Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Прот. Андрей Дудченко

1_29.jpgПубликуването на статията на йером. Евтимий (Моисеев), озаглавена „Руската църква като основа на руския свят и руският свят като основа на Вселенската църква[1] предизвика активно обсъждане на засегнатата от автора тема. В контекста на появилата се дискусия порталът „Богослов.ру” публикува рецензия върху тази статия, написана от свещ. Андрей Дудченко – главен редактор на интернет-списанието „Киевская Русь.

На статията на йером. Евтимий (Моисеев) можеше и да не се обръща внимание, в случай че не беше публикувана от сайта Богослов.ру. Защото, наистина, какво ли не може да бъде казано на конференция в една от провинциалните руски семинарии. Но публикуването на този текст в толкова уважаван и четен научно-богословски портал ни заставя да се замислим.

Йером. Евтимий популяризира чужди на християнството идеи за „суперетноса”, популярни в Русия, благодарение на наукообразните писания на Лев Гумильов. Руският народ като „суперетнос”, представляващ, според автора, основата на „руския свят”, се формира „върху основата на източно-славянския етнос по вероизповеден принцип” – пише о. Евтимий. Той обаче отива още по-далеч и от Лев Николаевич. По повод на суперетноса Гумильов пише следното: „Подобно на етноса, суперетносът, в лицето на своите представители, се противопоставя на всички останали суперетноси”. За о. Евтимий обаче съществува само един суперетнос – руският, който на настоящия етап от развитието на световната история е „единствен в света православен суперетнос”.

Отваряне на целия текст

Автор Марио Коев
1_30.jpg
1.
“Върколакът на Киркегор”

Напоследък говоренето за Бога сякаш се утвърди окончателно като говорене за някаква безлична, абстрактна res; препредаване и преподаване на определени понятия и категории – форми на човешкото разумяване, като постепенно се игнорира фактът, че Той е Жив Бог на живи[1]. Затова, поне според нас, богословието днес вече не бива да се опитва да говори на “всички хора”[2], а само на отделния човек пред Бога. Нали търсещият Го е човек-в-драма, той не е просто хладнокръвен изследовател, нито е някакъв логично аргументиращ вътрешните си “проблеми” психоаналитик. По същество болката и страданието са форми[3] на човешката природа и са в основата както на боготърсачеството, така и на богоотхвърлянето. Накъде в такъв случай ще се обърне лицето на човека – дали към Бога или към Княза на “този свят”? И как ще му бъде “обяснено” на този човек какво прави? Тук православното богословие не бива да си позволява нито “аристократизъм”, нито незаинтересуваност, защото разговорът за човека и за Бога е разговор на възможния за нас (‘възможността’, както я задава св. Дионисий Ареопагит[4]) предел.

Отваряне на целия текст

Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
митрополит Калистос Възлюбени отци, братя, сестри в Христа!

Ще започна с едно пророчество от големия преподавател по византология  сър Ричард Рансиман, изречено малко преди неговата смърт. То гласи: Аз вярвам, че в края на 21 в. на Британските острови ще има само една действаща църква и тази църква ще бъде Православната. Той не беше нито православен, нито се числеше към някоя от християнските деноминации. По произход беше от Презвитерианската църква.

Дали би изрекъл същото пророчество за бъдещето на Православната църква в Съединените щати? Интересно е да знаем защо той мисли, че Православната църква ще е единствената оцеляла в края на 21 в. За това ще спомена по-късно.

Темата, която ще обсъждаме: Бъдещето на православието в Съединените щати е огромна. Ще се спра на няколко разсъждения по темата.

Отваряне на целия текст

Автор Йордан Божилов

Процесите на социална промяна в България днес са в пряка зависимост от дейността на различните институции и умението им да осъществяват своите функции и задачи самостоятелно и преди всичко във взаимодействие и координиране с останалите. Сред многобройните институции в държавата Българската армия и Българската православна църква заемат особено място.

Българската армия в мирно време има като главна задача да възпира авантюристичните и агресивни намерения, а във военно време – да отбранява териториалната цялост на страната. В създалите се нови политически реалности на членство на България в Северноатлантическия алианс и при нарастващия световен тероризъм пред Българската армия стоят и редица мироопазващи задачи в съответствие с интеграционните ангажименти, които е поела държавата.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме