Бестселър: "Строители на съвременната БПЦ"
Книжният
пазар у нас се обогати с едно ново издание. На 1 април беше представена
книгата „Строители на съвременната БПЦ” от Симеона Радева, която стана
хит в църковните среди още преди да излезе от печатницата. Причина за
това е тайната енциклика, изпратена до всички енории и митрополии, в
никакъв случай да не се купува, чете, преразказва или разказва „в цялост
или частично” предстоящата да излезе книга. Причината, според авторите
на енцикликата, е, че авторката Симеона Радева прави скритите неща в БПЦ
явни, което е забранено от каноните. След излизането на енцикликата,
телефоните на печатницата, подготвяща изданието, буквално загряха от
поръчки за различни епархии с единствената молба книгите да бъдат
маскирани като пакети с църковно календарче. За читателите на „Църковен егоист” предлагаме ексклузивно откъси от новия хит. Приятно четене!
Строители на съвременната БПЦ
от Симеона Радева
Глава 1. Конспирацията
- Ало, ало... тук явка две, чувате ли ме?
- Ало, ало... тук щаб-квартирата. Какво има?
- Има теч на информация... 2 мб изтекоха...
-
Нещастници... пардон, високоблагоговейнства, колко пъти трябва да ви
пиша да внимавате. Вие сте на война, на свещена война. Никаква грешка не
се допуска.
- Да, да, простете, госпожо, пардон, генерале. Ние така, от глупост и слабост човешка, ще се поправим...
- Нали знаете какво се случва с предателите на св. вяра, св. предание, св. канони и светата Щаб-квартира?
- Знаем...
- Три седмици под запрещение! Ясно-о-о?!
- Ясно... простете, ние не искахме, само отворихме дверите да влезе малко въздух... пък то взе, че изтекоха тези проклети 2 мб информация...
- Участващите в свещената конспирация нямат нужда да се проветряват, нито трябва да отварят дверите. Нали знаете, че извън Конспирацията няма спасение? Колко писма трябва да ви пиша по този въпрос.
- Да, така е, все забравяме. Но то е, понеже не сме го учили това в семинарията.
- Човек се учи, докато е жив!
- Да, така е, простете, госпожо... Предайте нашите почитания на щаб-будоара, пардон, на щаб-квартирата.
- Ще предам. Моля за вашето благословение.
- Моля?!
- Моля за вашето благословение!
- А, да... Бог да благослови.
- Да, да, простете, госпожо, пардон, генерале. Ние така, от глупост и слабост човешка, ще се поправим...
- Нали знаете какво се случва с предателите на св. вяра, св. предание, св. канони и светата Щаб-квартира?
- Знаем...
- Три седмици под запрещение! Ясно-о-о?!
- Ясно... простете, ние не искахме, само отворихме дверите да влезе малко въздух... пък то взе, че изтекоха тези проклети 2 мб информация...
- Участващите в свещената конспирация нямат нужда да се проветряват, нито трябва да отварят дверите. Нали знаете, че извън Конспирацията няма спасение? Колко писма трябва да ви пиша по този въпрос.
- Да, така е, все забравяме. Но то е, понеже не сме го учили това в семинарията.
- Човек се учи, докато е жив!
- Да, така е, простете, госпожо... Предайте нашите почитания на щаб-будоара, пардон, на щаб-квартирата.
- Ще предам. Моля за вашето благословение.
- Моля?!
- Моля за вашето благословение!
- А, да... Бог да благослови.
Край на връзката.
- Шефке, както стана? Пак ли теч?
-
Да, от явка 1 бяха прави. Явка 2 пак са се издънили. Напиши
благодарствено писмо до явка 1 за бдителността. Кажи им, че очакваме от
тях да продължат служението си на истината и щаб-квартирата в същия дух.
Ще бъдат поощрени публично чрез публикуване на допълнителни новини за
тяхната дейност.
- А за онези мизерници от явка 2?
-
Напиши докладна до шефа. Това им стига. И също пратете пак директивите
до всички явочници, защото те имат слаба памет и забравят. И подчертай
дебело: никакво проветряване, никакъв теч на информация – нито през
двери, нито през прозорци, нито от никъде. Искат ли чист въздух, да
идват в щаб-квартирата. Тук имаме климатици.... и ароматизатори даже. Те
партизани ли са или лукови глави?! Не мога да проумея такова
безотговорно отношение към Конспирацията! И то от свещенослужители... В
какви времена живеем!...
- Шефке, принтерът свърши...
- Купете нов и пишете, пишете! Иначе сме загубени...
Глава 2. Обидата
Глава 3. Трагедията
Явка 2
Бури в будоара
- Ох, мила, това на нищо не прилича. Много съм разстроена, много. Представяш ли си, такова свястно момче да ни изневери...
- Ах, не думай, кой е той?
- Американец, не го познаваш. И аз не го познавам, но ни изневери и съм мно-о-ого обидена.
- ...?
- Представяш ли си, да вземе да се обясни в любов на онези ужасни жени в Двери... Все едно не знае, колко ревнуваме всички наши мъже. Защото къде се е чуло и видяло женска конспирация без мъже? Ние не сме богопротивни феминистки, а благочестиви припадалки и без мъже сме заникъде. И този платежоспособен, идеален кандидат за явочник да си позволи първо да пише на Нея?! Това не мога да го преглътна. Аз всичко правя, всичко, за да Я съсипя, такива жертви и накрая така да ме обидят. По цял ден пиша на всичките й почитатели, уговорям со благо, заплашвам со кротце (само до кьотек не съм стигнала - да не бъде! - макар че, ако потрябва...), всичко друго съм загърбила, дето се вика - и мъж, и деца, и накрая пак ще се намери някой предател да ми развали настроението.
- Обясни ли му правилата на играта?
- Да, обясних му и се сдобрихме. Няма повече да ни изневерява. Обаче аз още съм разстроена, защото трудно преглъщам изневери с онези... да не им споменавам името, че тук не се проветряваме по съображения за сигурност.
- Трябва ти малко антистрес терапия. Пиши донесение, докладна де, до шефа и ще ти олекне.
- Да, права си, винаги ми олеква така. После ще ида на шопинг. Пуснали са супер поли, също като Нейните, страшно ми харесват и ще си купя няколко. Ще се почувствам щастлива...
- Ах, не думай, кой е той?
- Американец, не го познаваш. И аз не го познавам, но ни изневери и съм мно-о-ого обидена.
- ...?
- Представяш ли си, да вземе да се обясни в любов на онези ужасни жени в Двери... Все едно не знае, колко ревнуваме всички наши мъже. Защото къде се е чуло и видяло женска конспирация без мъже? Ние не сме богопротивни феминистки, а благочестиви припадалки и без мъже сме заникъде. И този платежоспособен, идеален кандидат за явочник да си позволи първо да пише на Нея?! Това не мога да го преглътна. Аз всичко правя, всичко, за да Я съсипя, такива жертви и накрая така да ме обидят. По цял ден пиша на всичките й почитатели, уговорям со благо, заплашвам со кротце (само до кьотек не съм стигнала - да не бъде! - макар че, ако потрябва...), всичко друго съм загърбила, дето се вика - и мъж, и деца, и накрая пак ще се намери някой предател да ми развали настроението.
- Обясни ли му правилата на играта?
- Да, обясних му и се сдобрихме. Няма повече да ни изневерява. Обаче аз още съм разстроена, защото трудно преглъщам изневери с онези... да не им споменавам името, че тук не се проветряваме по съображения за сигурност.
- Трябва ти малко антистрес терапия. Пиши донесение, докладна де, до шефа и ще ти олекне.
- Да, права си, винаги ми олеква така. После ще ида на шопинг. Пуснали са супер поли, също като Нейните, страшно ми харесват и ще си купя няколко. Ще се почувствам щастлива...
Глава 3. Трагедията Явка 2
- Брате, не ми е добре, не мога да напиша тази проповед за утре...
- Нищо, брате, случва се. Отвори православието-точка-ком, вземи нещо готово.
- Да, може, оттам е разрешено. Няма ли да ме питаш, какво ми е...
- Няма да те питам... Знам. И аз се чувствам така. Не стига разговорът с щаб-квартирата, а после и пет листа обяснение трябваше да напиша.
- Ти чете ли в... (пук-пук-пук, заглушен сигнал) статията „Какво иска от нас Христос?”
- Шшшт, говори по-тихо.
- Да, по-тихо. Чете ли я?
- Да.
- Там пишеше, че страхливите нямало да влязат в царството Божие... Малко се притесних...
- Ти страхуваш ли се?
- Много.
- И аз.
- Защо се страхуваш?
- Не знам, защото такива са правилата на играта.
- Вярно е, че са такива. Но в началото не бяха... Кога се промениха, така и не разбрах за тези години, откак облякох расото.
- Помниш ли как четяхме заедно в семинарията, че в любовта няма страх и се чудехме що за любов е тази, която не се страхува от загуба и що за страх е този, който може да победи любовта?
- Забравил съм...
- И аз...
- Нещо ми стана задушно, да отворим...
- Не!
- А, да, забравих... Отвори директивите да си припомним правилата на конспирацията, че нямам сили за нови пет листа обяснения. Че работа ме чака в храма - изповед и едно опело накрая...
- Бог да прости.
- Да, Бог да прости...
- Нищо, брате, случва се. Отвори православието-точка-ком, вземи нещо готово.
- Да, може, оттам е разрешено. Няма ли да ме питаш, какво ми е...
- Няма да те питам... Знам. И аз се чувствам така. Не стига разговорът с щаб-квартирата, а после и пет листа обяснение трябваше да напиша.
- Ти чете ли в... (пук-пук-пук, заглушен сигнал) статията „Какво иска от нас Христос?”
- Шшшт, говори по-тихо.
- Да, по-тихо. Чете ли я?
- Да.
- Там пишеше, че страхливите нямало да влязат в царството Божие... Малко се притесних...
- Ти страхуваш ли се?
- Много.
- И аз.
- Защо се страхуваш?
- Не знам, защото такива са правилата на играта.
- Вярно е, че са такива. Но в началото не бяха... Кога се промениха, така и не разбрах за тези години, откак облякох расото.
- Помниш ли как четяхме заедно в семинарията, че в любовта няма страх и се чудехме що за любов е тази, която не се страхува от загуба и що за страх е този, който може да победи любовта?
- Забравил съм...
- И аз...
- Нещо ми стана задушно, да отворим...
- Не!
- А, да, забравих... Отвори директивите да си припомним правилата на конспирацията, че нямам сили за нови пет листа обяснения. Че работа ме чака в храма - изповед и едно опело накрая...
- Бог да прости.
- Да, Бог да прости...
Явочна квартира 1
- Брате, браво на нас! В новините сме!
- Е-е-е, супер, вдигна ми се настроението, че то тук в тази провинция човек може да умре от скука. Друго е да прочетеш в Сайта какво си осветил, къде си бил, стане ти интересно, драго...
- Тъй, тъй, но по-важното е, че се издигаме в очите на светата Щаб-квартира. Много са доволни от нас в центъра.
- Ами как няма, ние сме мъже на място. Не сме плюнчовци като тези от явка 2. Впрочем какво стана с тях, някаква нова информация имаш ли? Че нали знаеш, ние на техен гръб трупаме точки.
- Нямам, бе, нямам още. Информаторите мълчат.
- Жалко, кажи им да бъдат по-бдителни.
- Абе да ти кажа честно, то не е много хубаво да донасяме срещу събратята си. Не е някак по християнски.
- Хайде, хайде, пак си чел... (пук-пук-пук, заглушен сигнал).
- Е, да, понеже трябва да съм осведомен за плановете на врага. Макар че, то нали врагове са ни поднебесните духове на злобата...
- А-а-а, ти ги остави тия приказки. Те поднебесните духове на злобата си имат и земни служители. Женски преди всичко.
- Е-е-е, супер, вдигна ми се настроението, че то тук в тази провинция човек може да умре от скука. Друго е да прочетеш в Сайта какво си осветил, къде си бил, стане ти интересно, драго...
- Тъй, тъй, но по-важното е, че се издигаме в очите на светата Щаб-квартира. Много са доволни от нас в центъра.
- Ами как няма, ние сме мъже на място. Не сме плюнчовци като тези от явка 2. Впрочем какво стана с тях, някаква нова информация имаш ли? Че нали знаеш, ние на техен гръб трупаме точки.
- Нямам, бе, нямам още. Информаторите мълчат.
- Жалко, кажи им да бъдат по-бдителни.
- Абе да ти кажа честно, то не е много хубаво да донасяме срещу събратята си. Не е някак по християнски.
- Хайде, хайде, пак си чел... (пук-пук-пук, заглушен сигнал).
- Е, да, понеже трябва да съм осведомен за плановете на врага. Макар че, то нали врагове са ни поднебесните духове на злобата...
- А-а-а, ти ги остави тия приказки. Те поднебесните духове на злобата си имат и земни служители. Женски преди всичко.
- Да, брате, вярно. Чудя се само защо все жени избират за пъклените си козни...
- Ами явно, защото мъже не останаха.
- Ами явно, защото мъже не останаха.
Епилог
Отново в щаб-квартирата
Директива: Да се допишат анатемите за празника!
„И
който проповядва, че интригите са грях, дори когато са за целите на
Конспирацията, анатема да бъде. И който проповядва, че свещениците имат
свободна съвест и дължат отговор за нея само на Христос, анатема да
бъде. Който изневери на Конспирацията и нейните служител(к)и, анатема да
бъде”. Горното да бъде прочетено на празника „Тържество на св.
Конспирация” във всички канцеларии и ведомости на БПЦ. Датата на новия
празник ще бъде съобщена допълнително".