Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Юрий Аржанов

Juriy ArzhanovБиблейският текст и научното му изучаване, което се развива особено активно в последните два века в рамките на протестантската и католическа традиции, служи за добра основа за поставяне на въпроса за отношенията между науката и религията. От една страна, Библията като Св. Писание се разглежда от християните от всички конфесии като духовен авторитет, който донася до нас основите на нашите знания за Бога и за самите нас. От друга страна, библейският текст както и всеки друг текст има история на формиране и предаване. За времето на своето съществуване и преписване текстът може да се окаже подхвърлен на изопачаване и в различните културни контексти да предизвика различни тълкувания. Тази страна на съществуване на Св. Писание изисква не просто лично отношение към него, но критическият му анализ, който представлява съдържанието на научния подход към Библията, изисква от нас формален, обективен подход към текста.

В тази връзка православното богословие, което се основава не само на авторитета на Библията, но и на Преданието (трудовете на отците на Църквата), нерядко вижда в научната критика на Библията голяма опасност. Методите за изучаване на Св. Писание в рамките на библейската критика са се разглеждали и продължават да се разглеждат като нахлуване на светското, безбожното знание, развиващо се – начевайки от епохата на Просвещението – в християнското богословие, което пък се основава на Божественото откровение. При все това още от средата на 19 и през 20 век непрекъснато се появяват православни богослови, говорили за това, че научната критика на библейския текст по никакъв начин не може да влиза в противоречие с богословските определения и дори прекрасно се съчетава с православната представа за Преданието като за непрекъсващо развитие и нарастване на Църквата.

Необходимо е, говорейки за това, да направим и кратък обзор на историята на развитието на научната критика на Библията, за да преминем след това към основните ѝ изводи и значението им за православното богословие.

Отваряне на целия текст

Автор Николай Глубоковски

N-N-Glubokovsky 2Сред изданията на Библията на деветстотин езика Славянската Библия не заема особено място нито по древността на своя произход, нито по обхвата на влиянието си. Това обаче е нашата, Славянската Библия и затова тя заслужава всякогашната ни памет и специално споменаване – особено по достопаметни поводи какъвто е сегашният.

Славянската Библия е паметник на общославянското християнско възкресение, основа, начало и спътник на културата на всички славянски народи. По-правилно е да се каже, че тук едното е неразривно от другото и второто се подсилва от първото, тъй като християнството въплъщава светлината на истината, призовава всички към чиста просветеност и задължава към свободен прогрес. Това означава, че Славянската Библия е неизменен и внушителен призив към религиозно-християнска цивилизация – в най-широкия, общохуманитарен смисъл. От друга страна, тя – по произход, в своето начало, по думите на знаменития Московски митрополит Филарет (Дроздов; † 19.11.1877 г.), по известните му записки За догматическото достойнство и консервативната употреба на гръцкия на седемдесетте тълковници и славянския преводи на Св. Писание (Москва 1858) – не е произведение на обикновена ученост, а плод на апостолската ревност на св. братя Кирил и Методий, по самото си възникване е озарена от сиянието на свещеността, по първоначално християнско-мисионерско приложение и постоянна църковно-богослужебна употреба, като най-свещената книга на цялото християнско славянство.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова

last judgmentА за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец

(Мат. 24:36)

Вече „преживяхме” на няколко пъти края на света според „пророчества” било на отделни личности, било на цели общности. Сега (на 21.12.2012 г.) се задава поредният край на света и то според… маите. А знаем, че маите безспорно са имали високоразвита цивилизация, запозната с тънкостите на астрономията. Интересно, обаче, защо маите, които, според мнозина, са предсказали края на света (и то по Григорианския календар, с който календар онзи на маите няма нищо общо), не са съумели да предскажат края на своята собствена цивилизация и то по своя собствен календар? 

Но все пак вещанието за поредния край на света породи в мене желанието да представя Христовото учение за края на света.

Отваряне на целия текст

Автор Николай Глубоковски

N-N-Glubokovsky 2Библейско-екзегетически анализ на Филипяни 2:5-11

„Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” (2 Кор. 8:9)

Христологичният цитат от Филип. 2:5-11 е може би най-трудният за изясняване в целия Нов Завет. Истински crux interpretum, труден за тълкувателите и сякаш малко изкупителен за читателите… Научната литература по въпроса е толкова многобройна, че е почти невъзможно да се обхване. По съдържание пък е дотолкова разнообразна, че противоречията и взаимните отрицания са много повече, отколкото сближаващото. Изтънчеността на изказа е развита до степен, често самата същност на мисълта да е неуловима; а пасажът засяга самите основи на християнската вяра, като се опитва принципно да ги рационализира. В крайна сметка догматиката изцяло поглъща екзегетиката, останала извън своите библейски основания, и се превръща в субективно богословстване – опасно свойство, когато в мерило за божествените неща се превръща човекът. И тогава непримиримият спор между криптици и кенотици сякаш вече засяга същностното достойнство на Христос Спасителя по божество, опразва от съдържание истината за троичността и подрива силата на благодатното ни изкупление.

Отваряне на целия текст

Автор Санфранциски и Западноамерикански архиеп. Йоан (Шаховски)

ДеянияЧовечеството познава великите си дейци и помни големите престъпници в своята история. Животът и на едните, и на другите е поучение и указание в еднаква степен. Повестта Деяния апостолски предоставя драгоценен материал за духовно знание – тя разказва за незабележими с нищо, неизтъкнати хора, живели редом с апостолите. В това е цялата им забележителност и значимост: те са живели до апостолите, вървели с тях по пътя за Дамаск и по други пътища. Ще ги наречем с общото име: „Спътниците по пътя за Дамаск”. Образите на тези сътрудници и свидетели от първия християнски век, ученици на истината, придобиват дълбоко значение и несъмнено са ни дадени за духовно помъдряване.  

Теофил

Дори да не знаехме за него нищо, освен написаното в едно от евангелията (от Лука) и в историята на цялото първохристиянство (Деяния апостолски), щяхме да знаем вече безкрайно много... Може би е бил християнин от езичниците, най-вероятно римлянин. За това говори характерът на евангелието според Лука. Сигурно е бил от обърнатите от апостол Павел, но въпросът не е там.

Отваряне на целия текст

Автор Андрей Десницки

Hri farisВ Евангелието според Матея (23:29-32) е казано нещо много странно:

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!

Какво лошо има в това, да се строят гробници на почитаните пророци? И как именно тези хора могат да носят отговорност за делата на предците си, с които при това те не се съгласни? И не се ли получава, че тези думи са актуални и за нас днес, когато почитаме, например, новомъчениците?

Тези думи намираме и в Евангелието според Лука (11:47-48), но в по-кратък вид, така че и паралелът не изяснява особено това неочаквано твърдение.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Мен

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Старинно предание разказва, че престарелите Йоаким и Анна посветили своята дъщеря на Бога още от детството ѝ, и днес празнуваме подготовката на този велик съсъд – Пресветата Божия майка. Когато родителите ѝ я довели в храма, навярно им е било трудно да се смирят с мисълта, че малкото дете се разделя с тях, разделя се с родния дом и бива посветено на Бога: от онзи момент нататък Мария вече не е принадлежала на кръвните си роднини, а е била всецяло поверена на Господа. В същото време обаче сърцата им са преливали от радост, която е надмогвала тяхното естествено родителско чувство – радост, че са изпълнили даденото обещание. Всички знаете разказа, който припомняме на празника Рождество Богородично: за това как Йоаким и Анна, бидейки бездетни, молели Всевишния да им дари потомство и се зарекли, че роденото дете ще бъде всецяло посветено на Бога.

Когато настъпило времето, те не започнали да отлагат, както често правим ние с вас; не се разколебали, както често постъпваме: в трудни минути обещаваме на Бога, говорим много, готови сме на много, но когато бедата отмине, когато нуждата отмине – забравяме обещанията си и отлагаме тяхното изпълнение.

Отваряне на целия текст

Автор Андрей Десницки
Андрей Десницкий
По време на проповед един свещеник казваше, че повечето от нас не виждат в Евангелието личността на Христос, а ако Той не стане за нас най-близък ще ни е трудно да изпълняваме заповедите, ще ни е трудно да обичаме. Аз се кръстих преди двадесет години и през цялото това време ходя в храма, причастявам се, чета Евангелието, но не виждам в него живия Богочовек, а по-скоро някаква схема и свод от закони. Само в описанието на кръстните страдания Христос ми става лично близък, в останалото не Го виждам. А има ли Го в Евангелието Христос като личност?
Из писмо до редакцията (на сайта 
Киевская Русь
”, бел. прев.
)
 
Текстът, скрит зад думите
 
Този въпрос може да изглежда удивителен: как да не видиш в Евангелието Христос? Та нали цялото то, всичките четири книги говорят именно за Него от първата до последната страница! Ако се замислим обаче, въпросът е много честен и дори закономерен.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме