Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Прот. Йоан Майендорф

1_63.jpgДревната Църква и римското право

Римляните са разбирали брака на първо място не като средство за осигуряване на  потомство, а като съглашение между две свободни в избора си страни. Известният принцип на римското право, според който „бракът не е общение, а съгласие“ (nuptius non concubitus, sed consensus facit), както и тезата на Модестин, че „съжителството със свободна жена представлява брак, а не конкубинат“ – от което следва, че съжителството с робиня, нямаща право да даде свободно съгласие, при никакви условия не може да се нарече брак – са залегнали в основата на гражданското право на всички съвременни цивилизовани страни. Същността на брака се вижда в съгласието, което от своя страна придава значимост и законност на брачния договор.

Фактът, че съгласно Римското право бракът се е сключвал между две свободни страни, предполага значителен социален прогрес, особено в сравнение с възгледите за брака в други цивилизации на Древния свят. Това е дало правни основания за повсеместната еманципация на жените и правното им равенство с мъжете.

Отваряне на целия текст

Автор Димитриос Мосхос
1_112.jpgПредставяме на читателите на “Двери” статията на Димитриос Мосхос, преподавател по църковна история в Атинския университет, по повод скорошно социологическо проучване на в. “Ортодоксос космос”, според което болшинството запитани желаят миряните да имат право да участват в избора на архиепископ. Статията на гръцкия историк прави кратък преглед на проблема за участието на вярващите в избора на епископ.

В настоящата статия ще се опитаме да направим едно историческо проучване, за да видим дали избирането на епископи е ставало от (или и от) неклирици, тоест миряни. Както е известно и днес миряните играят значителна роля в този процес, най-вече в Кипърската църква, а доскоро участваха с решаващ глас и в синода на Грузинската църква (църковно-народният събор, който обяви автокефалност на Грузинската църква и избра патриарх и епископи през септември 1917 г.). За разлика от там, църковно-народните събрания, които се организират в юрисдикцията на Вселенската патриаршия, в никакъв случай не заменят института на синода.

 

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
1_95.jpgПродължение от част 1

Апостолският събор, който става образеца, по-който се свикват и провеждат всички следващи събори на Църквата – поместни и вселенски, ни е оставил красноречив пример за това, кои участват в него. В книга Деяния на св. апостоли, глава 15, на няколко места е посочено участието на „църквата”, под което наименование тук трябва да разбираме миряните, тъй като участието на апостолите и презвитерите е посочено отделно, за да може това им участие да бъде ясно засвидетелствано: „Те прочее, изпроводени от църквата...” (Деян 15:3)”. А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите...” (Деян.15:4). Но може би най-силното свидетелство за това, че миряните наравно с апостолите и презвитерите са участвали в решенията на Църквата са думите: „Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си...” (Деян 15:22). Както се вижда от „Деяния апостолски”, миряните, които са обозначени в текста като „църквата” или ”братята”, са не просто слушатели, но активни участници в разискванията на проблемите, станали повод за събора. Това е автентичният пример, истинският образец за участието на всички части на тялото, цялата Църква – „апостоли, презвитери и братя”.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
11.jpg„Защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви”.
(1 Кор. 1:24)

Първата сесия на Шестия църковно-народен събор засегна някои много важни проблеми, които тепърва ще търсят своите отговори и решения. От поставянето им в правилния контекст, който за Православието може да бъде само този, който е съзвучен с духа на Св. Писание и Предание, зависи доколко подготвяните и приемани промени в Устава на нашата Българска православна църква ще бъдат действително полезни и съзидателни. Редакцията на „Двери” ще се опита в поредица материали да хвърли малко повече светлина върху някои от тези въпроси.

Още в самото начало на събора беше решено той да се преименува от „църковно–народен” в „църковен” – решение правилно и навременно. По този начин се сложи край на една недомислица, която разграничавайки Църквата от „народа Божий”, теоретично изпразваше Църквата от съдържание и смисъл на съществуване. Всъщност, църковният събор има статута на поместен събор, какъвто термин се използва за него в уставите на другите Православни църкви. Това решение обаче беше последвано от едно прибързано и необмислено заявление, намерило място в увода към проекто-устав, а именно, че „в древната Църква миряни не са участвали във Вселенските и поместните събори”. С това твърдение на практика се целеше отстраняването на миряните от участие в бъдещите поместни събори на БПЦ, което пък хвърля сянка на съмнение, че предложилите промяната правилно разбират смисъла на израза „църковен събор”.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова
1_83.jpgПрез първата сесия на Шестия Църковно-народен събор, при обсъждането на промените в Устава за избор на патриарх на Българската църква (Гл. 2, чл. 16), Пловдивският митрополит Николай предложи „по древна християнска традиция” изборът да се осъществява чрез жребий. По-късно в интервю за в. „Стандарт” Проватският епископ Игнатий изрази разочарованието си, че това предложение не е било прието, тъй като според него това означавало, че „бъдещият патриарх няма да е избран по волята на Бога, а ще бъде избран по човешки желания”. Делегатите на събора отхвърлиха с огромно мнозинство предложението на Пловдивския митрополит, а общото мнение бе изразено от Драговитийския епископ Даниил. Според него изборът на апостол Матия чрез жребий, който апостолите осъществяват, за да запълнят мястото на отпадналия Юда (Деян. 1:27), е в изпълнение на старозаветния закон и се случва преди Петдесетница, тоест преди слизането на Светия Дух в Църквата. След Петдесетница се установява съборният принцип на решение, изразен във формулата на апостолския събор в Йерусалим: „Угодно бе на Светия Дух и нам”.

Отваряне на целия текст

В раз­ви­ти­е­то на пра­вос­лав­но­то бо­гос­ло­вие се от­к­ро­я­ват ня­кол­ко за­бе­ле­жи­тел­ни пе­ри­о­да, един от ко­и­то е ІV-V вeк. През та­зи епо­ха се по­ла­гат ос­но­ви­те на док­т­ри­нал­на­та сис­те­ма на Цър­к­ва­та, от­ра­зе­на в съ­чи­не­ни­я­та на ця­ло по­ко­ле­ние бе­ле­жи­ти епис­ко­пи, меж­ду ко­и­то и св. Гри­го­рий Ни­сийс­ки.

В го­ля­мо­то му по обем твор­чес­т­во са зас­тъ­пе­ни те­ми от биб­лейс­ко-ек­зе­ге­ти­чес­ки, дог­ма­ти­чес­ки, нрав­с­т­вен и оми­ле­ти­чен ха­рак­тер, ко­и­то са обект на мно­жес­т­во бо­гос­лов­с­ки ана­ли­зи.

Мал­ко встра­ни от из­с­ле­до­ва­тел­с­кия ин­те­рес на по­ве­че­то уче­ни ос­та­ва ка­но­ни­чес­ко­то му пос­ла­ние до Ме­ли­тин­с­кия епис­коп Ли­той, да­ти­ра­но око­ло 390 г., ко­е­то за­ся­га въп­ро­си, ка­са­е­щи проб­ле­ми от лич­ния жи­вот на хрис­ти­я­ни­те през то­зи пе­ри­од.

Отваряне на целия текст

Автор Жасмина Донкова
Carkovno-nar_sabor_1.jpgВъв връзка с провеждането на предстоящия Шести църковно-народен събор на Българската православна църква ще се опитам да хвърля светлина върху този църковен институт и значението му за живота на Църквата и в частност на БПЦ. Безусловно въпросите около възникването на събора като църковен институт трябва да се търсят в раннохристиянската епоха. 

Ако се върнем назад във времето и потърсим аналогията на този институт, ще стигнем до апостолско време, когато наболели проблеми от живота на тогавашната християнска община се решавали от събора на апостолите и народа. Пример за това са: изборът на ап. Матия (Деян. 1:15-24), изборът на седемте дякони (Деян. 6:1-6) и апостолският събор в Йерусалим (Деян. 15:1-29). Принципът на съборността в Църквата води началото от основния евангелски принцип за християнската любов, който е в противовес на единоначалието и индивидуализма в Църквата.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме