Разследващият репортер на Църковен егоист, когото от съображения за сигурност във виртуалната ни редакция наричаме със смиреното иносказание „Недремлемое òко“ (кодово име НО), успял отново да се добере (в ден и час, които никой не знае) до много ценен материал. Това са веществени доказателства за „славата, която има(ло) да се открие“ (1 Петр. 5:1; срв. Рим. 1:17) в двойственото лице (на единственото число), гордото изражение, издължената снага, наперената стойка и високата килимявка на Кой? На един нехиротонисан архимандрит (НО: без мандра – по икономѝя) на Българската православна църква – Българска патриаршия (извинявайте, длъжка е фирмата, ама и въпросителният архимандрит не е по-малко длъжек).

Та тази слава – не човешка, а почти полубожествена – била отдавна подготвяна (от… – съжаляваме, това е класифицирана информация!) и коренопреклонно измолвана от авви-митрополити (и митрополити не-авви) да произлезе от милостта на цели двама патриарси български и митрополити софийски. Само че покойният (вечна да бъде паметта му!), както сам откровено споделял пред обкръжението си, бил стиснат, включително и на почести (защото за това ставало дума, а не за някакво нормално повишение в резултат от качества, достойнства, опит, смирение, както винаги сме си мислели), та тогава нищо не станало. Сегашният обаче бил благ човек, не отказвал никому (особено ако зад този никой стоял някой, който бил някой), когато просел „доброто и полезното за своята душа“ (а знаете ли, някъде бях чел, че в езика на Господ Иисус Христос под душа се разбирало живот, животец дори! – виж Иоан 15:13). В крайна сметка новият патриарх (който иначе хич не бил неофѝт, НО: си имал и той своето обкръжение) решил да приеме лични и задлични ходатайства и да направи въпросителния архи-не-мандрит епископ под своето крило. Защо? За да си го гледал „иже на всякое время и всякий час покланяемый и славимый“, а онзи от покорнейша благодарност да си сложел черджето до-сами прага на патриарха български и митрополита софийски и да спял там като вярно куче, дори и за друго да не ставал. Колко хубаво, колко уютно, колко практично, логично, смиренческо, неповторимо и наистина неповторено (поне засега) от друг първосветителски блюдолизец.

За тази цел, щом задухал севернякът (а било отколе известно, че в БПЦ-БП този лют вятър духал все откъм руската църква и то от октомври-ноември още), в софийската света митрополия (без българската патриаршия, но НО не е разбрал защо) се заготвили за голямо тържество на тържествата, пред което Великденът щял да побледнее и слънцето да помръкне, а месечината да загуби блясъка си. Такъв празник на празниците щяло да бъде изхиротонисването на новия софийски викарий в софиянската катедрала, и пищното тържество в най-големия салон на съседния шератонско-гръцки хотел.

А понеже софийската катедрала все пак била скромничък храм за таквизи величави действия, на достозамечтания архи-не-мандрит бил предоставен и великият (по нашенски – големият) салон на същата софийска света митрополия. За целта на целите били подредени всички необходимо нужни одежди и одеяния, и облекла – за делник и за празник, за работа и за показ, за отдих и за напор. Към тях били прибавени патерици (не-болнични) и посохи, жезли и скиптри, корони и митри, капи и такета, була в два цвята (черно, но и бяло за всеки случай!), скуфии с кутии, енголпия и панагии, кръстове и по „три синджира“ (не роби, а в сребро, злато и платина) за всяка една от тия особени инсигнии, дето ти, читателю любезний, нито си виждал, нито си сънувал, нито наум ти е идвало.

Ама и откъде да ти дойде? Като ти си един обикновен и най-простичък христиенин, дето си знае само храма и молитвата, изповедта и причастието, милосърдието и благодеянието. Ама то това е достатъчно само за едни такива обикновени и най-простички христиени, а ние тука и особено НО (Недремлемото òко) говорим за църковните князе и велможи, първенци и старейшни, архонти и архонтоделатели, дето ти и ръка да им целунеш едва ли си достоен. Затова се смирявай и се удивлявай, както е написал преди хиляда и даже още сто години един храбър черноризец (в момента не си спомням името му).

Съзри, прочее, със смирение душеспасително и удивление простосърдечно всичко гореописано на надгореописаната снимка на нашия разследващ журналист Недремлемое òко. И кажи: Да бъде! Или: Да не бъде! Изборът е твой, а не на когото и да било около тебе.