Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Златина Иванова
1_83.jpgПрез първата сесия на Шестия Църковно-народен събор, при обсъждането на промените в Устава за избор на патриарх на Българската църква (Гл. 2, чл. 16), Пловдивският митрополит Николай предложи „по древна християнска традиция” изборът да се осъществява чрез жребий. По-късно в интервю за в. „Стандарт” Проватският епископ Игнатий изрази разочарованието си, че това предложение не е било прието, тъй като според него това означавало, че „бъдещият патриарх няма да е избран по волята на Бога, а ще бъде избран по човешки желания”. Делегатите на събора отхвърлиха с огромно мнозинство предложението на Пловдивския митрополит, а общото мнение бе изразено от Драговитийския епископ Даниил. Според него изборът на апостол Матия чрез жребий, който апостолите осъществяват, за да запълнят мястото на отпадналия Юда (Деян. 1:27), е в изпълнение на старозаветния закон и се случва преди Петдесетница, тоест преди слизането на Светия Дух в Църквата. След Петдесетница се установява съборният принцип на решение, изразен във формулата на апостолския събор в Йерусалим: „Угодно бе на Светия Дух и нам”.

Отваряне на целия текст

Автор Жасмина Донкова
Carkovno-nar_sabor_1.jpgВъв връзка с провеждането на предстоящия Шести църковно-народен събор на Българската православна църква ще се опитам да хвърля светлина върху този църковен институт и значението му за живота на Църквата и в частност на БПЦ. Безусловно въпросите около възникването на събора като църковен институт трябва да се търсят в раннохристиянската епоха. 

Ако се върнем назад във времето и потърсим аналогията на този институт, ще стигнем до апостолско време, когато наболели проблеми от живота на тогавашната християнска община се решавали от събора на апостолите и народа. Пример за това са: изборът на ап. Матия (Деян. 1:15-24), изборът на седемте дякони (Деян. 6:1-6) и апостолският събор в Йерусалим (Деян. 15:1-29). Принципът на съборността в Църквата води началото от основния евангелски принцип за християнската любов, който е в противовес на единоначалието и индивидуализма в Църквата.

Отваряне на целия текст

В раз­ви­ти­е­то на пра­вос­лав­но­то бо­гос­ло­вие се от­к­ро­я­ват ня­кол­ко за­бе­ле­жи­тел­ни пе­ри­о­да, един от ко­и­то е ІV-V вeк. През та­зи епо­ха се по­ла­гат ос­но­ви­те на док­т­ри­нал­на­та сис­те­ма на Цър­к­ва­та, от­ра­зе­на в съ­чи­не­ни­я­та на ця­ло по­ко­ле­ние бе­ле­жи­ти епис­ко­пи, меж­ду ко­и­то и св. Гри­го­рий Ни­сийс­ки.

В го­ля­мо­то му по обем твор­чес­т­во са зас­тъ­пе­ни те­ми от биб­лейс­ко-ек­зе­ге­ти­чес­ки, дог­ма­ти­чес­ки, нрав­с­т­вен и оми­ле­ти­чен ха­рак­тер, ко­и­то са обект на мно­жес­т­во бо­гос­лов­с­ки ана­ли­зи.

Мал­ко встра­ни от из­с­ле­до­ва­тел­с­кия ин­те­рес на по­ве­че­то уче­ни ос­та­ва ка­но­ни­чес­ко­то му пос­ла­ние до Ме­ли­тин­с­кия епис­коп Ли­той, да­ти­ра­но око­ло 390 г., ко­е­то за­ся­га въп­ро­си, ка­са­е­щи проб­ле­ми от лич­ния жи­вот на хрис­ти­я­ни­те през то­зи пе­ри­од.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме