Точно на първи април бе даден отговор на загадката за категоричния отказ на архим. Филип да уреди документите си за престой в България, заради което бе „помолен“ от Външно министерство да напусне страната. През последните две години от Св. Синод на БПЦ му бяха осигурени бумагите, с които да получи необходимата му виза за дългосрочен престой у нас. Въпреки това руският духовник отказваше да уреди въпроса и мълчеше за причините.

На Първи април архимандритът проговори пред журналистите, без да скрива разочарованието си от тяхната недосетливост:

„На мен не ми е необходима виза за България, аз съм от Русия, ние сме една обща православна дЕржава (виж тук). Ние держим всичко в ръцете си – в нас са визите и парите, газта и благочестието, в нас е богословието и църковността. Вече две години проповядвам това в руския храм в София и българите не могат да разберат, руснаците разбират, но българите – не. Само едно знаят – къде е визата, та къде е визата? После ме питат, защо нямало диалог между нас... Щом искате да общувате, пожалуйста, направих им казашка станица - да си говорят с казаците, а те пак недоволни. С българите трудно се работи, но от тях какво може да се очаква. София не е Рим (ех, Рим...), а една балканска провинция на нашата дЕржава. Прав е моят известен приятел протодякон, който пише в блога си за моята злочеста участ тук „Българска му работа” (вижте тук).