Автор Светослав Риболов

Днес православните богословски школи по света празнуват паметта на трима светци най-вече заради техния боговидски опит, заради богословските им прозрения, останали в съкровищницата на Църквата като авторитетно тълкуване на откровението и продължаващо откровение в Църквата, непрестанно разкривано от пребиваващия в нея Свети Дух. Именно благодатта на Духа според светите Отци е движещата сила на богословието, тя вдъхновява светите боговидци, тя е и гарантът за истинността на съборите. Именно затова нашата неголяма колегия живее и работи с това убеждение и затова тя винаги стои редом с пастирите на Църквата и винаги откликва с готовност на всеки призив, отправен от архипастирите на поместната ни Църква.

Както сте видели в обявлението за днешния светъл празник, избраната тема на лекцията също е посветена на съборно решение на Църквата. Съборното решение на Петия вселенски събор в Константинопол през 553 г., задало отношението към двама древни мислители, останали в убежденията си извън традицията, като неправославни. Тяхното изобличаване обаче е станало именно благодарение на прозренията на Отците и особено благодарение на светци-богослови като Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст – светите трима светители, чиято памет празнуваме днес.

Отваряне на целия текст

Автор Георгиос Мандзаридис

Днес много се говори за ниптическите отци и тяхното учение. Феноменът може да се оцени като парадоксален, защото животът и учението на тези отци са съвършено чужди и дори противоположни на мисленето на съвременния човек и духа на неговата култура. Но това противопоставяне е и основната причина, предизвикваща интереса на мнозина към ниптическото богословие. Прекалено силното обръщане навън и пълното разпиляване на душата на съвременния човек диалектично го тласкат към търсене на истинското му битие, към преоткриване на истинното му аз.

В рамките на този общочовешки стремеж към преоткриване на себе си днес се появява и живият интерес към ниптическите отци. Кои обаче са те? И в какво точно се състои тяхното учение?

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Теодорос Зисис

Значение на темата в светоотеческото богословие

На всички вече е добре известно, че през последните десетилетия изследването и заниманията с учението на св. Григорий Паламà отбелязаха забележителен напредък. Онова, което в 18 век се опитваха да осъществят представителите на филокалийното исихастко движение, т. нар. коливади, планирайки издаването на трудовете на великия отец, се осъществи едва в наши дни. Изданието на трудовете на Паламà вече е почти завършено, направен беше дори и превод на новогръцки език. Появиха се и множество изследвания върху основни теми от неговото учение. Коливади-светци като Макарий Нотарàс, Никодим Светогорец и Атанасиос Пàриос ясно виждаха опасността, заедно с европейското просвещение, в православното богословие по терлици да навлязат и рационализмът и схоластиката – в богословската методология да бъде пренебрегнато светоотеческото Православно предание и богословието да се превърне в диалектика и във философия. Впоследствие обаче това до голяма степен беше избегнато. Това беше засвидетелствано още на Първия световен конгрес по православно богословие в 1936 г. в Атина. Там беше отчетено присъствието на западното влияние в православието и беше подчертана необходимостта от възвръщане към дома на църковните отци.

Отваряне на целия текст

Автор Димитриос Целенгидис

Божия благодат според богословието и духовния опит на отците на Православния изток е богословско определение с ясно изразено догматическо съдържание. Според исихаста Григорий Паламà, в рамките на богословието определението Божия благодат разкрива определена природна и същностна енергия на Бога, причастността към която обожва благодатно.[1] Явно е, следователно, сотириологичното значение на характера ѝ и затова тя не бива да се отъждествява с другите действия на троичния Бог.[2]

Понятието благодат (χάρις) св. Григорий обосновава библейски, като придава специфично богословско значение на различни лексикални негови варианти – както в Стария, така и в Новия Завет, които, за него, доизясняват догматическия му характер. В този смисъл за Солунския митрополит особено важно е казаното: „Господ на гордите се противопоставя, а на смирени дава благодат” („Κύριος ὑπερηφάνοις ἀντιτάσσεται, ταπεινοίς δὲ δίδωσι χάριν”, Прит. 3:34).[3] Тук предоставяната на смирените благодат св. Григорий отъждествява с божествена благодат, явявана чрез светлината.[4] И успоредно с това повтаря христологическото тълкуване на блажения Йоан Златоуст[5] върху стиха от Псалтира „изля се благодат в Твоите устни” (44:3), за да обяви нетварния характер на божествената благодат,[6] а при подхода си към думите на Йеремия „Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми” (2:13) подчертава, че жива вода означава именно божествената благодат и енергия на Светия Дух.[7] Божествена благодат обаче, като слава и блясък на Бога, е според него именно светлината (φῶς), с която Бог – по думите на псалмопевеца (103:2) – се обгръща.[8] Тя е божествен и невеществен огън, просветляващ душите на човеците[9] и водещ ги към Бога (Пс. 42:3).[10] Иначе и хлябът на ангелите, който, според псалмопевеца, Божият народ е ял в пустинята (Пс. 77:25), за св. Григорий всъщност е същата тази светлина на божествената благодат, с която духовно се хранят както ангелите, така и духовните човеци.[11]

Отваряне на целия текст