Автор Протопр. Николаос Лудовикос

Ваши Високопреосвещенства, уважаеми отци, обични колеги, Христос возкресе!

Въпреки че съм последният в редицата изявени лектори тук, ще се опитам да променя малко рамката на обсъжданията ни, за да можем да откроим проблемите в темата за евтаназията още по-добре. В тези кратки дни, докато подготвях доклада си, се опитвах да разбера, защо е така трудно да постигнем съгласие – имам предвид на европейско ниво – по този въпрос, който външно изглежда много лесен и самопонятен. Християни сме, в основите на нашата култура стои разбирането, че човешкият живот е дар от Бога, следователно всички сме съгласни, че той не може да бъде отнеман под какъвто и да е предлог. (Ако бяхме гностици, например, щяхме да смятаме Творението за лошо по самата си природа, но ние сме християни). Защо тогава този проблем се оказва толкова сложен? И съответните закони, а те вероятно ще стават все повече и повече и по всяка вероятност ще стигнат и до нас, неминуемо отчитат, че такъв род дилеми предизвикват сблъсъци на противоположни мнения. Защо тогава да не е самопонятен отговорът на този толкова лесен на пръв поглед въпрос? Именно това ме вълнуваше и тук бих могъл да направя своя принос: да видим, защо не е толкова ясен проблемът за евтаназията. Ако можех да отговоря с една дума, бих отговорил така: противоречията се дължат на съвременния mentalité, на съвременното мислене, което е оформено под влиянието на християнски истини, които по думите на Честъртън, са полудели. И така се пораждат противоположни мнения в една и съща християнска утроба. Това е странно. И именно това би могло да направи взаимното разбиране трудно.

Ще се опитам да разкрия това първоначално и във философска, и в богословска рамка, говорейки по тема, която бихме могли да озаглавим: „Индивидуализирането на смъртта на Запад и съвременното общество”.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Василий (Гондикакис)

Събитията от Въплъщението на Христос до Възнесение и Петдесетница ни водят към света на Църквата като литургична община, самосъзнанието и единството на която се изграждат върху тринитарна основа.

Виждаме, че, от самото начало и до днес, тя е събрана около Трапезата Господня: „… И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите” (Деян. 2:42).

Тук, в литургичното събрание, е източникът на нейния живот, средоточието на този живот. От тук извира нейното ново учение, нейната освещаваща благодат; от тук взима своето начало и начинът, по който тя се управлява.

В това ново семейство – в Тялото Христово и общението на Светия Дух – се пише и Евангелието, което не е някакво систематично изложение на християнското учение, защото не става въпрос въобще за учение. Христос не оставя след Себе Си никаква нова философска система, дори не е основал нова религия. Той ни е оставил Своето Тяло и ни е изпратил Своя Дух. И Евангелието представлява преди всичко отделни откъси от живота на Христос и от опита на новата общност в Христос. Св. евангелист Йоан ясно говори за ограничения характер на евангелското повествование: „Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, струва ми се, и цял свят не би побрал написаните книги” (Иоан 21:25). Всичко това обаче, което не би могъл да побере целият свят, ако е трябвало да се пише за всичко подробно, се намира, познава и преживява в Църквата, в която живее Самият Христос. Тези, които мислят, че познават Христос извън Църквата, в действителност притежават съвсем нищожни сведения за Него; онези пък, които пребивават в Църквата, живеят в Него. Така можем да кажем, че в своята същност Евангелието е частна книга, принадлежаща на Църквата – пратеник в света. Или, с други думи, извън Църквата Евангелието е мъглява непонятна книга. Много характерно е мястото, където се пази Евангелието – в православния храм това място е Светият Престол, върху който това Евангелие свещенодейства и е обект на свещенодействие.

Отваряне на целия текст

Автор Протопр. Николаос Лудовикос

Малко преди края на Втората световна война един забележителен английски писател – К. С. Луис, издава през 1944 г. своя роман „Переландра”, искайки отново да разкаже историята за райската градина на Едем. Переландра е една друга планета в нашата слънчева система, която земните хора наричат Венера и която е напълно обитаема от логични същества, които обаче освен че живеят на своята планета, живеят – о, чудо! – в рая – точно такъв, какъвто е описан от един Августин или Василий Велики: абсолютна хармония, мир и неповреденост на всичко, пълна липса на болка, болести, скърби и притеснения, непрестанно и наразрушимо от нищо щастие. Бог (когото на тази планета наричат Маледи) ще прати там един земен мъдрец (който в романа е и университетски учен) на име Рансъм (което на английски език означава изкупление), за да предупреди местните невинни жители за опасността от злото, олицетворявано в книгата от Уестън, земен демон, който иска да разврати местните и впоследствие да ги подчини (не е случайно, че в името му стои думата „запад” – west).

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Петър Петров

В историята на народите понякога се наблюдава интересна цикличност, която може би е дала основание на премъдрия Еклисиаст векове назад да напише, че каквото се е вършило отново ще се върши и че под слънцето няма нищо ново. В превратната история на народа ни такава цикличност се наблюдава по отношение неестественото прекъсване на историческите периоди и новите начала[1]. Неотдавна се изпълниха 1100 години от успението на св. княз Борис Покръстител, което е добър повод да поговорим за едно такова начало, към което се налага днес да се връщаме отново. Думата ни е за църковния език. Разбира се, през 9 век този проблем има измерения, по-различни от тези, които има в 21 век, но двата исторически момента си приличат най-малко в една точка: какъв следва да бъде езикът на Църквата, съответно на богослужението. На пръв поглед казусът изглежда толкова лесно разрешим, че фактът на дългото му обсъждане е най-малкото учудващ[2]. В действителност обаче отговорът е изключително сложен и многоаспектен, което ще се опитаме да покажем по-долу.

Отваряне на целия текст