Автор Константинополски патр. Вартоломей (Архондонис)

Бог е тайна, която е невъзможно да бъде постигната. Иначе Той не би бил Бог.

Евагрий Понтийски (4 век)

Пътят на отците

В тази глава ще се постарая да предам в общи черти основните принципи на православното богословие.

Преди всичко трябва да отбележим, че богословието в Православната църква се разглежда като дар. То не е нещо, което може да бъде постигнато само чрез упорита работа или научни изследвания. То не е сложна система от интелектуални изследвания – монопол на група тесни специалисти, които прекарват живота си в библиотеките. Богословието не се учи – то се постига. Нещо повече: по същата причина то не е сума от лични и произволни мнения. В същността си то изобщо не може да съществува извън живата и непрекъсваема традиция. Не бива да смятаме също, че то е резултат от авторитетни твърдения, публично провъзгласявани и предписвани като догми за вярващите в църковната организация. То по-скоро е плод на общото съ-знание и съ-гласие. Не бива да разбираме богословието като сбор от непогрешими истини – независимо дали техният източник е личен или колективен. То винаги изхожда от опита на цялата община – създава се от нея, тълкува се от нея. Затова на мен ми се струва по-уместно да предложа на читателите не свои лични размисли за същността на богословието, а кратко изяснение на православното разбиране за този дар, почерпено непосредствено от опита и учението на църковните отци.

Отваряне на целия текст

Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

„Бог не допуска злото, Той изправя злото“

Св. Исаак Сирийски

„Любовта не може да понесе това“

Св. Силуан Атонски

Има въпроси, на които с нашето ниво на познание не сме в състояние да отговорим, но независимо от това колко невъзможни за отговор са те, ние сме длъжни да ги задаваме. Поглеждайки отвъд прага на смъртта, ние питаме: Как душата може да съществува без тялото? Каква е природата на нашето безтелесно съзнание между смъртта и окончателното възкресение? Какво точно е взаимоотношението между тялото ни сега и „духовното тяло“ (1 Кор. 15:44), което праведниците ще получат в идващия век? И накрая, но не на последно място, ние питаме: Смеем ли да се надяваме за спасението на всички? Върху този последен въпрос желая да фокусирам вниманието си. Възможен или не за отговор, това е въпрос, който критично засяга нашето цялостно разбиране за Божието отношение към света. Във финалния завършек на историята на спасението ще има ли всеобхватно помирение? Ще намери ли накрая всяко сътворено същество място в Тринитарния перихорисис (взаимопроникване), в движението на взаимната любов, протичаща вечно между Отца, и Сина, и Светия Дух?

Отваряне на целия текст

Автор Михаил Шиндаров

Въпрос: Здравейте, статията „Защо се роди Христос?“ от митр. Йоан (Зизиулас) предизвика у мен известни недоумения и смут относно смъртта. Така, както го разбирам, авторът твърди, че смъртта е изначално заложена в творението още при сътворението, тъй като то било възникнало от нищото. На мен това ми звучи в противоречие с Писанието, в което за творението се казва, че е създадено „твърде добро“. Съгласна съм, че Адам може би не е сътворен безсмъртен, но да се твърди, че смъртта няма нищо общо с непослушанието му към Бога и че този въпрос е онтологичен, ми звучи сякаш смъртта е била предопределена и неизбежна, дори Адам да беше останал послушен на Бога докрай. Моля, помогнете ми да си изясня въпроса.

Здравейте, статията на митр. Зизиулас, която имате предвид, съдържа важни мисли по възлови за християнството въпроси. За жалост, на някои съществени места тя е твърде конспективна и терминологията в нея (специално философската) може да се окаже подвеждаща вън от конкретния контекст. Вашите въпроси обаче показват, че тя успява да покаже значението на проблемите, които поставя, независимо дали предлаганите отговори изглеждат приемливо.

От християнска гледна точка би могло да се каже, че „смъртта е заложена в творението“ само в един смисъл. За да го изясним, нека опитаме да си дадем сметка за пълното значение на факта, че светът е сътворен от нищо.

Отваряне на целия текст