Патристика - Двери БГ

Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Автор Борис Маринов

Във времето, когато изчистеният смисъл на понятията е все по-трудно откриваем и все по-трудно се ориентираме кое какво точно означава, представата за патриотизма е едно от нещата, които са предмет на най-чести спекулации. Те стават още по-драстични, когато към тази и без това объркана представа се добави ентусиазирано-националистичен привкус, а опитът за обвързване на така получената смесица с Църквата или по-точно с конкретните ѝ измерения по места представлява вече същинска подмяна на особено важни стойности и ценности.

И тъй като усилието за разпознаване изисква максимално стабилни ориентири, а такива съществуват (нищо че твърде често, съзнателно или не, биват забравяни), и тъй като пак искат да обвържат представите ни за Църквата с патриотично-националистичната тема (понеже някакъв „гръцки“ архонт уж се бил опитвал да командва Българската ни църква, пък и на всичкото отгоре си позволявал да се противопоставя на производството на наши родни, „български“ архонти, а следователно и на „българската църковна независимост“!), може би си струва да припомним накратко най-важното.

Отваряне на целия текст

Автор Светослав Риболов

За св. Максим Изповедник колкото и да говорим и пишем, няма да можем да изчерпим дейността му и богословската му мисъл, която е достигнала до едни от най-дълбоките духовни прозрения в историята на Църквата. Иска ми се всъщност да кажа няколко думи не толкова за него самия, колкото за онези, които го четат, и то онези, които го четат днес в България на български език. Разбира се, в тясна връзка с тях се намират онези, които го превеждат на български език, къде по-успешно, къде по-малко успешно.

През последните години на български език се появиха забележителни произведения на светоотеческата мисъл, преведени от специалисти, които, няма съмнение, радваха сърцето на всеки вярващ в страната ни. Достъпни за широк кръг читатели станаха произведенията на св. Дионисий Ареопагит, някои важни съчинения на св. Василий Велики като Шестоднев, За Светия Дух и др., Пет богословски слова на св. Григорий Богослов, редица съчинения на бл. Августин, немалко текстове на св. Йоан Дамаскин, Немезий Емески, св. Антоний, св. Григорий Нисийски, св. Йоан Златоуст, който по традиция е превеждан на български език още от времето на Златния век. Немалко съчинения и на по-късни византийски отци и писатели, като св. Григорий Паламà, Калист Ангеликудис и др., станаха достъпни чрез периодични издания като Богословска мисъл, Духовна култура, Архив за средновековна философия и култура.

Отваряне на целия текст

Автор Атински и на цяла Гърция архиеп. Христодул

Някои сигурно ще се запитат каква позиция може да има Църквата по една политическа и обществена тема като правата на човека? Правото на намеса от страна на Църквата в обществената сфера от мнозина се отхвърля абсолютно, а от други – относително. Някои твърдят, че Църквата няма социално учение, а други приемат, че Евангелието може да просвети и вдъхнови светските дейности. Без да се впускаме в безкрайните спорове, отминали и настоящи, между богослови, социолози и политици по този въпрос, бихме се осмелили да твърдим, че християнското откровение има и социални и светски измерения, въпреки факта, че Новият Завет отдава преобладаващо значение на личността, отколкото на обществото. Иисус не се явява като политически деятел или обществен реформатор, но всъщност като вестител на радостното послание на Царството Божие. В Неговата проповед на планината Той прогласява един нов закон на лично поведение, по-висш от изискванията на правото и правосъдието, регулиращи междуличностните връзки в гражданското общество. Въпреки това, дори и ако Новият Завет не съдържа пряко и ясно социално учение, то неговото послание по догматичните и етични цели има и толкова революционни социални измерения, че може да вдъхнови един нов социален ред, действително справедлив и братски.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Владан Перишич

Този въпрос не трябва да бъде риторичен, а същностен; но такъв ще бъде само за онзи, когото наистина го е грижа за Европа. А нас трябва да ни е грижа за Европа поне по две причини: а) ние сме част от Европа, независимо дали искаме или не и независимо дали на нея й се харесва или не и б) християни сме и като такива трябва да ни е грижа за цялото творение – как тогава да не ни е грижа за собствения ни дом?

За да разберем по-добре дали християнството е необходимо на Европа, нека за миг си я представим без християнство.

Да отстраним от Европа всичко, което е християнско и да се вгледаме в остатъците от поезията и литературата, архитектурата и изобразителното изкуство, музиката и философията, и въобще в съвкупността от европейската култура и цивилизация. Какво ще видим? Само: а) сурова варварщина или б) надменно самолюбие, или, може би, жалка комбинация от едното и другото.

