Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)

Bishop Ignatije MidicВ Православното предание богословието се отъждествява със самия живот и затова от него непременно трябва да произтичат последствия, намиращи пряко отражение в нашето съществуване. Богословието не трябва да се разбира като логическо определение, което може да се усвои, без да се търси в него най-дълбок екзистенциален смисъл. Вследствие от това, ако действително се стреми и желае да бъде самия живот, то трябва творчески да отговаря на новите житейски обстоятелства. Изхождайки от тези предпоставки, в предлагания доклад ще се опитаме да разгледаме съвременното православно богословие, неговите проблеми и перспективи.

В периода на османското робство, в което попадат повечето страни, където протича животът и дейността на Православната църква, православното богословие преживява период на стагнация. Творческата продуктивност отстъпва място на консерватизма, обърнат към ценностите и идеалите на миналото. В този период богословието се свежда до пазене на светоотеческото наследство, без абсолютно никакви опити за творчески отговори на новите предизвикателства, които самият живот поставя пред Църквата. По този начин богословието постепенно се превръща в археологически експонат, пазен в православните манастири, в качеството си на най-рядка ценност.

Отваряне на целия текст

Автор Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)

2 Joannis ZizioulasВремето се осмисля от момента, а моментът не е нищо друго освен спирка, за да можем да погледнем към миналото и да се взрем в бъдещото. Без него времето би представлявало безсмислен поток, вливащ се в смъртта; нищо от случващото се в него не оцелява. В цялото творение единствен човекът превръща безличното време в καιρός. Това е привилегията и отговорността на свободата, дадена му от Твореца – да въвежда във времето, макар и за малко (най-вече при божествената Литургия), присъствието и вкуса на есхатона, на онова, което няма да се загуби заедно с така многото безсмислени неща, които носим в този живот. Един такъв щастлив момент преживявам в тези дни и аз – дар от Бога, даден ми с ръцете на обичния ми брат, митрополита на Димитриада Игнатий, тъй като чувам отзвука на моя глас в размислите и критичното слово на участниците в този семинар и получавам от ръцете на директора на Академията за богословски изследвания почетната награда на неин първи член. Прекъсвам потока на времето на моя живот и стоя на тази спирка по моя път – първо, за да благодаря на подателя на всяко благо, нашия Господ, Който ми даде големия дар на моето битие и жаждата на търсенето на неговия смисъл, а след това и на всички вас, които, начело с харизматичния пастир на тази поместна църква, положихте усилие и ме почетохте с присъствието си. Особено голяма е благодарността ми към лекторите на този международен семинар, посветен на скромния ми богословски принос.

Нарекох тази почетна проява щастлив момент и спирка в потока на времето на моя живот, защото днес чувствам задължението да застана спокойно, без да се влияя нито от похвалите, нито от жестоката и несправедлива полемика, да направя обзор на миналото и да погледна към бъдещето.

Отваряне на целия текст

Автор Смилен Марков

Holy Great CouncilСветият и Велик събор на Православната църква, проведен на о-в Крит в дните след Петдесетница тази година, не обсъди догматични въпроси. Нещо повече, по време на предсъборния процес и особено в рамките на съборните обсъждания бяха положени усилия да се неутрализира влиянието на една или друга съвременна богословска партия. Позоваването на светоотечески авторитети в приетите документи също е по-скоро пестеливо. Нежеланието да се навлиза в морето на богословските дебати се дължи на спецификата на разглежданите теми и на стремежа да се избегне зависимост от доминиращите тенденции в съвременните изследвания. Друга немаловажна причина е отсъствието на критични издания на много от класическите и по-нови учители и авторитети на православното богословие, както и на достъпни преводи на съвременните езици.

По думите на Диоклийсикия митр. Калистос, проектодокументите, представени за обсъждане от Светия и Велик събор, страдат от липса на богословско вдъхновение. Същото не може да се твърди за двата нови документа, изготвени и приети в рамките на съборните заседания: Енциклика на Светия и Велик събор (наричан по-нататък Енциклика) и Послание на Светия и Велик събор (наричан по-нататък Послание). Тези текстове рамкират съдържанието на останалите и задават богословски критерии за тяхната интерпретация. В този смисъл Критският събор продължава традицията на Вселенските събори, чиито определения (ороси) не прекратяват, а отварят богословската спекулация. Съборът не решава богословски проблеми – той дава определения на църковната вяра, които биват осмисляни и изяснявани чрез усилен спекулативен труд.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Емануил Клапсис

Fr Emmanuel ClapsisДнес Православната църква поддържа сърдечни взаимоотношения с останалите християнски църкви и участва с тях в съвместни усилия за преоткриване на видимото единство на всички християни. В това усилие тя отдава предимство на онези аспекти на вярата, които сближават всички християнски църкви и общности без пренебрегване на техните същностни доктринални и богословски различия, довели до разделението им. И докато повечето вярващи възприемат ангажирането на Православната църква в това взаимно търсене на единството, като ръководено от Светия Дух, други изразяват страх, че вярата на Църквата е по някакъв начин компрометирана за сметка на едно единство, което не винаги бива основано в истината. В тази наша кратка статия ще се опитаме да се обърнем към тези безпокойства, отговаряйки на два важни въпроса: на първо място, защо православните църкви са взели решението да бъдат включени в икуменическото движение, насочено към единството на Божията църква, и как това тяхно включване се съотнася към претенцията им да са въплъщение на едната, света, съборна и апостолска Църква?

Отваряне на целия текст

Автор Светослав Риболов

St Gregory PalamasПрез 1985 г. в Атина излиза от печат неголяма студия на отец Теодорос Зисис, озаглавена Светецът Григорий Паламà.[1] Като ученик на Панайотис Христу и работещ в по-голяма степен над историко-догматически и дори чисто исторически патристични въпроси, авторът не прави особено разширен догматически или философски анализ на учението на св. Григорий Паламà. Все пак той засяга въпроса за нетварната божествена благодат като средството за човешкото причастие в Божията слава и светлина тук, на земята (като есхатология тук и сега), като оръдие на спасението. Все пак той е напълно наясно, че това е централно учение за Паламà. Като цяло о. Теодорос предава накратко и коректно главните позиции на св. Григорий и на Варлаам като цитира обаче оскъдно извори.[2] Интересното е, че той вижда ясна връзка между разбирането за благодатта на Варлаам и догматическите съчинения на тогавашния кардинал Ратцингер, доскорошен папа на Римската църква.[3] Все пак въпросът и при него се свежда до сотириологичния, икономиен аспект на това учение и не е развит подробно.

В тази посока и посветен на същата тематика е трудът на Димитриос Целенгидис Благодат и свобода според светоотеческото предание на 14 век (1987 г.).[4] Тук обаче авторът е работил с максимално широк кръг извори и е изследвал въпроса задълбочено, в историко-догматически план, в перспективата на учението за спасението. Този труд е важен тъкмо за преодоляване на моралистичните уклони в разбирането за спасението у предишното поколение богослови в Гърция и крачка напред след Праотеческия грях на о. Йоанис Романидис. Дори цяла глава в работата му е посветена на „Онтологията на обòжващата благодат”,[5] имайки предвид именно учението на св. Григорий Паламà. В това отношение изследването сякаш продължава замисъла в дисертационния труд на Георгиос Мандзаридис, издаден през 1963 – Обòжението на човека според учението на св. Григорий Паламà[6].

Отваряне на целия текст

Автор Светослав Риболов

St Gregory_PalamasСветителското достойнство на Солунския архиеп. Григорий (Паламà) е признато с томоса на Вселенския патриарх Филотеос Кокинос от 1368 г.[1] В Константинополската църква това е първата засвидетелствана, осъществена със съборно потвърдено решение, канонизация. Оттук тръгват и дългите спорове около този светец и догматическия му авторитет за православието.

В средите на българското академично богословие практически съвсем до скоро[2] неговите прозрения върху Откровението бяха непознати и дори понякога мисълта му се приемаше за не съвсем православна,[3] дори и за еретическа.[4] Едва в последните малко повече от две десетилетия у нас се появиха изследователи, работещи върху традицията, свързана с творчеството на Паламà,[5] сериозно и задълбочено, а богословието му (и най-вече неговите прозрения в учението за нетварните божествени енергии) бе пълноценно включено в догматическите изследвания като неделима част от учението на Църквата.[6] Амбивалентното отношение към този светец у нас през изминалия век не е изолирано явление. Точно обратното: то е отражение на доста по-мащабни събития и настроения в християнския свят от 14 в. насам.

Отваряне на целия текст

Автор Константинос Скутерис

K SkouterisВ началото на своето изказване бих искал да отбележа каква голяма чест за мен е решението на Научния Съвет на прочутата Московска духовна академия да ми присъди степента доктор на богословието honoris causa. Не намирам думи, за да изразя своята признателност и благодарност. Тази толкова голяма чест ми възлага отговорност пред нашата обща Майка – Православната църква и дълг пред нашето общо служение, пред нашата обща православна богословска мисия.

В такъв важен момент от моя академичен живот бих искал да си спомним за трима велики руски богослови, които имах честта да познавам и които по своя начин на мислене и преди всичко със своята привързаност към православната традиция повлияха дълбоко на формирането на моето богословско съзнание.

Първият от тях е блаженопаметният Брюкселски архиеп. Василий (Кривошеин), дълбок познавач на богословието на св. Симеон Нови Богослов и св. Григорий Паламà. За мен наистина беше благословение да мога да си сътруднича с него в продължение на дълги години, както и да взема участие в появата на гръцки език на неговия труд В светлината на Христос, който бе преведен от моята съпруга.

Вторият е приснопаметният Леонид Успенски. Богослов и велик иконописец, вярно чедо на Руската православна църква, той живя като монах в света, в чужда нему среда, която не само не успя да внесе светското начало в неговия начин на мислене и живот, но напротив – укрепи го духовно. Щастлив съм, че не само го познавах, но и бях свързан с него с връзките на дългогодишна дружба. Когато Руската православна църква насрочи по повод празнуването на 1000 години от приемането на християнството в тази благословена страна да се проведе международна научна конференция в Санкт Петербург, имах щастието да представя там кратък доклад на тема „Светоотеческите основи на богословието на Леонид Успенски”. Изследването със заглавие “The Patristic Foundation of the Theology of Leonid Ouspensky” беше публикувано в сборника Icons: Windows on Eternity.

Третият е прочутият богослов отец Георги Флоровски. Пазя спомена за неговото благородство и дружелюбие, макар че успях да го срещна само веднъж в живота си. За мен бе голяма чест възможността да изнеса през 1985 г. доклад в Ню Йорк в рамките на ежегодната среща на Православното богословско общество на Америка и да прочета ежегодната „Лекция, посветена на паметта на отец Георги Флоровски” (Father George Florovsky Memorial Lecture), която бе публикувана през 1985 г. в сп. The Greek Orthodox Theological Review.

Отваряне на целия текст

Автор Светослав Риболов

Svetoslav RibolovДоколкото през последните седем години се занимавах да организирам семинарните занимания на студентите по догматика и патрология в Богословския факултет на Софийския университет, а от 2010 г. водя и лекциите по патрология, реших да споделя някои свои размишления и идеи относно методологията на работа по тези дисциплини.

Патрологията възниква като самостоятелна дисциплина на Запад едва през 18 в. Тя в онази епоха основно борави с историческа методология, а в православния свят бива въведена в руските духовни академии и семинарии в края на 19 в., с цел да запознава студентите с творчеството на светите отци, като това би трябвало да обслужва последващите им занимания с догматика в една среда на повишен интерес към съборното съзнание на Църквата и специално към институцията на вселенските събори.

Въвеждането на тази дисциплина може да се свърже със стремежа за обнова на руското богословско образование през втората половина на 19 в. и набиращите скорост тогава дискусии в Русия за промени в курикулумите на богословските училища. Особено активна роля в този процес играе Московският митр. Филарет (Дроздов), а паралелно на неговата дейност все по-популярен в Русия става сборникът с монашески аскетични съчинения Добротолюбие, преведен, събран и издаден от св. Паисий Величковски, който се появява през 1793 г. Разширеното му издание е дело на св. Теофан Затворник. То започва да излиза от 1877 г. и бива преиздавано многократно през 19 в. То се явява рефлексия на гръцката Филокалия, издадена от св. Макарий (Нотарас), епископ на Коринт, и св. Никодим Светогорец през 1782 г., но не отговаря напълно на него, а представлява адаптиран превод на църковнославянски език.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме