Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
(Из диалога с петдесетниците)1_28.jpg

През 1890 г. английският пътешественик от Съндърленд Александър Боди, викарий на църквата “Вси Светии” от гр. Монкуерармаут, дошъл като пилигрим във великия Соловецки манастир на Бяло море (залив на Баренцево море – бел. прев.). Едно нещо го поразило особено. Това било описанието на слизането на Светия Дух на Петдесетница.

На купола на големия храм на Соловецкия манастир има поразително изображение на първите християни, събрали се на първата Петдесетница, как гледат с просветлени лица огненото кръщение на Светия Дух, снизхождащо над новородената Църква. В центъра на преден план е Богородица, също получаваща дар[1].

Почти две десетилетия по-късно, във Великобритания, на 31.8.1907 г. в енорията на Боди в Съндърленд се случва това, което еднозначно е възприето от присъстващите като излияние на Светия Дух. Съгласете се, не е ли вероятно онова “поразително изображение” на Петдесетницата, видяно от него в Русия, все още живо да е присъствало в паметта му? Така се оказва, че един от източниците за повратното събитие в историята на британското петдесетничество е икона от православен манастир.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Пласид (Дьосеи)
1_151.jpg(продължение)

Кризата в късното Средновековие

Седми век станал свидетел на раждането на исляма и неговото мълниеносно разпространение, за което в значителна степен способствал джихадът – свещената война, позволила на арабите да покорят най-страшния съперник на Римската империя - Персия, както и териториите на патриаршиите на Александрия, Антиохия и Йерусалим. От този период нататък патриарсите на упоменатите градове било често принудени да поверят управлението на останалото им християнско паство на свои заместници, докато те самите трябвало да живеят в Константинопол. В резултат, значението на тези патриаршии чувствително намаляло, а същевременно растяло влиянието на патриаршеската катедра в столицата на империята, която още на Халкидонския събор (451 г.) била поставена на второ място след Римската църква. С нарастването на това влияние патриархът на Константинопол в някаква степен се превърнал във висш съдия на източните църкви.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Пласид (Дьосеи)
1_146.jpgЕдинството на християнската Църква през първите векове
 
Християнската църква такава, каквато е била образувана след Петдесетница под ръководството на апостолите и техните близки приемници, не е била общество, организирано и управлявано от един център, в какъвто впоследствие се превръща Рим за западното християнство. Във всеки град, в който е било проповядвано Евангелието, се е създавала общност от вярващи, които се събирали в неделя около своя епископ за извършване на Евхаристията. Всяка една такава община се е считала не за част от Църквата, но за самата Църква Христова, която се е явила и станала видима в цялата си духовна пълнота на определено място, независимо дали това е било Антиохия, Коринт или Рим. Всички общини имали една вяра, основана на Евангелието, а особеностите на местните обичаи не променяли нищо съществено. Във всеки град е можело да има само един епископ, който е бил толкова тясно свързан със своята Църква, че е било невъзможно да бъде преместен в друга община.

Отваряне на целия текст

Автор Тихвински еп. Константин (Горянов)
Библейското разбиране за медицината е много важно за нас: то винаги остава ориентир за всеки, който вярва в Бога. Въпреки това е твърде трудно да се сравнява медицината на днешния ден с лечебната практика от библейските времена. Имаме предвид не само трудността да се съпостави библейската терминология, която е във висша степен метафорична, със съвременната международна класификация на болестите, но и самата психология на отношението към болестта.

В наши дни редица болести почти изчезнаха, например едрата шарка; на тяхно място дойдоха други, като СПИН. И все пак, валидни и досега остават думите, изречени от псалмопевеца цар Давид преди почти три хиляди години: “Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години” (Пс. 89: 10). Въпреки колосалните достижения на съвременната медицина, те остават верни и до днес.

Отваряне на целия текст

Автор Панайотис Христу

Cyril_and_Methodii.jpgОтговорът на този въпрос е от голямо значение за правилната оценка на отношенията на братята с патр. Фотий, на отношенията им с Рим и за целите на тяхната мисия.

Съгласно основните източници – старите славянски жития на Кирил и Методий – мисията е започнала по следния начин. Князът на Моравия, Ростислав изпраща специална делегация до имп. Михаил III, за да го помолят: „Изпрати ни, Господарю, ... епископ и учител, тъй като истина е, че добрият закон се проповядва от теб сред държавите”.[1] Тогава императорът свиква събрание на синклита, кани двамата братя да присъстват и им възлага да изпълнят задачата. Следователно, императорът е този, който поема инициативата за мисията. Но от това би било твърде неправилно да заключим, че целите на Византия са били чисто политически. На първо място, именно императорът е следвало да действа, защото Ростислав се обръща със своята молба към него. Във всеки случай, такова дело е в неговата компетенция, тъй като е негов дълг, като „апостол сред царе“,[2] да изпраща мисионери извън страната, за да разпространяват християнската вяра. Още повече, мисия от такова естество би изисквала както двустранни споразумения на държавно равнище, така и значителен финансов ресурс.

При все това, определено е странно, че участието на Църквата в това начинание изобщо не се споменава и става още по-странно, като се вземе предвид факта, че мисията се провежда по време на предстоятелството на патр. Фотий. Ако Църквата не е участвала, тогава Фотий Велики не е имал принос в тази уникална инициатива, целяща да привлече славяните към общността на цивилизованите християнски народи.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме