Login

   Църковен егоист

Експериментално приложение на Закона за народната просвета относно религиозните символи в училищата

Написана от Даниел Макаренкович.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (24 Votes)
2.pngСлед възникналите противоречия между коалиционните партньори на заседание на Министерския съвет относно забраната за носене на религиозни символи в училищата, предвидени в подготвяните промени в Закона за народната просвета, правителството реши да проведе едномесечен пилотен експеримент в две съседни училища, преди да вземе окончателното решение по законопроекта, като в едно училище носенето на религиозни символи бе забранено, а в другото – задължително. На 1.04.2009г. резултатите бяха обобщени и анализирани. Екипът на „Двери” успя да се добере до протоколите на работната група, въпреки че правителството засега не им дава публичност. Специално за читателите на „Двери” публикуваме по-важните акценти от тях.

 

В училището, в което религиозните символи бяха забранени, се наложиха някои промени в съдържанието на учебната програма и организацията на учебните занимания. В материала по история темите „Покръстване на българския народ” и „Борба за църковна независимост” бяха коригирани съответно на „Промени в някои аспекти на самоопределението на българския народ” и „Борба за второ ниво на местно самоуправление”.

В часовете по литература името на „Черноризец Храбър”, натрапващо определени религиозни асоциации, бе променено на „Авторът с активна гражданска позиция и строг вечерен дрес-код”, а „Азбучна молитва” съответно на „Нови психологически похвати при изучаване на азбуката”.

Известни усложнения в часовете по математика предизвика действието „събиране”, заради употребата на математически знак, който лесно би могъл да провокира религиозни асоциации. Все пак, в сила остана завареното положение до излизане на становище от Комисията за защита от дискриминация, тъй като невъзможността да бъдат оформени срочните оценки сериозно застрашаваше провеждането на матурите.

В административно-наказателно отношение изработката на коледни картички в часовете по рисуване бе приравнена с дълбаенето с пергел по чиновете на буквени комбинации с равенството срещу тях „ВНЛ”,  боядисването на яйца за Великден – с драскането на неприлични надписи по стените на училището, а „чукането” с яйца – с унищожаването на училищно имущество. В резултат на това санкциите, предвидени за подобни простъпки, бяха завишени  малко над санкциите за повторна употреба на алкохол и марихуана по време на час и системно бягство от училище.

1_76.jpgНай-големи проблеми обаче предизвикаха имената на учениците, защото специалистите по лингвистика откриха при над 90% от тях генезис, свързан с определени религиозни вярвания или събития. В резултат на това заключение учениците бяха идентифицирани единствено и само посредством своите училищни номера. Тук също бяха констатирани известни трудности, защото според някои специалисти употребата на арабски цифри лесно би могла да провокира асоциации с определена религиозна съпричастност (те не можаха да обяснят каква точно, но бяха категорични, че това е напълно възможно). Факт е обаче, че в процеса на реформиране на образователната система невъзможни задачи няма и тук отново експертите на МОН намериха компромисно решение на проблема, като се възприе изписването на номерата на учениците да става посредством т.нар. „компютърен език” – само с нули и единици. Реформата намери силно одобрение сред по-мързеливите ученици, защото обикновено докато дежурният рапортуваше номерата на отсъстващите, учебният час приключваше. При провеждането на родителски срещи пък родителите никога не успяваха да разберат дали тяхното дете го хвалят или порицават. В резултат на това ученикът винаги отнасяше един лек „профилактичен” бой вкъщи, Агенцията за защита на детето се самосезираше, а със събраните от глобите за лошо родителство средства закупи 40 нови автомобила и издаде справочник за родителя „Как да запомним името на детето си, изписано с цифри”, използвайки методиката от „Азбучна молитва”.

В училището, където носенето на религиозни символи бе задължително, се извършваше сутрешна проверка на входа на сградата за наличието на кръстове/чалми при момчетата и забрадки/фереджета при момичетата. Бе нормативно уреден минималният размер на религиозните символи. Всеки учебен час започваше с кратка молитва, която по правилник не можеше да заема повече от 80% от неговата продължителност. Вероучението, разбира се, бе въведено като задължителна учебна дисциплина с минимален хорариум, равен на сбора от хорариумите на часовете по български език и математика. За преподаватели, бяха одобрени единствено представители на духовенствата от религиите, по които се провеждаше дисциплината. Учебните предмети, които по някакъв начин засягат чувствата на определено вероизповедание, бяха премахнати. В резултат на това нуждата от преподаватели по по-голямата част от учебните дисциплини отпадна, а със спестените средства бяха повишени заплатите на останалите и бяха построени религиозни храмове върху спортната площадка в двора на училището (която след реформата стана излишна).

След като се запозна с предварителния анализ на експертите и изводите от проведения експеримент, правителството прецени, че не са налице достатъчно данни, за да се приеме окончателно решение. Постигнато бе съгласие да се отпуснат допълнителни средства от бюджетния излишък, за да се проведе втора фаза от експеримента, този път обхващащ училищата на територията на цялата страна. Първата фаза на експеримента, озаглавен „Не на символите, Да на голата реалност”, вече стартира в 99 % от българските училища. Резултата скоро ще го разберем всички.
Switch to Desktop Version
Разпространяване на статията: