Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Владимир Лоски
1_56.jpgМоже да се зададе въпроса, защо Бог е създал човека свободен и отговорен? Отговорът е: именно защото го е призовал към най-висшия дар – обожението, към стремеж, безкраен като самия Бог – да стане по благодат това, което е Бог по природа. Но този зов изисква свободен отговор. Да бъде нещо “по образ Божи”, означава да бъде лично, тоест свободно и отговорно същество. Съединение без любов би било механично, а любовта предполага свобода, възможност за избор и за отказ. Има, разбира се, и безлична любов, сляпо привличане на телата, робство на природната сила. Обаче любовта на човека или на ангелите към Бога не е такава - инак бихме били животни, привързващи се към Бога чрез някакво тъмно влечение, напомнящо сексуалното. За да бъдем това, което трябва да бъде обичащия Бога, трябва да бъде допусната възможността за обратното: трябва да бъде допусната възможността за бунт. Единствено свободата придава смисъл на съгласието. Свободата, която Бог желае, не е физическо намагнетизиране...

Отваряне на целия текст

Автор Христос Янарас
1_57.jpgОткъс от автобиографичната книга на Христос Янарас „Към себе си”

... Първото, което направили руските емигранти, оказали се през 20-е години на миналия век в Париж,  било да построят църква. Малка, бедна, но православна: влизаш, дори и днес, и ти се струва, че се намираш на Атон. Без електричество, само свещи и кандила; иконите са само византийски – това не е религиозна живопис, нито подражание на европейските образци. Благоговейна атмосфера, място за човешката общност, за личностно общуване. Около храма, в барачки, поместили Богословския институт. Богословието било именно онова особено, изключително тяхно нещо, което били длъжни да пренесат в Европа. Професорското тяло било от първата група емигранти. Почти всички били специалисти в други области на знанието.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
1_8.gifПроучването „Православната църква днес”, извършено и публикувано от Православния институт „Патриарх Атинагор”, Бъркли, САЩ, опровергава много от наложените стереотипи и хвърля нова светлина върху живота на една от най-непознатите верови традиции в Америка – православното християнство.

Историческият път на православието в Америка започва през 19 в., в тогава още Руска Аляска (продадена на САЩ от Русия през 1876 г., за 7.2 милиона долара). Днес православните християни в САЩ са между 1 200 000 – 1 300 000 души, които са организирани в 2 200 – 2 300 енории, разположени по цялата територия на страната. В САЩ няма една „Американска православна църква”, а православните християни са разпределени в близо двадесет различни юрисдикции на различните поместни православни църкви. „Православната църква днес” е първото национално проучване на енориашите в двете най-големи православни църкви в Америка: Гръцкия православен архидиоцез на Америка (GОА) и Православната църква в Америка (ОСА), към които принадлежат повече от половината от православните християни в САЩ. Проучването обхваща над 100 енории на GОА и ОСА разположени по всички краища на страната.

На читателите на „Двери” предлагаме извадка на някои от най-интересните факти от проучването:

Отваряне на целия текст

Автор Христо Темелски

св. Иван РилскиПървото неофициално честване на празника било осъществено през 1909 г. в Пловдив. По-късно, след злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпил национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Ето защо на 13 декември 1922 г. 19-то обикновено Народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи... Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското националното и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“. Предложението за новия празник направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. В мотивите към закона четем:

„Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България“.

Отваряне на целия текст

Автор Двери.бг
Synaxis.jpgВ името на Отца, и Сина, и Светия Дух.

1. По Божията благодат предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви се събрахме от 10 до 12 октомври 2008 г. във Фенер по покана и под председателството на първия между нас, Вселенския патриарх Вартоломей, във връзка с обявяването на настоящата година за година на апостола на народите св. Павел. С братска любов обсъдихме въпроси, занимаващи Православната църква, и след като участвахме в празничните прояви, заедно отслужихме св. евхаристия във всечестния патриаршески храм на Вселенския престол днес, 12 октомври 2008 г., неделя на св. отци на Седмия вселенски събор в Никея. Тези дни се подкрепихме чрез истината за даровете на божествения промисъл към апостола на народите, чрез които дарове той се е показал прекрасен "избран съд" (Деян. 9:15) на Бога и блестящ образец за апостолско служение на тялото на Църквата.
 

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме