Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Черногорско-Приморски митр. Амфилохий (Радович)

Митрополит Амфилохий

Нашето време се отличава с незапомнен в историята бунт срещу всякакъв авторитет.  Какъвто и да е авторитетът: религиозен или морален, обществен или семеен – той е поставен под въпрос и е в дълбока криза. Тази всеобща криза е обхванала и възпитанието, неговите ценности и цели. И тук всичко е “поставено под въпрос”, по думите на известния педагог Пол Лангрън. Създава се впечатление, казва той, “сякаш човечеството е прерязало своите въжета и се е впуснало в огромна авантюра, на която не се виждат ясно нито основата, върху която се развива нито целите, които иска да постигне”. Авторитетът се е превърнал в символ на насилието и принудата. “Какво е авторитетът, какво е Бог?” – пишеше на стените на Сорбоната по време на студентските размирици през май 1969 г. В продължението пишеше “И едното и другото са представа за бащата, чиято естествена функция е насилничеството”.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Мен

1_20.jpgИма легенда, според която преди смъртта на Божията майка, преди нейното Успение, пред нея се явил архангел Гавриил, както в деня на Благовещение, и ѝ донесъл бели благоуханни цветя, напомнящи за блясъка на небесата, за вечния живот. Така гласи Преданието.

В действителност може да не е било така, но това предание има своя дълбок смисъл: ние вярваме и сме убедени, че до последните дни на живота си Божията майка се е стремила да пребъдва вечно със своя Син. Предчувствието за края на земния ѝ път и за това, че отново ще се срещне с Него, за нея са били радостна вест – подобна на Благовещението.

Христос живее тук с нас! И тя, Божията майка, също е била с Него през земния си живот, но на нея ѝ е предстояла височайша и радостна среща, защото е Негова майка, небесна Царица. Ние дори не наричаме смъртта ѝ „смърт“, а сън, успение, защото тя първа измежду хората постигна обòжение, като бе въздигната от Господа.

Отваряне на целия текст

Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Старозаветна Троица, Андрей РубльовЗа да направят учението за Троицата по-достъпно за разбиране, светите отци понякога прибягвали до аналогии и сравнения. Например, Троицата може да се сравни със слънцето: когато казваме „слънце”, ние имаме предвид самото небесно тяло, но също така слънчевата светлина и слънчевата топлина. Светлината и топлината се явяват самостоятелни „ипостаси” и въпреки това не съществуват изолирано от слънцето. Също и слънцето не съществува без топлината и светлината… Друга аналогия: водата, изворът и потокът: едното не може без другото… Човекът има ум, душа и слово: умът не може без душата и словото, иначе той би бил без-душен и без-словесен, но и душата и словото не могат да бъдат без-умни. В Бога са Отец, Слово и Дух, и както казвали защитниците на единосъщието на Никейския събор, ако Бог Отец някога е съществувал без Бог Слово, това означава, че Той е бил без-словесен или не-разумен.

Но аналогии от подобен род също не могат да обяснят нищо по същество: слънчевата светлина, например, не е нито личност, нито самостоятелно битие. По-просто би било да обясним тайната на Троицата, както това направил св. Спиридон Тримитунтски, участник в Никейския събор. Според преданието, когато го попитали как може Трима да бъдат едновременно Един, той вместо отговор, взел в ръцете си една тухла и я стиснал. От омекналата в ръцете на светеца пръст се издигнал пламък, а надолу потекла вода: „Както в тази тухла има и огън, и вода, – казал светителят, – така и в Единия Бог има три Лица…”.

Отваряне на целия текст

Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

images_5.jpgКакво е било мястото на човека в творението?

„И Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа” (1 Сол. 5:23). Тук св. ап. Павел отбелязва три аспекта или три елемента, съставящи човешката личност. Макар и различни, тези аспекти са строго зависими един от друг – човекът представлява единно цяло, а не сума от отделни части.

Преди всичко, той има тяло „земна пръст” (Бит. 2:7) – физическият или материалният аспект на човешката природа.

Второ, той е душа, живителна сила, която оживява тялото, правейки го нещо повече от къс материя, нещо, което расте и се движи, чувства и възприема. Животните, а може би и растенията, също притежават душа. Обаче при човека душата е надарена със съзнание; това е разумна душа, притежаваща способност за абстрактно мислене и годна да преминава от предпоставки към заключения. Ако тези способности изобщо са представени при животните, то е в много ограничена степен.

Третото е духът, „дъхът” на Бога (Бит. 2:7), който животните не притежават. Важно е да различим „Духа” с главна буква, от „духа” с малко „д”. Сътвореният човешки дух не трябва да бъде отъждествяван с несътворения Свят Дух на Бога, въпреки че те са съществено свързани – чрез духа си човек разбира Бога и влиза в общение с Него.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова
Patriarch_Jacob.jpgСъновидението на патриарх Яков за небесната стълба
 
Св. Писание на Стария Завет чрез кн. Битие ни прави съпричастни с живота и делата на старозаветните патриарси Авраам, Исаак и Яков. Те, като пазители и носители на вярата в единия Бог сред окръжаващите ги езически народи, се намират под особеното Божие водителство и закрила. Бог им се открива и общува с тях, като им дава познание за Себе си и за Своя промисъл, за Своите бъдещи спасителни действия в историята.
 
Такъв е случаят с патриарх Яков, който се нуждае от Божията утеха и закрила, за да избегне гнева на брата си Исав. Последният, след като разбира, че Яков с хитрост отнема първородството му (Бит. 27:1-29), се ожесточава и дори иска да убие брата си (Бит. 27:41). Първородният син се е ползвал, освен с правото на двоен дял от наследството на баща си, още и с неговата благословия. Яков желае да има тъкмо това особено благословение, което е свързано с обещанието за раждането на Христос. По съвет на майка си Ревека Яков се отправя от Ханаан към Харан (между реките Тигър и Ефрат), където живее дядо му Ватуил, баща на майка му Ревека (Бит. 27:42-46). При едно от нощуванията по пътя Яков вижда насън изправена стълба, чийто връх стига до небето и ангели Божии слизат и възлизат по нея (Бит. 28:12). Патриархът получава от Бога обещание за помощ и закрила по време на престоя си в Харан, както и благословение (Бит. 27:14-15). Благословени чрез него и неговото семе ще бъдат всички земни народи. Това благословение съдържа обещание за раждането на Спасителя Господ Иисус Христос, чрез вяра в Когото всички християни стават свои на Бога (срв. Еф. 2:19).

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман
Lazar1.jpg В предишната беседа споменахме евангелския разказ за Христос, плачещ пред гроба на своя приятел Лазар. Трябва още веднъж да се замислим над смисъла на тези сълзи, защото тук, в този момент, се извърша своеобразна революция в религията, в изконния религиозен подход към смъртта.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман
Vaskresenie.jpg Всичко, което казахме в миналите беседи за смъртта, сега ни отвежда до главната и възлова тема на християнството – благовестието на възкресението. Подчертавам – не просто безсмъртието на душата след раздялата й с тялото, не просто някакво тайнствено развъплътено съществуване в някакъв мистичен и ефирен отвъден свят, а именно възкресението.
 
“Ще оживеят мъртвите и тези, които са в гробовете ще се възрадват”. Как отекват тези думи! Колко тържествено и радостно, като обещание, като сегашно съзиране на бъдното, прозвучават те късно през нощта на Велики Петък, когато, през мрачната печал на гроба, кръста и плащаницата започва потайно да се разгаря светлината на настъпващата Пасха. И най-древното изповядване на вярата, така наречения апостолски символ, утвърждава просто: “Вярвам във възкресението на тялото”.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман
Shmeman_1.jpgДа кажем съвсем недвусмислено и ясно: въпросът за религията, за Бога, за вярата е неотделим в човешкото съзнание от въпроса за смъртта. Или по-скоро от въпроса за това дали след смъртта има нещо или не. Това е прословутият, непрестанно измъчващ човека въпрос за задгробния свят и задгробния живот. И тъй като няма никакви научни, тоест позитивни, очевидни и поддаващи се на проверка доказателства по този въпрос – нито в едната, нито в другата посока, нито положителни, нито отрицателни – то този въпрос остава вечно открит и хилядолетия наред предизвиква разгорещени и мъчителни спорове.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме