Немалък брой архиереи взеха присърце въвеждането на църковна цензура [тук] и нейните светли цели, като вече е налице и първият личен пример. Още преди публикуването на Правилника за работа на Църковната комисия по чистота на словото, един от митрополитите обяви как ще подложи на цензура свой собствен труд. Воден от желание да сведе до минимум вероятността да въведе в съблазън някой и от най-малките свои братя, владиката предаде на Комисията своето ръководство по подготовка за изповед с думите: "Били сме свидетели на изповядването на какви ли не възможни и невъзможни грехове, но с течение на годините почнахме да си даваме сметка, че не всички трябва да се включват в списък за подготовка за изповед, да не би пък въображението на някоя впечатлителна душа да се възпламени към извършването на нещо, което иначе никога не би й хрумнало."

Помолен същия ден от Църковен егоист за конкретен пример, владиката със смущение в гласа ни обърна внимание на един от въпросите от списъка за подготовка и каза, че един благоразумен изповедник не би поставил въпроса по този начин, затова и самият той разчитал цялото ръководство да бъде внимателно редактирано от Комисията с оглед предотвратяването и на други възможни съблазни.

На въпроса ни как самият владика би поставил сега въпроса, негово високопреосвещенство с видимо облекчение сподели:

"На нивото на сегашния ни духовен опит, бихме попитали просто: Доколко сте запознати с орнитологията?"