Или нека погледнем исторически на въпроса: нима днешните европейски народи не са всъщност християнизирани орди, които след небивал пробив в териториите, които днес наричаме Европа, заличават Западната римска империя, рушейки и опожарявайки всичко след себе си? Техните потомци, модерните европейски историци, пишейки всъщност за своите предци, много векове по-късно евфeмистично описват това като „велико преселение на народите”, сякаш става дума за научна експедиция, а не за безподобни зверства, които потапят тогавашното светско царство в реки от кръв. Например, унищожението е стигнало дотам, че между 5 и 9 век градът не е могъл изобщо да се установи като институция. Какво би станало, ако тези варварски орди не се бяха християнизирали лека-полека? Наистина, едва когато Европа криво-ляво се християнизира, се сдобива с донякъде „сериозна” държавност. Изглежда, че християнството не е само полезно, но и необходимо на Европа, за да бъде тя в очите ни онова, в което през вековете са се стремили да я превърнат нейните най-добри чеда.

Отваряне на целия текст

Автор Диана Иванова

Най-голямото предизвикателство за православието не идва от въпроса как ще се справи с пазарната икономика, а как ще се справи с плурализма

Протестантската етика дава морална легитимация на индивидуалното предприемачество, открива социологът Макс Вебер, тя позволява на човека да скъса с традицията и го окуражава сам да се посвети рационално на своята работа. Именно тази етика прави възможен капитализма, казва Вебер в едно от най-четените и оспорвани свои произведения „Протестантската етика и духът на капитализма“. Ако трябва да опростим нещата, въпросът пред православието тогава изглежда така - могат ли думите не Вебер да бъдат преведени на езика на православието, така че да позволят и окуражат индивидуалното предприемачество? Как православната идея за колективната солидарност се съчетава с идеята за индивидуализма? Може ли православието да представи някакъв друг, трети път, който да е в помощ на развитието на самото общество? Как процесите на модернизация и глобализация влияят на взимането на такива решения? Какви модели предлагат различните православни общности днес?

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

Какво се крие всъщност зад етикета зилоти, който с гордост някои си приписват? Позволете ми да изложа в един обобщен вид личната си рефлексия от прочетеното по темата у Хр. Янарас и приснопаметните старци Йосиф, Порфирий, Яков, Ефрем и Паисий. Трябва да отбележим, че някои от старците са прекарали известен период от живота си сред зилотстващи и на някои им е трябвало дори и помощ свише, за да ги напуснат.

Отваряне на целия текст

Автор Димитър Спасов

Достоевски беше казал, че православните винаги сме били малцинство сред малцинството, неправилно разбирани, заплашвани, отхвърляни и преследвани с копие или с присмех. Българската православна църква вече разбра, какво е да те преследват с „копие”. Стотици свещеници, монаси и миряни избраха да бъдат свидетели на вярата по време на комунистическия режим и този избор им струваше живота.

Сега на дневен ред пред православните в България е преследването с „присмех”. Какво имам предвид? Членството на България в Евросъюза ще изправи Българската православна църква пред нов, много по-префинен натиск от страна на „общественото мнение” и „общочовешките ценности”.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

Най-голямото предизвикателство днес е да възстановим мисионерското измерение на Църквата. Трябва да осъзнаем една много основна истина: че по своята същност Църквата е Мисия, че в основата на нейното съществуване стои заповедта на Христос: „Идете и научете всички народи” (Мат. 28:19).

Ако една християнска общност загуби мисионерския си устрем, ще се превърне в затворена в себе си, маргинална група, която съществува, за да „задоволява духовните потребности на своите членове”. Много кратък е пътят от това състояние до отъждествяването с определена нация, общество или етническа група. A последното е сериозен белег за духовен упадък и духовна смърт. Главната духовна потребност на християнина би трябвало да бъде споделянето на живота и Истината с колкото може повече хора и дори с целия свят. Затова мисионерството е цел и смисъл на съществуването на Църквата в света, на присъствието ѝ в човешката история между Първото и Второто пришествие на Господа. С други думи, в мисионерството се крие смисълът на християнската история. Очевидно, не всички членове на Църквата могат да тръгнат да проповядват в буквалния смисъл на думата. Но всички трябва да бъдат ангажирани с мисионерската функция на Църквата, трябва да се чувстват отговорни за нея, да я подпомагат и да я подкрепят. Всяка епархия, всяка енория и всеки човек трябва да бъдат включени в мисионерското служение.

Превод: Смилен Марков