Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Николай В. Епле

N EppleОбсъждането на проблемите при превода на богослужебни текстове често бива ограничаван до рамките на ожесточена критика на самата идея за превод. Очевидна е необходимостта от разговор по същество, от сериозен анализ на осъществените вече опити за такъв превод. Такъв разговор е и интересен, и плодотворен. Като се отчита, че езикът е тясно свързан със съзнанието, тук е необходим сериозен анализ, осмисляне на концепциите, лежащи в основата на съзнанието на вярващия човек и намиращи израз в езика на молитвата. „Раб Божи” е една от този тип концепции, осмислянето на която позволява да се докосне такава дълбока и важна област от съзнанието на вярващия като диалектиката на свободата и служението, при това на ниво не винаги формулирано до край и поради това още по-показателно за вътрешните задръжки. Опитът от превода на богослужебни текстове[1] ни предоставя отлична възможност и да се замислим какво изразява и какво трябва да изразява църковната молитва.

Въобще, при превода на богослужебни текстове са възможни два подхода, които не са взаимноизключващи се, но предполагат различни акценти. Първият предпочита реставрацията на стария текст – по-скоро като паметник, текст, за учения с „възпитана” душа и чувства. Това е почтена работа, но тя се превръща в изкуство заради изкуството. Другият възприема текста на молитвата като инструментална форма за възпитание и въ-църковяване. Този труд не е толкова почтен, защото застиналите и красиви форми на славянския тук трябва да отстъпят място на напълно живото слово на говоримия език. Това дело обаче често е много повече плодотворно и необходимо за практиката.[2] Осмислянето на богослужението като елемент на мисията разрешава и прословутия въпрос за затвореността на православието към онези, които искат отново да се върнат в него. В хода на работата става ясно, че въ-църковяването съвсем няма да бъде излишно и за по-старите енориаши. Много често непривично звучащи изрази на мястото на тези, с които сме свикнали („станем добре, „станем со страхом, вонмем…”) пробуждат молещия се от „благочестива дрямка”.

Отваряне на целия текст

Автор Борис Деревенски

B DerevenskyВ Църквата е общоприето мнението, че Христос е проповядвал на възраст 30-33 години. Това мнение се основава на съобщеното от евангелист Лука (3:23). По-ранните евангелия според Матей и Марк не споменават нищо за Христовата възраст. Древните историци Евсевий Кесарийски и Йероним Стридонски датират раждането на Христос в третата година на 194-та олимпиада, а разпятието Му – в третата или в четвъртата година от 202-та олимпиада. Разликата е 32-33 години. Съвременните пък историци (и новозаветни изследователи – бел. ред.) са направили следните изчисления: Ако Христос се е родил не много преди смъртта на цар Ирод Велики (4 г. пр. н. е. – както може да се види от Мат. 2:1-19), то 30-годишната възраст на излизането на проповед на Христос съответства на 26 или 27 г. от н. е., което приблизително съвпада с казаното от евангелист Лука за началото на проповедта на св. Йоан Кръстител (3:1). Представата за трите години обществено служение на Христос се е наложила въз основа на Евангелието според Йоан, което споменава три празнувания на Пасха (2:13; 6:4; 11:55). Оттук следва и изводът, че Христос излиза на проповед на 30-годишна възраст, а е заловен и разпънат на 33-годишна възраст. А така се изчислява и приблизителната дата на разпятието – 30 г. от н. е. (понякога се посочва 33 г. от н. е.).

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Аверинцев

S-AverintsevМножеството преводи на Св. Писание са реалност, с която трябва да живеем и с която вече живеем. В отказа да я приемем няма смисъл. Приемайки я обаче, се налага да се съгласим и че не е толкова лесно също и да се живее с нея. Тя, както и останалите съставки на все по-усложняващия се наш живот, се превръща за нас и съвременниците ни в изпитание и изкушение. Известният английски религиозен писател К. С. Луис – далеч не фундаменталист, нито пък обскурантист – отбелязва: „Колкото повече превеждат Библията, толкова по-малко я познават”. За да бъде разбрана неговата позиция обаче трябва да се отчете, че той, както знае всеки читател на Света на Библията, 2, защитава идеята за съвременния библейски превод и в края на живота си участва в комисията, занимавала се точно с подготовката на такъв, така че отношението му никак не бива да се свежда до негативизма. Все пак, струва си да се замислим над тази му песимистична забележка. Когато преводът е един, обикновеният вярващ, който не е професионален филолог, нито професионален богослов, просто чете Библията и изобщо не се замисля за нейния превод; когато преводите са много, това, волю-неволю, престава да бъде така. Когато защитаваме новите преводи, ние се позоваваме – и правилно – на нуждите на бездуховните ни съвременници,[1] които имат същата нужда от спасение на душите си, както и предишните носители на религиозната култура. Мисълта за тези нужди обаче ни задължава да отчетем и проблемите на тези съвременници, които се затрудняват да разберат, камо ли да цитират Св. Писание (било в разговор с други или със себе си).

Отваряне на целия текст

Автор Иван Ж. Димитров

magdaliniДнес е неделята на мироносиците. В този ден и през цялата седмица след него песнопенията в православното богослужение са посветени на няколкото жени, следвали Иисус Христос през време на Неговата проповед в Галилея, Самария и Юдея, помагали на делото Му, а след това станали и първите свидетелки на възкресението Му. Заедно с тях се чества паметта и на двама видни юдеи, Никодим и Йосиф, неявни ученици на Спасителя, които участвали при погребението на Иисус, а Йосиф от почит и обич към Учителя дори предоставил за погребението Му гроба, изкопан в имота му за самия него.

Имената на жените-мироносици не са точно известни или поне не на всички жени, както не е известен и точният им брой. Но Бог ги знае „по лице“ и по сърце и отдавна ги е приютил в Своето небесно царство, за да са винаги при Него, при Неговия въплътил се, пострадал, умрял за нашите грехове и възкръснал от мъртвите Син, та да гледат те Неговата вечна слава. Това е наградата на жените-мироносици за тяхната вярност, обич, трудове, жертвоготовност.

Отваряне на целия текст

Автор Михаил Селезньов

M SeleznevСъвременната библейска наука представлява изучаване на Библията с помощта на този апарат, който е бил изработен от дисциплините от историко-филологическия цикъл. В обикновената реч това историко-филологическо изучаване на Библията бива наричано библейска критика.

Привържениците на използването на историко-филологическия (или историко-критическия) метод в църковната наука обикновено казват, че макар този метод и да е чужд на традицията, резултатите, достигнати с негова помощ, могат да бъдат полезни за богословието. Археологията, да кажем, ни предоставя възможността нагледно да си представим как са изглеждали градовете, домовете и хората в онези времена и в онези краища, където се развива действието в библейските повествования. Съпоставянето на проповедта на Иисус с кумранските документи и равинистични текстове ни позволява да видим какво именно в тази проповед е било в някаква степен вече познато на онези слушатели и кое е било за тях абсолютно ново. Асирийските пък документи уточняват хронологията на израилските и юдейските царе.

Всичко това е така, ала работата не е само там. Крайно важни за съвременното християнско съзнание са както резултатите от историко-филологическото изследване на Библията, така и самата методология на това изследване. Тази методология може да влее в християнското богословие нов живот и да го избави от безсмислените задънени улици. Бих искал да се спра по-подробно на три момента.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Мен

272851 390117317748096 615519605 oВ Стария Завет пророците не веднъж са предсказвали, че Вечно Съществуващият ще се яви на света и ще живее сред хората. Минавали столетия, хората очаквали обещаното, гадаели: как ще се случи това? Те, разбира се, искали да си представят Божието пришествие в Сила и Слава, с гръм и мълнии, с чудеса, поразяващи въображението – така, че всички да паднат ничком пред суровия Съдия. И всъщност, как по друг начин могат да се срещнат човешкият грях и нечистота с небесната Правда и Святост? Тази среща неизбежно би трябвало да предизвика онова, което наричаме гняв Божи.

Но Господ се явил умален, приел „образ на раб“. Той станал Човек, за да заговори с нас на човешки език. Бил Младенец в пелени. Избрал за Себе си горчивия жребий на изгнаника. Вместо царска корона – трънен венец, вместо сияеща Слава – Голгота; вместо жертви, които древните са принасяли на Бога, Той Сам станал Жертва за нас. Чрез кръвта Му ние придобихме път към спасението.

Отваряне на целия текст

Автор Андрей Десницки

Moses 1Традиционно Библията се смята не просто за основен християнски текст, но и за самия център на християнския духовен живот. За човека, стремящ се да пази вярност в тази традиция, е немислимо да вижда в нея, макар и важен, но въпреки това изгубил всяка актуалност документ от миналите векове. Немислимо, но… на практика нерядко това се случва днес, а, съдейки по всичко, се е случвало и преди. А дали това не е така, защото Библията изглежда прекалено неразбираема и далечна?

Казаното е вярно особено що се отнася до описващия живота на древния Израил като избран народ Стар Завет. Християните обикновено наричат своята Църква „Новия Израил” и се смятат за духовни чада на Авраам, но при това е разбираемо, че те стоят достатъчно далеч що се отнася до отношенията вътре в онова родово общество, което е бил старозаветният Израил. При това те не смятат за нещо задължително, нито дори желателно, изпълнението на Старозаветния закон и затова всичко, което се отнася до този Закон, включително и историята на неговото даруване, възприемат по-скоро като източник на образци и асоциации, отколкото като ценно само по себе си историческо повествование.

Как тогава да направим този документ актуален за съвършено различните епохи и ситуации? Този въпрос са си задавали и християнските богослови, и пастирите от отминалите столетия. Решенията, които преди хилядолетие и половина са предлагали на своите читатели и единоверци, могат да не изглеждат съвсем съвременни днес, но те подсказват как именно древното повествование може да бъде актуализирано за такава аудитория, която силно се отличава от изначалните читатели на библейския текст.

Иска ми се тук да поговорим върху един такъв пример: историята на Моисей – такава, каквато ни я представят четирите библейски книги от Изход до Второзаконие и за това, какъв прочит е получила тази история в трактата на св. Григорий Нисийски За живота на законодателя Моисей.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Теодорос Стилианопулос

Fr Theodore_StylianapolousАвторитет и употреба на Писанието

Приведохме аналогията с Въплъщението като ключова парадигма за правилното разбиране на природата на Св. Писание: То е слово Божие, предадено човешки думи. Оттук следва, че Библията е книга на Бога и на Църквата. На Бога, защото свидетелства за самооткриването на Бога в Неговите изкупителни действия и спасителна воля. И на Църквата, понеже е писмено свидетелство на живата вяра, развиваща своята традиция първо в Израил, а сетне и в Църквата, в историческите обстоятелства на нейното битие. Когато говорим за природата на Св. Писание трябва да отчитаме, че там божественият и човешкият елемент са свързани неразделно – като две, здраво сплетени и взаимно проникващи нишки – и трябва да се разглеждат заедно, независимо от изводите, които правим на базата на историческите и богословските интерпретации на Писанието.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме