Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
1_62.jpgБоговъплъщението е единственото ново нещо под слънцето.[1]

Единственият изход от този затворен кръг на живота в смъртта. И устремени към Царството Божие, ние го виждаме на иконата в една перспектива, която е устремена към всеки[2].

Единствено чрез Боговъплъщението като проява на най-голямата Божия любов към света и като тайна Христова можем да разберем иконата и почитта ни към нея. Боговъплъщението е основната Истина в православието, Която е Логос (смисъл) на всичко. А Боговъплъщението е, че синът Божий става син Човешки за да могат синовете човешки да станат синове Божии (еп. Атанасий Йевтич). Боговъплъщението ни показва Христос, Който, въплъщавайки се, приема човешката природа, за да покаже за какво е сътворена.Понеже Адам, избирайки да стане бог без Бога, променя смисъла, начина на живот на природата.Въплъщавайки се, Логосът осмисля вселената.Боговъплъщението ни открива Образа, по който е сътворен Адам.Боговъплъщението ни показва единствената живоносна перспектива пред човека. Единствено в Боговъплъщението човешкият живот има смисъл (единствено в Боговъплъщението човек има живот).

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

Убеден съм, че не само вярващите, но и онези, които не вярват знаят какво огромно и съвсем специално място заема в живота на Църквата почитането на Мария, майката на Иисус Христос. От най-древни времена църковното предание я нарича Божия майка, Богородица, Пречиста, Всесвята... А една от най-разпространените и често повтаряни църковни молитви я величае като „повече почитана от херувимите и без сравнение по-славна от серафимите”. В Църквата няма богослужение, почти няма молитва, в която да не се споменава нейното име.

Не може да не отбележим, че с нищо друго не е така пропито християнското изкуство – и източното, и западното – както с образа на Майката, държаща Божествения Младенец в ръце. Този образ виждаме веднага щом влезем в храма: на най-почетното място около царските двери на иконостаса. Пред него е обичайно да се вижда море от запалени свещи, а ако повдигнем поглед нагоре, често можем да открием образа на Мария, който стои в самия център, сякаш е сърцето на този свят, и надписът: „За тебе се радва, благодатна, всяка твар”.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Софроний (Сахаров)
1_99.jpgАзиатските народи, особено народите на Средна и Далекоизточна Азия, не са приели откровението за Личността нито по отношение на Първобитието, нито по отношение на Неговия образ – човека. Три хиляди и половина години се оказват недостатъчни за това цялото човечество да усвои пълнотата на благословението, изляло се върху света: отначало на Синай, а после и чрез явяването на Логоса на Отца и слизането на Светия Дух. Нещо повече, в наше време се наблюдава отстъпление, при това масово, дори сред онези народи, които векове наред са смятали себе си за „християнски”. Без съмнение, християнският персонализъм сам по себе си е изключително съвършенство и като такова е трудно постижимо.

Съвременният комунизъм също е отрицание на персонализма. Марксистите, които са взели някои елементи от учението на Христос, а са отхвърлили други, по-съществените, неимоверно са принизили разбирането за човека. Тяхната антропология е твърде близка до зоологията. Като образ на Абсолютния, човекът е ценност, по-висша от целия останал свят, а една отделна човешка личност, постигнала пределно възможното познание на Вечния Бог, променя достойнството на цялата земя.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Георгиос Металинос
metalinos.jpgВ Евангелията  се говори за „царство” и за „вечен огън”. В текста, който се чете на Месопустна неделя (Мат. 25 гл.), „царството” означава божественото назначение на човека. „Огънят” е „приготвен” за дявола и неговите ангели (демоните) не защото Бог иска това, а защото те не се покайват. „Царството” е „приготвено” за тези, които са верни на Божията воля. „Царството”, т. е. нетварната слава, означава рая, а вечният „огън” е вечната мъка. В началото на човешката история Бог приканва човека към рая, към общение с нетварната Му благодат. В края на историята човек се изправя пред рая и ада. По-нататък ще видим какво означава това. Но трябва да уточним, че това е централният въпрос на нашата вяра, крайъгълният камък на православието.

В Новия Завет често се говори за рая и ада. В Лука 23:43 Христос казва на разбойника: „Днес ще бъдеш с Мене в рая”. Но и разбойникът споменава рая с думите: „Спомни си за мене, Господи... в царството Си” (ст. 42). Според бл. Теофилакт Български „разбойникът е в рая, т. е. в царството”. Св. ап. Павел изповядва, че още в този свят той „беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори” (2 Кор. 12:3-4). В Откровението се казва: „На оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай” (2:7). Арета Кесарийски дава следното тълкувание: „Раят трябва да се възприема като блажения и вечен живот”. Раят, вечният живот и Божието царство са една и съща реалност.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Михаил Кардамакис
1_37.jpg...Страхът от свещеното стана по-голям от копнежа за Светия

Всяко дело на Бога от Сътворението до Въплъщението и всяко Божие действие от първото до второто Пришествие е имало и има като крайна цел човека, Неговото висше творение. Сътворяването на всичко чрез Иисус Христос има за свой завършек неговото възсъздаване във въплътения Христос, т. е. във Въплъщението, централното тайнство в цялото пътуване на Божията Икономия. Тази “вечно пребъдваща тайна” на Въплъщението възглавява целия промисъл на Бога Творец не за тварната природа по безличен и неопределен начин, а за човека по един ипостасен начин и с болка, и оттук за цялата тварна природа. Човекът е средоточие на цялото творение, ясла и Божи гроб, когото Бог е избрал заради голямата Си любов и на когото е предал Своя истински и вечен живот.

“Паметник Господен е в еднаква степен и този свят, и сърцето на всеки един вярващ (св. Максим Изповедник, Добротолюбие, т. 2, с. 61) 

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Антоний Кониарис

1_44.jpgНякой беше казал, че „Великден е единственият ден от годината, когато всеки може да влезе в храма, без да се страхува, че ще бъде заподозрян доколко дълбоко е обвързан с християнската вяра и живот“.

И наистина, Великден е най-светият ден на нашата православна християнска вяра. Без Възкресението на Иисус животът няма никакво значение. Като споменава погребването на телата ни след смъртта, Паскал казва: „Колкото и да е била красива цялата пиеса, нейното последно действие е кърваво. Върху главите ни изсипват пепел и с това тя се прекратява завинаги“. Без Възкресението окончателният край на човека не е нищо повече от една лопата, пълна с кал, хвърлена върху мъртвото му тяло. Без Възкресението на Иисус, ако използваме думите на Ерик Хофер, „ние сме осъдени на смърт още от нашето раждане, а целият ни живот е само едно пътуване с автобус към мястото на нашата екзекуция. И цялата ни борба и съперничество е за местата в този автобус, но пътуването свършва преди дори да сме разбрали това“.

Отваряне на целия текст

Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

1_2.jpg„Бог не допуска злото, Той изправя злото“

Св. Исаак Сирийски

„Любовта не може да понесе това“

Св. Силуан Атонски

Има въпроси, на които с нашето ниво на познание не сме в състояние да отговорим, но независимо от това колко невъзможни за отговор са те, ние сме длъжни да ги задаваме. Поглеждайки отвъд прага на смъртта, ние питаме: Как душата може да съществува без тялото? Каква е природата на нашето безтелесно съзнание между смъртта и окончателното възкресение? Какво точно е взаимоотношението между тялото ни сега и „духовното тяло“ (1 Кор. 15:44), което праведниците ще получат в идващия век? И накрая, но не на последно място, ние питаме: Смеем ли да се надяваме за спасението на всички? Върху този последен въпрос желая да фокусирам вниманието си. Възможен или не за отговор, това е въпрос, който критично засяга нашето цялостно разбиране за Божието отношение към света. Във финалния завършек на историята на спасението ще има ли всеобхватно помирение? Ще намери ли накрая всяко сътворено същество място в Тринитарния перихорисис (взаимопроникване), в движението на взаимната любов, протичаща вечно между Отца, и Сина, и Светия Дух?

Отваряне на целия текст

Автор Александър Каломирос
1_121.jpgОткъс от едноименното произведение на А. Каломирос, "The River of fire", което се превръща в събитие по време на представянето му на Православната Младежка Конференция в САЩ, 1980 г.

Няма никакво съмнение, че живеем в епохата на отстъпление от Бога, предсказана за последните дни в Апокалипсиса. Практически мнозинството от хората са безбожници, въпреки че мнозина теоретично все още вярват. Топлохладността и духът на този свят властват навсякъде. Коя е причината за това състояние? Охладняването на любовта. Любовта към Бога вече не гори в сърцата на хората и като последица умира и любовта между човеците. А каква е причината за угасването на човешката любов към Бога? Отговорът несъмнено е грехът. Грехът – този тъмен облак, който не дава на Божията светлина да докосне очите ни. Но, нали грехът съществува отдавна? Затова проблемът е в нещо друго: как хората достигнаха дотам, че не просто започнаха да игнорират Бога, но фактически да Го ненавиждат. Днес отношението на човека към Бога е не просто плод на невежество или безразличие. Ако вие вникнете по-дълбоко в хората, ще забележите, че тяхното невежество и безразличие е заразено и с дълбока ненавист.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме