Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Александър Каломирос
1_121.jpgОткъс от едноименното произведение на А. Каломирос, "The River of fire", което се превръща в събитие по време на представянето му на Православната Младежка Конференция в САЩ, 1980 г.

Няма никакво съмнение, че живеем в епохата на отстъпление от Бога, предсказана за последните дни в Апокалипсиса. Практически мнозинството от хората са безбожници, въпреки че мнозина теоретично все още вярват. Топлохладността и духът на този свят властват навсякъде. Коя е причината за това състояние? Охладняването на любовта. Любовта към Бога вече не гори в сърцата на хората и като последица умира и любовта между човеците. А каква е причината за угасването на човешката любов към Бога? Отговорът несъмнено е грехът. Грехът – този тъмен облак, който не дава на Божията светлина да докосне очите ни. Но, нали грехът съществува отдавна? Затова проблемът е в нещо друго: как хората достигнаха дотам, че не просто започнаха да игнорират Бога, но фактически да Го ненавиждат. Днес отношението на човека към Бога е не просто плод на невежество или безразличие. Ако вие вникнете по-дълбоко в хората, ще забележите, че тяхното невежество и безразличие е заразено и с дълбока ненавист.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Думитру Стънилоае
1_80.jpgАвторът на тази статия се различава в разсъжденията си от позициите, които заемат по този въпрос римокатолическият свещеник Garrigues и протестантският професор Moltmann (виж настоящата статия). Смятам, че техните мнения илюстрират началото на един процес на напредък по въпроса за произхода на Светия Дух – въпрос, който в продължение на векове оставаше в границите на строгите определения, различаващи източната и западната формула. Въпреки всички недостатъци, техните мнения, както ми се струва, са крачка в посока към възприемането на източната (ортодоксалната) концепция. Затова ще се опитам в положителна форма да изложа източната концепция с цел да дам пореден принос в намирането на обединяващи точки в този въпрос между представителите на западното и на източното християнство.

Отваряне на целия текст

Автор Владимир Лоски
1_62.jpgНяма да правя историческо изследване на християнското вероучение, а само ще представя някои богословски мисли по въпросите, свързани с понятието за човешката личност в контекста на християнската догматика. Преди да поставим въпроса какво представлява човешката личност според богословието трябва да кажем няколко думи за божествените Лица. Този кратък богословски обзор няма да ни отдалечи от основната тема.
 
За да изразят по най-добър начин присъщата на Бога личностна реалност или, по-точно, реалността на личностния Бог – а тази реалност е не само домостроителен модус на проявяване на една безличностна в самата себе си монада, а и първичното и абсолютно пребиваване на троичния Бог в Неговата трансцендентност, – гръцките отци предпочитат термина υποστασις пред προσοπων за обозначаване на божествените Лица. Начинът на мислене, който различава в Бога усия и ипостас, използва метафизически речник и се изразява посредством термините на онтологията, които в дадения случай са не толкова понятия, колкото условни знаци, отбелязващи абсолютната тъждественост и абсолютното различие. В желанието си да изразят несводимостта на ипостаста до усията, несводимостта на личността до същността, без обаче да ги противопоставят като две различни реалности, светите отци разграничават тези два синонима. Това терминологично откритие позволява на св. Григорий Богослов да каже: “Син не е Отец, защото Отец е един, но е същото като Отца; нито е Дух, защото е [роден] от Отца и тъй като Единородният (Иоан 1:14) е един, но е същото като Него” (Слово 31, 9[1]). Ипостаста е това, което е усията – към нея са приложими всички свойства или всички отрицания, които могат да бъдат формулирани по отношение на свръхсъщността, – и все пак тя остава несводима до усията. Тази несводимост не може да бъде нито доловена, нито изразена извън отношенията между трите Ипостаси, които, собствено казано, не са три, а Три-Единство. Когато говорим за три Ипостаси, ние вече използваме неточна абстракция; ако искаме да обобщим и да дадем определение за божествена Ипостас, би трябвало да кажем, че единственото общо определение за трите Ипостаси е невъзможността за каквото и да било тяхно общо определение. Общ за тях е фактът, че са различни, но, като превъзмогнем относителната и неуместна тук идея за сходство, би трябвало да кажем, че абсолютната им различимост предполага и абсолютното им тъждество, извън което е немислимо да говорим за ипостасно Три-Единство. Както три тук не е аритметична цифра, а знак за безкрайното отиване отвъд диадата на противоположността в триадата на чистата различност (триада, равнозначна на монада), така ипостаста като такава, доколкото е несводима до усията, вече не е формулирано понятие, а знак, който ни въвежда в сферата на необобщимото и отбелязва радикално личностния характер на Бога на християнското откровение.

Автор Владимир Лоски
1_56.jpgМоже да се зададе въпроса, защо Бог е създал човека свободен и отговорен? Отговорът е: именно защото го е призовал към най-висшия дар – обожението, към стремеж, безкраен като самия Бог – да стане по благодат това, което е Бог по природа. Но този зов изисква свободен отговор. Да бъде нещо “по образ Божи”, означава да бъде лично, тоест свободно и отговорно същество. Съединение без любов би било механично, а любовта предполага свобода, възможност за избор и за отказ. Има, разбира се, и безлична любов, сляпо привличане на телата, робство на природната сила. Обаче любовта на човека или на ангелите към Бога не е такава - инак бихме били животни, привързващи се към Бога чрез някакво тъмно влечение, напомнящо сексуалното. За да бъдем това, което трябва да бъде обичащия Бога, трябва да бъде допусната възможността за обратното: трябва да бъде допусната възможността за бунт. Единствено свободата придава смисъл на съгласието. Свободата, която Бог желае, не е физическо намагнетизиране...

Отваряне на целия текст

Автор прот. Йоан Майендорф
2_1.jpgДнес обществото ни е свидетел на необикновен възход на традиционализми от най-различен вид. Употребявам думата традиционализъм в множествено число, тъй като съвременното плуралистично и секуларизирано общество търси своите корени по всевъзможни и най-разнообразни начини. Унифицираната американска мечта за един Нов свят, който е чист, християнски и в основите си свободен от покварата на Стария свят, е, разбира се, все още жива, но днес тя е изправена пред предизвикателствата на безброй много групи, които търсят своята идентичност някъде другаде. Вдъхновявани частично от все по-засилващото се самосъзнание на общностите на чернокожите и в съревновавание с възродената идентичност на евреите, други етнически групи също започнаха да заявяват себе си като отделни култури и традиции. В миналото всички подобни движения бяха смятани за антиамерикански и е очевидно, че и днес определени консервативни елементи в американското общество продължават да гледат на етносите с тревога и скрито неодобрение. Все пак институциите се опитват да реагират конструктивно, а университетите насърчават етническите изследвания. С това идеята за културен плурализъм бива интегрирана в самата американска мечта.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Валентин Асмус
Проф. прот. Валентин АсмусНовото време, епохата на Реформацията и Контрареформацията, „просвещението” и антихристиянските революции, славянофилството и ватиканският догмат все по-категорично ни заставят да се замислим върху еклисиологията. Цяла плеяда православни богослови отговориха с евхаристийното разбиране на еклисиологията на юридическия редукционизъм на папизма. Но не се ли явява и самото евхаристийно богословие една редукция? Може ли в неговите рамки да се впише цялата реалност на вселенските събори, патриаршии, масовото монашество? Сблъсквайки се с класическата действителност, евхаристийната теория неизбежно стига до там да обяви тази действителност за посткласическа, а златният век се оказва доконстантиновата епоха. Задача на научното описание обаче се явява не носталгичния плач по отдавна отминалото, нито утопичното конструиране на бъдещето. Само точното посочване на спецификата на всяко време и място прояснява нашето църковно съзнание в настоящето и ни помага за църковното изграждане на бъдещето.

Отваряне на целия текст

Автор Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)

1_31.jpgОткъс от лекция, произнесена пред студентите в Солунския университет през 1987 г.

… И така видяхме, че творението, като създадено от нищото, е съдържало в себе си тлението и смъртта. Обяснихме защо и как. Произлязлото от нулата неминуемо съдържа смъртта, защото смъртта е разпадане и разложение на нещата. Видяхме също, че единственият начин да се избегне, да се преодолее смъртта, е постоянното общение и връзка между сътвореното и нетварното. За тази цел е бил създаден човекът, и то създаден накрая, когато творението вече е било завършено, като връзка между материалния свят и Бога. Видяхме и преимуществото на човека в сравнение с останалите мислещи и свободни същества, каквито са ангелите.

Предимството му се състои в причастността му и на материалния свят, което го прави способен да обедини тварното и нетварното, както и да обедини самия материален свят. Следователно, чрез човека и само чрез него е можело да бъде преодоляна смъртта, смъртта в цялото творение. Защото, повтарям, онова много важно нещо, което забравяме, – че смъртта не е нещо, което се отнася само до човека. Човек не умира сам. Умира, защото смъртта съществува в цялото творение. Следователно, за да бъде преодоляна смъртта за човека, тя трябва да бъде преодоляна едновременно и за цялото творение. Едно творение, което умира във всичките си материални същества, освен човека, е невъзможно. Ако не се преобрази изцяло творението, така че нищо да не умира, не може да съществува безсмъртие и за човека.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова
ib1049.jpg„Какво е човекът защото Ти го помниш?
И синът на човека защото го посещаваш?
Понизил Си го малко спрямо Бога,
със слава и чест Си го увенчал”
(Пс. 8:5-6)

От началото на своето съществувание познат, но все така загадъчен, въпреки опитите да бъде напълно изучен и дори клониран, да бъде принизен и сроден с горилата и шимпанзето, човекът продължава да задава въпросите „Откъде съм?”, „Кой съм?” и най-важния въпрос – „Какъв е смисълът на моя живот?”.

На тези вълнуващи въпроси, достоен и удивителен отговор дава Свещеното Писание още в първия разказ за творението (Бит. 1:1-2:4а), който разказ не случайно се намира в първата глава на Библията – като една прелюдия и ключ към цялата човешка история.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме