Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Прот. Джон Ериксън

Fr John_EricksonКакто беглият поглед към речника подсказва, думата tradition може да означава много неща. Може да означава, например, наследен или установен начин на мислене, на отношение или на действие. Да го кажем по-просто, може да означава да правим онова, което винаги сме правили – или пък да правим онова, което мислим, че винаги правим, или което сме свикнали да правим. На практика всяко семейство има своите собствени особени традиции, най-вече около празниците. Така правят и енориите, така правят и много по-големи или по-малки градове, и всевъзможните обществени групи. И това е толкова естествено, особено в нашия бързо променящ се свят. В съвременното общество сме свикнали да очакваме промените – независимо дали това ни харесва или не – по същия начин, по който хората, живели в статичните традиционни общества от миналото, не са очаквали никакви промени. И пред лицето на промените оценяваме високо всичко онова, което би ни дало усещане за неизменност, за стабилност, за това, че принадлежим към нещо. Ние обичаме да правим онова, което винаги сме правили. Ние обичаме традицията.

Разбирана по този начин, традицията без съмнение запълва една важна човешка необходимост. Тя е в състояние да направи живота ни по-уютен. В този смисъл обаче тя остава далеч от онова предание на истината,[1] за което толкова изразително говорят Отците на Църквата. И действително, правилно разбирано, Преданието гледа и назад – към миналото, но то не е просто сбор от унаследени обичаи и народен бит, успокояващ спомнящите си за него за дни, когато животът е бил по-простичък. Ние, православните християни, можем да ценим много традиции, които сме наследили от предците си, но нашата крайна точка на отнасяне следва да бъде Апостолското предание: вярата, която идва към нас (в буквалния смисъл „по традиция”) от апостолите. На първо място, това означава вярата в Иисус Христос. Ние вярваме, че Иисус Христос е последната „Божия дума” към човечеството, че в Него Бог открива[2] тайната на Своя план за спасение, като в смъртта и възкресението на Христос ни показва решителния авторитет и пълнотата на властта на Онзи, Когото Христос нарича „Отче”. И още вярваме, че имаме достъп до този един Бог и Отец посредством Иисус Христос и силата на Светия Дух – Същият Онзи Божи Свети Дух, Който ни формира като избраници, като осветени, макар Иисус да остава единственият Избран, единственият Свят на Бога.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Павел Аделгейм

Fr Pavel_AdelgeimСмисълът на понятието „духовно движение в Църквата”

Духовно движение в Църквата не е традиционно понятие. В този контекст изразът изглежда нонсенс, защото Църквата е призвана да е субект на духовно движение – „извор, течащ в живота вечен” (Иоан 4:14) и да придобива силата на Духа в пълнота. Духовният живот на християнина и този на Църквата по природа са изпълнени с благодатна сила. „Духът не угасяйте” – заповядва апостолът (1 Сол. 5:19). Многократно Господ Иисус Христос призовава да бодърстваме, да бъдем готови за среща с Него. Апокалиптичните очаквания са изначални и непреходни преживявания на християните.

Като говорим за духовно движение в Църквата, постулираме нейното разделение на такива, които участват, и такива, които не участват в това движение. Тук е очевидна опасността от елитаризъм. В притчата за „десетте девици” Господ разделя мъдрите девици, които се запасили с елей, от неразумните, за които вратите на брачния пир се затвориха (Мат. 25:10). Духовното движение в Църквата не може да бъде разбрано в такъв смисъл, защото би означавало разделяне на Църквата на свои и чужди. Посочването на монашеството, исихазма, нестяжанието, на общините и братствата подчертава не разделението, а различаване действието на даровете и служенията, които произлизат в Църквата от самия Бог. Апостолът заповядва да се обогатява Църквата с различни дарове: „Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?… Показвайте ревност за по-добри дарби” (1 Кор. 12:4-6; 29-31). Духовните движения в Църквата различават служения и дарове, произвеждани от един и същи Дух, Който разпределя всекиму по отделно, както си иска. Те са обосновани в Божественото Откровение и са богатство на съборността. Тези служения могат да бъдат лични или колективни, например, служението на клира.

Отваряне на целия текст

Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Metr Hilarion_AlfeevСтатията на Андрей Сергеевич Кончаловски „В какъв бог вярва руският човек”, публикувана в Российская газета, предизвиква нееднозначна реакция.

От една страна, в статията са поставени дълбоки, до голяма степен актуални и до сега въпроси, които не могат да не вълнуват всеки, замислящ се над пътищата на Русия, над нейното минало, настояще и бъдеще. Очевидно е, че авторът более за страната си и искрено желае тя да се развива плодотворно и да процъфтява.

От друга страна, не по-малко очевидно е и това, че в случая имаме работа само с един от възможните възгледи върху руската история и съвременност, при това възглед със стародавна традиция у нас. В руската интелектуална история привържениците на този възглед наричат западници (имам предвид като широко направление на мисълта). Когато разглеждат историософските въпроси, те задават определена своя перспектива, определяща кое е главно и кое второстепенно, какви отговори следва да се признават за правилни и какви – за безспорно лъжовни.

Отваряне на целия текст

Автор Димитър В. Попов

Dimitar PopovДнес все по-трудно става да чуем въпроса: „Господи, какво да направя, за да наследя вечен живот?“. И още по-сложно да се чуе отговорът…

Не че Евангелието не се проповядва навсякъде по света. Просто е дошло времето, когато самите християни са се уморили да бъдат християни. За да си християнин днес, е достатъчно да бъдеш добър син, съпруг и баща, гражданин и данъкоплатец. За да си православен пък, е достатъчно да бъдеш българин, руснак или грък. И обратното, за патриота е желателно да бъде православен. В общ план християните искат да бъдат „като другите – модерни“. Да имат хубави къщи и коли, банкови сметки и късмет. Целта е да живеят без много труд, в това число и труда по изпълнение на Божиите заповеди.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

A Shmemann_EucharistДоклад до Св. Синод на Православната църква в Америка

1

Появилите се в нашата Църква спорове и въпроси за по-честото причастяване, за връзката на тайнството Причастие с тайнството Покаяние, за същността и формата на изповедта и т. н., не са признак за слабост или упадък, а за живот и за жизненост. Сред православните хора, сред членовете на нашата Църква се пробужда интерес към главното, възниква жажда за автентично духовното. Дори само за това си струва да благодарим на Бога. И затова би било крайно неправилно да се опитваме да разрешаваме тези спорове и въпроси единствено с административни мерки – с укази и инструкции. Защото пред нас е духовен въпрос и той засяга буквално всички страни на нашия църковен живот. Ето върху това трябва да се спрем на първо място.

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Худиев

1267873563 ic0xh6a2tqmfНаистина, ще се спасят ли добрите хора извън Църквата? Не се наемам да отговоря бързо и еднозначно на този въпрос, защото в него има един проблем. Работата е там, че всъщност питащият има предвид себе си и ако Вие кажете „да”, той веднага ще въздъхне с облекчение. „Ами, аз съм си един съвсем добър човек и най-вероятно с мен всичко ще бъде наред. Та да се кая, да вярвам, да слагам ред в живота си и да участвам в църковния живот е излишно. Така че – без мене”. Лошото е, че надеждата, че ще се спася, защото съм добър човек е пълна лъжа. Тя не трябва да се дава на никого. Но да започнем по ред.

Какво имаме предвид, когато говорим за спасение? В главите на много хора изниква картинка, в която в зависимост от резултатите от страшния съд, някои ще ги пуснат в един особено добре уреден санаториум, а другите ще ги изпратят в лагер с много строг режим – при това завинаги. Да се спасиш значи някак да се отървеш от лагера и да попаднеш в санаториума.

Отваряне на целия текст

Автор Протод. Андрей Кураев

Judgement DayКогато слушаме за „Страшния съд“, би трябвало да изпитваме страх и трепет. Страшният съд е последното, което ще се случи на хората. Когато изтече и последната секунда от съществуването на Вселената хората ще бъдат възсъздадени, телата им отново ще се съединят с душите, за да може всички да се изправят за отчет пред Твореца…

Впрочем, аз вече сбърках. Направих грешка като казах, че хората ще възкръснат, за да застанат пред Страшния съд. Ако възприемем тази логика, то ще трябва да кажем нещо нелицеприятно за християнското богословие: оказва се, че то представя своя Бог в доста неугледен вид… Грешниците ще възкръснат, не за да получат въздаяние за грешния живот, а обратното – тъкмо заради това те ще получат въздаяние, понеже със сигурност ще възкръснат от мъртвите.

За съжаление, ние сме безсмъртни. Казвам „за съжаление“, тъй като понякога ни се иска просто да заспим и то така, че никой повече да не ни напомня нищо за нашите гадости… Но Христос възкръсна. А понеже Христос обема в Себе си цялото човечество, то и ние няма да можем да се поместим в гроба, да останем в него.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Виктор Кулигин

sv LiturgyКолко често е необходимо да се причастяваме? – това е въпрос, който от една страна провокира яростна полемика сред онези, които са призвани към единство в главното, а от друга е абсурден. Над този проблем разсъждава прот. Виктор Кулигин.

Със страх Божий, вяра и любов отстъпете!“. Звучи зловещо, нали? По време на всяка Литургия сме свикнали да чуваме: „Със страх Божий, вяра и любов пристъпете!“. Този призив дава на всеки християнин вярната посока в духовния живот, подобно на фара за корабите в морето. Христос ни е заповядал да пристъпваме към Животворящия Хляб и Спасителната Чаша с Неговите Тяло и Кръв.

„И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лука 22:19-20). „Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той“ (1 Кор. 11:26) – пояснява св. ап. Павел.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме