Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Константин М. Антонов

K AntonovНякои методологични проблеми при писането на курсови и дипломни работи

Този текст беше написан преди няколко години по съвсем конкретен повод и беше представен като доклад пред Годишната богословска конференция на ПСТГУ, като беше публикуван в материалите от нея.[1] Последващите развития в интелектуалния ни живот обаче, и особено разгърналите се вътрешноцърковни дискусии, показаха, че засегнатите тук тенденции и проблеми в действителност носят по-общ характер и клонят към задълбочаване и изостряне. В много от случаите играещата тук ключова роля дума студент днес спокойно може да бъде заменена с „изследовател” или „интелектуалец”. Независимо от това я запазвам, защото навиците за научна работа се натрупват тъкмо по време на студентството, което възлага още по-голяма отговорност върху научните ръководители и педагози от висшите църковни училища изобщо. На много места текстът е допълнен и редактиран. Неговата цел е да насочи вниманието на църковната научна общественост към съответните проблеми и тенденции.

И така, повод за всичко това бе моето участие в ръководството, рецензирането и обсъждането на курсовите и дипломните работи на студентите в нашия университет. За жалост налага се изводът, че неща, като цяло самоочевидни и произтичащи от самото понятие за хуманитарно научно изследване, в момента не намират своето място в практиката на студентските и научните изследвания. В основата на този факт според мен има един общ проблем – и теоретичен, и психологически, който в рамките на този текст може да бъде само поставен, но, разбира се, е невъзможно да бъде разрешен, а още по-малко – да му бъде даден окончателен отговор.

Работата е там, че възникващите пред студентите проблеми при работата им над богословски и хуманитарни проблеми (както и начините за разрешаването им, които те избират), според мен в действителност имат по-общо значение и характеризират интелектуалния климат в нашата научна и образована общност като цяло. Точно тук се оформят и утвърждават навиците, с които – като нещо самò по себе си разбираемо – студентите идват в семинарията или в университета. И тук има поредица от тревожни тенденции, които в студентските работи, поради интелектуална наивност, се проявяват в хипертрофиран вид, но които за съжаление присъстват, маскирани или рафинирани, и в трудовете на специалистите. Върху тях искам да насоча вниманието.

Отваряне на целия текст

Автор Игумен Агатангел (Гагуа)

Igumen Agathangel_GaguaКато църковна наука, богословието разкрива за съвременния секуларизиран свят интелектуалните съкровища, които са били трупани през столетията на християнската духовна култура. При което в познаващото християнското богословие съзнание опитът от човешките интелектуални усилия и божественото откровение са здраво обединени в интелигибилния свят на традицията на православното умозрение.

Светоотеческото богословие, както и православната догматика са формирани от аскетичния подвиг на умното дèлание на светите християнски подвижници, които са представители на най-различни страни и народи. В християнството, както е известно, „Няма вече иудеин, ни елин, … защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28), и този над-етнически, извън-национален вектор на християнско отношение към света на националните култури задава посоката на съборното обединяване на вярващите от различните националности, говорещи и молещи се на своите най-различни езици. За да може обаче вярващите да избегнат изкушението на „вавилонското стълпотворение”, Бог е дарувал на хората езика на богослужението – свещеният език на божествената литургия, който въплъщава в себе си умозрителното богословие на Църквата.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Джоузеф Алън

Fr Joseph_AllenЩе се поддадем ли ние на отчаянието; има ли надежда за един по-добър свят? Не съм песимист, нито някога ще се предам на отчаянието, защото моята Църква е Църква на надеждата. Слънцето може да грее ярко, дори въпреки гъстите облаци. Ако изучите живота на Христос, вие ще откриете моменти и на тъга, и на радост. Ето начина, по който схващам историята: Църквата никога не ни е обещавала рай на земята. Ето защо, ние сме задължени да отхвърлим всякакво социално утопично мислене и с вяра, надежда, достойнство и мъжество да възприемем както мрачните, така и ярките исторически моменти.

Митрополит Филип (Салиба)

Тази статия представлява опит за представяне на определени пастирски аспекти на личностната цялостност (изцеряването). Представянето е с ограничен обхват – нещо като „чернова”, която се надява да отвори нови врати към по-нататъшното изучаване в православна перспектива на вършеното от пастирите изцеление.

Отваряне на целия текст

Автор Светослав Риболов

Svetoslav RibolovВ процеса на обучение по богословие от страна на студентите нерядко възниква един резонен въпрос. Ще се опитам да го резюмирам така: В какво се състои разликата между авторитетността на светоотеческото творчество и сборника от свещени текстове, наричан Св. Писание или Библия? И логичното следствие на това питане е следващият въпрос: До каква степен и текстовете на Отците са боговдъхновени?

Канонът на Стария и Новия Завет включва определени книги: 50 (49) на Стария Завет и 27 – на Новия, възприемани като авторитетни за традицията (Преданието). Той е установен след съответни разисквания и съборни решения на Църквата, постигнати в дискусия, под въздействието на Светия Дух. Виждаме го в Послание 39 на св. Атанасий от 367 г.[1] и в решенията на поместните събори в Ипон, от Северна Африка (393 г.), и от Картаген (397 г.). Те систематизират онова, което в древност, в Църквата, вече е било общоприета практика – да се смятат 27-те новозаветни книги за боговдъхновени, т. е. да представляват канона на Новия завет на Господа с избрания Му народ. С други думи, и той е резултат от определена историческа опитност на общността, която наричаме Църква (старозаветна или новозаветна). А тази опитност всъщност е и опитност от живеенето в Духа, т. е. в Божието благодатно присъствие или най-просто казано – в святост. Затова познаването на Писанието и тълкувателната работа върху него Отците тясно свързват с духовния живот, с пътя на духовното възрастване, – на обòжението – като усвояване на нетварните божествени енергии – пътя на светостта.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Александър Джаковац

Fr Al_DzhakovatsВъпросът за всеобщото спасение засяга всички най-важни елементи на богословското мислене. Проблемът за универсалното спасение или за апокатастасиса въобще не е етически, а се отнася преди всичко към въпроса за самото съществуване. У светите отци откриваме различни подходи към този проблем, но не намираме отговор, който да е богословски напълно консистентен и тъкмо това е причината да се занимаем с тази проблематика. Естествено, остава въпросът дали такъв отговор въобще може да се намери, или трябва да се примирим с известната апофатичност на темата, с което се навлиза в полето на гносеологията и в по-обширния въпрос относно възможностите за богопознание и въобще за богословие. Нямам намерение тук да правя изчерпателен преглед на историческото развитие на тази идея. Такъв преглед може да се намери в новата книга на Илария Рамели.[1] Това изчерпателно изследване на повече от 900 стр. съдържа изключителен преглед на развитието на идеята от Новия завет до Ериугена. Особената ценност на книгата е в това, че в нея са цитирани почти всички релевантни патристични свидетелства, а изворите за пръв път са обработени систематично.

Главният обаче недостатък на това иначе капитално изследване е именно недостатъчното подчертаване на онтологичното измерение на проблема, което по мое убеждение е ключово. Затова и не е учудващо, че направените там заключения не са неоспорими, а последващата и по-различна интерпретация и контекстуализация на изложените материали е не само възможна, но и необходима. Друг недостатък, който и самата авторка изтъква, е липсата на детайлен анализ на понятието за апокатастасис в елинската философия и в еврейската религиозна традиция, което във всеки случай би било много полезно. Някои теми от тези области тя разработва в отделно свое изследване.[2] Що се отнася до предхристиянската употреба на понятието, тук само ще споменем, че при старите гърци ἀποκατάστασις няма широка философска употреба и е използвано главно в астрономически, медицински и правен смисъл, докато Филон го използва, за да опише връщането на душите в състоянието на съвършенство преди греха: τελείαν ἀποκατάστασιν ψυχῆς.[3] В настоящия текст искам да се занимая именно с онтологичната основа и последиците от този проблем, който у Рамели не е достатъчно разработен.

Отваряне на целия текст

Автор Петрос Василиадис

P VasiliadisВаше Високопреосвещенство, уважаеми отци, госпожи и господа колеги от цял свят,

Този семинар се открива тази вечер в сътрудничество с Богословския факултет на Солунския университет Аристотелис и Богословското училище на Светия Кръст в Бостън, с тема „Дяконисите, хиротонията на жените и православното богословие” и е посветен на многоуважаемия преподавател и бивш ректор на Атинския университет г-н Евангелос Теодору, и бивш декан на Богословския факултет в Солунския университет. Нашият уважаван колега отбелязва 60 и повече години международно признат научен принос по темата на семинара. Също така настоящият семинар е първата част от двугодишна изследователска програма на Центъра за икуменични, мисионерски и екологични изследвания „Митрополит Пантелеймон (Папагеоргиу)”, в качеството си на скромен богословски принос към усилията на Вселенския престол за свикването на Всеправославния събор през 2016 г. под общото заглавие: „Скромен богословски принос към Православната ни църква по пътя към Всеправославния събор през 2016 г.”.

Преди две години центърът „Митрополит Пантелеймон (Папагеоргиу)” се занима с тема с мисионерски характер (тук ще спомена международния симпозиум „Православен поглед към Богословието на религиите”), а през изминалата година бяха разглеждани въпроси, свързани с икуменизма. За тази пък година бяха предвидени екологични въпроси. Миналогодишното решение на предстоятелите на поместните православни църкви обаче да бъде най-накрая свикан Всеправославният събор в 2016 г. ни принуди да преразгледаме приоритетите си. Въпреки че темата за дяконисите и за хиротонията на жените не стои в дневния ред на този изключително важен събор, официалното изявление на Блажения архиепископ на Кипър Хризостом по време на последния събор на предстоятелите през март миналата година ни провокира да направим богословски, но и научен прочит на темата. В изказването си архиепископът на Кипър тогава заяви: „Вярвам също, че трябва да ни вълнува въпросът за мястото на жените в Църквата. Много големи изповедания като англиканите са въвели хиротония за жените. Би трябвало ние да изясним своята позиция, стъпвайки на агиографски и на светоотечески основи, като изучим най-сериозно и вземем предвид всички аспекти на въпроса за връщането на института на дяконисите в Църквата”. Към това се прибавя и обстоятелството, че бъдещето на църковното свидетелство и богословие е обърнато преди всичко към участието на жените в църковния и по-широк социален живот.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Пол Н. Тарази

Fr Paul_N_TaraziКак православието ще може да достигне сърцето на тази нация, ако ние продължаваме да предъвкваме миналото и да говорим на нашата младеж на език, който тя не разбира?

Митрополит Филип (Салиба)

След като обсъдихме основните аспекти на пророческото проповядване – такива, каквито ги откриваме в Стария Завет – и на християнската проповед (κήρυγμα), все пак остава проблемът с тяхното приложение. В собствен смисъл, в това за нас се заключава и централният въпрос.

След като изследвахме пророците и апостолите, ние сме призвани да престанем да бъдем просто зрители и да започнем да действаме. Това влече след себе си поредица от фундаментални въпроси: можем ли да бъдем и днес пророци и/или апостоли? Е ли проповядването, в края на краищата, действителният проблем в нашето настояще. И, в случай че е, как следва ние да проповядваме? И какво? След като Божието слово е вече установено и в известен смисъл ограничено до поредицата от текстове, която наричаме Свети Писания, можем ли да продължаваме да говорим за живо слово, или ние сме просто интерпретатори на тези текстове? Трябва ли – винаги, когато проповядваме – да се позоваваме на Писанието? Има ли някаква връзка между интерпретацията на текста и проповедта? И, ако да – то каква е тя? Приемайки, че първичното пророческо слово е било ефективно, а това на апостолите пък е имало спасяваща сила, можем ли все още да кажем същото по отношение на нашите днешни от втора ръка слова? Може ли днес нашата проповед да бъде живо Божие слово и Негово спасително послание или тя е – в най-добрия случай – едно старателно препращане към Писанията и убедителна покана те да бъдат прочетени?

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Джоузеф Алън

Fr Joseph_AllenЦиничният свещеник ще разруши не само себе си, но и своята общност. Вие сте били ръкоположени, за да водите Христос при хората и хората при Христос.

Повече от веднъж съм ви казвал, че епископът вече не е снимка на стената, живеещ в някаква кула от слонова кост. Точно обратно: епископът трябва да бъде дълбоко ангажиран с живота на своето паство. В противен случай думата „пастир” напълно се лишава от съдържание.

Митрополит Филип (Салиба)

В тази статия бих искал да споделя и обменя някои виждания върху проблема за пастирското богословие и особено в контекста на онова, което православният пастир и семинаристът трябва да знаят и да научат, за да изпълняват успешно своето призвание. Това обаче не означава, че представеното тук е предназначено само за бъдещи клирици – православният мирянин би имал само полза, ако има разбиране за ролята на пастира в пастирската връзка, с което би помогнал и на своите приятели-християни.

Похватът, който ще използвам в изследването на този проблем, се състои от три фази. На първо място ще проучим общия характер на проблема. На второ място ще се опитаме да открием специфичния православен модел в светлината на този проблем. И оттук, на трето място, ще продължим нататък към някои от специфичните методи за осъществяване на нашата подготовка към преподаването на пастирско богословие.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме