекът се определя като „дълбоко сърце” (Пс. 64:6). Също така четем, че „сърцето на човека търси духовно и божествено усещане” (νοερά και θεία αίσθησις) (Притч. 15:14).[1] С други думи, в копнежа си за истината човек постоянно търси това „духовно и божествено чувство”, защото само тогава той може да усети промените, извършени от Божията десница. Без това съзнание за дълбокото сърце, без това божествено и духовно усещане за Бога в самия себе си, човек не може да намери утеха, а без утеха той не може да изпълни своето назначение. Всички имаме нужда от радост, мир и утеха, за да изпълним Божието дело по богоугоден начин.

В едно от посланията на св. апостол Павел откриваме следното място: „Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас! Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа. Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим” (2 Кор. 1:3-6).

Отваряне на целия текст

Автор Цветомира Антонова
palamas.gifЗилотизмът и зилотите в Солун. Позицията на св. Григорий Палама

Въпросът принадлежи ли към зилотите св. Григорий Палама и какво е отношението му към солунските зилоти е все още недостатъчно изследван и продължава да бъде дискусионен. Едно от възможните решения, е да се опитаме да реконструираме социално-политическия профил на епохата, като се базираме главно на документалните свидетелства, оставени ни от  преките, непосредствени  участници в събитията и да проследим каква е социалната позиция на защитника на исихастите по интересуващия ни проблем. Още повече, че краят на гражданската война във Византия през 1347 г. е свързан с избора му на архиепископ на размирния и отцепилия се от централната власт град Солун, където социалните сблъсъци се оглавяват от зилотите, които  категорично отказват да приемат св. Григорий Палама. Проблемът допълнително се усложнява от опита на някои изследователи да причислят исихастките възгледи на Солунския архиепископ към зилотското направление в Църквата, слагайки знак на равенство между зилотизъм и исихазъм.

Отчитайки спецификата на историческото дирене, в настоящата работа ще концентрираме усилията си върху изследване и очертаване на позицията на св. Григорий Палама в  социалния живот на Източната римска империя, при което конкретно-историческите проблеми ще доминарат над богословско-философския дискурс.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Софроний (Сахаров)
1_43.jpgВ писанията на блажения старец постоянно се повтаря думата благодат. За да схванем по-добре какво трябва да разбираме под тази дума, ще си позволим да се спрем на това как разбира благодатта православният монах.
 
В руската дума благодат е изразена отчасти богословската идея за нея, разбирането на нейната природа, а именно: благ дар на Бога, или дар на Божията благодат; нетварна надсветовна сила (енергия) на Божеството.

Човекът е създаден по образ на Бога-Творец. В съществото на тварния човек няма нищо несъздадено. Този тварен образ на Бога не може да бъде причастен на божествената същност, но той притежава способността да влезе в общение с несъздаденото Божество чрез причастие на Неговата благодат. И макар човекът да не е причастен на божествената същност, чрез благодатта обаче той се съобщава с божествения живот.

Отваряне на целия текст

Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
ilarion.jpgС отец Софроний – ученик и биограф на преподобния Силуан Атонски, се запознах най-напред задочно – посредством книгата “Старец Силуан”, която през 80-те години се предаваше от ръка на ръка в самиздатски вариант и се ползваше с голяма популярност. Когато бях на шестнадесет се случи да се запозная със сестрата на отец Софроний - забележителна, скромна жена на преклонна възраст - Мария Семьоновна Калашникова. Тя живееше в Москва в стара едноетажна къща на улица “Рилеев” и ние с майка ми често я посещавахме. Тя ни разказваше за отец Софроний, даваше ни да четем писмата му до нея, показваше ни фотографии на неговия манастир. Историята на тяхното общуване е твърде интересна. В детството си те били много близки, но после съдбата ги разделила от двете страни на “желязната завеса”. Отец Софроний емигрирал, прекарал много години  на Атон, после попаднал във Франция и накрая отседнал в Англия, където основал свой манастир. Мария останала в Русия и в течение на много години нищо не знаела за съдбата на брат си, докато през 50-те години той сам я намерил. Завързала се кореспонденция между тях, няколко пъти Мария Семьоновна гостувала при него в Англия.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме