Задграничните епархии на БПЦ

Енорията в новооткритата българска църква "Св. Йоан Рилски" в атинския квартал в Анакаса ще бъде обгрижвана от отец Атанасий, студент по богословие в Атинския университет. Тя още не е включена в сайта на Българската Западно- и Средноевропейска епархия, където са енориите в Рим, Мюнхен, Виена, Регенсбург, Бон, Дюселдорф, Хамбург, Страсбург, Стокхолм, Осло, Лондон, Париж, Лион, Брюксел, Барселона, Лисабон, Загреб:

[url:17prv6hk]www.rilaeu.com/[/url]



Сайт има и диоцеза на митрополията ни в САЩ, Канада и Австралия:

[url:17prv6hk]www.bulgariandiocese.org/[/url]

Местонамирането на храмовете и контакта с енориите в САЩ е даден тук:

[url:17prv6hk]www.bulgaria...ctory.html[/url]

Не бива да се оставя без коментар интервюто www.dveri.bg...11790/172/ на г-н Иванов от Чикаго. Аз имам много забележки, повечето от които, признавам си чистосърдечно, нямам смелостта да изкажа. Някои неща обаче не мога да изтърпя - грубото манипулиране с патриотизма, опита на г-н Иванов да ни внуши някаква реабилитация на разколниците и клеветите по отношение на еп. Кирил Йончев и Американската Православна Църква.
Повечето от нас знаем, че ситуацията в САЩ и Канада въобще не е такава, каквато е представена в това интервю. За съжаление обаче в повечето случаи информацията за случващото се в българските църкви там, която идва до нас във вид на статии, интервюта и мнения, е или пристрастна или с богословски неподготвен автор. За познаването пък на актуалните тенденции в живота на Православните общности в Америка и адекватното им интерпретиране да не говорим. Ние си играем още на Екзархийски Устав. Темата е много деликатна, знам, но може ли човек да не реагира на изречение като това –
„В контекста на това бих допълнил, че не е необходимо да си религиозен, за да осъзнаеш опасностите, надвиснали над българщината в църквите ни в САЩ и Канада и да се противопоставиш на това. Ако се чувстваш българин.”

Да, много тенденциозно интервю. И мен ме издразни, ама какъв е смисълът да се коментира? То не е писано за мислещи хора, а за замазване на очите на незапознати с проблемите патриотари.

От това противопоставяне на отделни епархии от различни поместни църкви се губят католичните и икуменичните измерения на православната Църква.

www.bgfactor...?&id=15595 след това признание на владиката Йосиф ,си зададох въпрос - какво се очаква от българите в САЩ и Канада?Може ли такъв човек да им бъде "духовен водач"?

Pefef wrote:

www.bgfactor...?&id=15595 след това признание на владиката Йосиф ,си зададох въпрос - какво се очаква от българите в САЩ и Канада?Може ли такъв човек да им бъде "духовен водач"?

Проблемът не е частен, за да се поставя въпрос само за българите зад граница, ограничена общност или епархия. Той поне призна. Ами другите?

За другите - незнам.Но в Правото самопризнанието се счита за 100% даказателство !Не мога да се начудя на....постоянството/да не кажа - наглостта/,с която владиката Йосиф продължава да се изживява на такъв.Аз съм светски човек,но съм на мнение,че той би трябвало след това "разкаяние"да отиде в някой затънтен манастир и да плаче пред Бога ден и нощ...Тогава и паството ще му прости.Сега обаче,със стоенето си там,той само засилва недоверието в БПЦ !Българина си е атеист по душа и такива духовници засилват туй чувство...Поздрави!

Тук не става въпрос за "недоволните".Друго ме притеснява - моралната страна...И още се питам - как един владика е още владика,след като е нарушил ВТОРА И ДЕВЕТА БОЖИЯ заповед ?Не става дума за паството само,а за собствената му съвест и отговорност пред Бога?Не за земните съдници се интересувам,а за Онзи...Небесния..

И още,нали е казано "по делата им ще ги познаете".!?Едно е само на думи да се каеш,съвсем различно е да го направиш действие...Огромна разлика !

Pefef wrote:

Но в Правото самопризнанието се счита за 100% даказателство !

Pefef wrote:

И още се питам - как един владика е още владика,след като е нарушил ВТОРА И ДЕВЕТА БОЖИЯ заповед ?

Десете Божии заповеди дадени на Моисей не са някакъв наказателен кодекс, в светлината на Новия Завет, където Христос ги актуализира и синтезира(и не само това, а те стават заповеди на един нов начин на живот) до две-възлюби Бога и възлюби ближният си(с цялото си сърце).

Регистрирах се,за да получа отговори на въпроси които си задавам,като обикновен мирянин,а не да ми се карат и подозират!
В пламенната ви защита на владиката Йосиф не виждам безпристрастност.И не говорим "в частност".Посочих примера с него,защото ми попадна линка с неговите самопризнания.Чел съм и за други владици.В шоуто на Слави гледах как обвиниха владиката Натанаил в съучастие в убийство...
Въпреки всичко,смятам че тези хора са по-скоро тщеславни,отколкото вярващи и обичащи Бога !
Аз съм обикновен,смъртен,грешен човек.Но,така те изглеждат в моите очи...

Виждам,че съм на път да си навлека гнева на самите властимеющи на форума.Спокойно можете да "ми затворите устата".Но нали именно тъй постъпиха и юдеите към Този който каза "АЗ СЪМ И ПЪТЯТ И ИСТИНАТА И ЖИВОТА"!?

Pefef, като цяло това, което споделяте по темата не е чуждо и се мисли от множество хора - вярващи и невярващи, но някои не говорят това гласно било поради зависимост (финансова или житейска) от епископата или клириците, било от наивитета на неофитството, било от фалшиво чувство за смирение и послушание, било от болката, която изпитват в сърцата си, че такива неща се случват и че има хора в Църквата, за които и вътрешни и външни хора определят като "недостойни", а те се държат сякаш нищо не се е случило.

Но съм убедена, че тези православни, които правят разлика между фалшиво и истинно смирение и фалшиво и истинско послушание мълчат от болка и любов към Христос и Църквата Му - болката е затворила устата им, онемели са от дързостта на тези, които са изобличавани от собствените им думи и дела.

Мен не ме впечатлява нарастване на количеството на хората около духовник, или епископ, или клирик - количеството за мен не е ОПРЕДЕЛЯЩ критерий за духовен плод. Мисля така, защото св. ап. Павел е казал кои са плодовете на Духа и сред тях не е количството на хората не само около някой човек, но и около Бога дори.

Ksenia wrote:

Pefef, като цяло това, което споделяте по темата не е чуждо и се мисли от множество хора - вярващи и невярващи, но някои не говорят това гласно било поради зависимост (финансова или житейска) от епископата или клириците, било от наивитета на неофитството, било от фалшиво чувство за смирение и послушание, било от болката, която изпитват в сърцата си, че такива неща се случват и че има хора в Църквата, за които и вътрешни и външни хора определят като "недостойни", а те се държат сякаш нищо не се е случило.

Но съм убедена, че тези православни, които правят разлика между фалшиво и истинно смирение и фалшиво и истинско послушание мълчат от болка и любов към Христос и Църквата Му - болката е затворила устата им, онемели са от дързостта на тези, които са изобличавани от собствените им думи и дела.

Мен не ме впечатлява нарастване на количеството на хората около духовник, или епископ, или клирик - количеството за мен не е ОПРЕДЕЛЯЩ критерий за духовен плод. Мисля така, защото св. ап. Павел е казал кои са плодовете на Духа и сред тях не е количството на хората не само около някой човек, но и около Бога дори.

"Мнозина са звани,малцина избрани"...

С мълчание,пък било то и от "болка"нещо няма да се промени !Апостолите не мълчаха,а отиваха да говорят за ИСТИНАТА!Свети Атанасии го пратиха на заточение,заради "силния глас"..
И в психологията се казва,че за да се излекува човек от проблема трябва да застане "очи в очи"срещу него и да го назове с истинското му име...
Ще мълча САМО пред Разпнатия !/тоест,там плача/!

Защото сърцето ми "крещи" срещу тези ,дето са се накичили с кръстове и тези дето палят най-големите свещи,а в сърцата им и в живота им Го няма...

Pefef, но аз употребих думата "мълчат", а не "примълчават".
Да оставим репликите на някои форумци по темата - всеки има право да каже мнението си, както и Вие имате право да изкажете Вашето - обаче, съгласна съм с Вас, че назидателния тон и "хвърлени" отговори "от високо" не са препоръчителни при каквато и да е дискусия, дори и форумско-християнска.

Като цяло сайта "Двери на православието" прави много в посока за случващото се в БПЦ да не се премълчава и, дай Боже, още такива сайтове, за да има диалог по болезнени църковни въпроси. А така, когато има диалог, наистина и ще се научим да спазваме уважителния тон към опонента си.

Казвате "сърцето ми "крещи" срещу тези ". Вие си знаете, но не мога да си премълча и да не Ви припомня отците-исихасти, че когато сърцето ни "крещи", то няма как да чуе Божия глас, който единствено говори истината за събитията, а Вие нали търсите Истината?!

А Вие знаете ли Истината ?!Пътят до нея е строго индивидуален!И Апостол Петър е "крещял"докато е стигнал до Нея,госпожо!
/не си спомням ,да съм забранил на когото и да е да изкаже мнение,само че никой освен Вас не се включва.../

Р.р В Правото "мълчанието" означава две неща - "Мълчалив отказ" и "Мълчаливо съгласие".И в двата случая ,обаче,означава НЕЩО !

D D D

И, моля Ви, не ни натрапвайте някаква прилика между Вас и св.ап. Петър - много е неуместно.

Не си спомням да съм се отъждествявал със св.Апостол Павел.!Вие ,в случая лъжесвидетелствате и ме клеветите...
И за да не сме "спам" - Защо дядо Йосиф не уважи Негово Светейшество на рождения му ден ?

Kosio wrote:

Pefef wrote:

Тук не става въпрос за "недоволните".Друго ме притеснява - моралната страна...

Много интересна логика. От морална гледна точка, други членове на Св. Синод, свързани с бившите тайни служби са безукорни, защото ще си признаят чак ако случайно някоя комисия отвори досиетата им, дядо Йосиф, който направи това по чисто морални причини е неморален. Това, че не иска да изоставя епархиотите си и да се лишава от общението с тях е неморално. Това, че се грижи за епархията си и не иска някой варварин (от дългия списък светила като еп. Тихон) да съсипе всичко, което е градил с години също е неморално. Страхотна логика, наистина!

Искам да допълня мнението преди мен за закона на любовта. Един от първите уроци, които би следвало да научите е, че истинската грижовност за другия понякога иска жертвата... да изглеждаме лошо в чуждите очи. То че имиджа няма значение за църковните хора няма, но понякога ни се налага да жертваме не имиджа си в света, а "църковния си имидж", който за някои е светая светих. Примери от църковната история много, вкл. св. патриарх Тихон (Московски).

Не мога да Ви кажа нищо повече, освен че християнството не Ви е плакат, особено не Ви е политически плакат или послание от тип "стани да седна".

Хайде сега да съпоставим написаното от ....шефа с това

www.dveri.bg...gory/0/46/

Това е резултата от тъй "грижовния"владика.
първо - ако е толкоз грижовен,как не знае какво се случва в църквите му?
второ - ако ли не,просто е знаел и си е траел

ПРЕБИВАВАНЕТО НА ВЛАДИКАТА ЙОСИФ ЗАД ГРАНИЦА Е ПАГУБНО ЗА ЗАДГРАНИЧНИТЕ НИ ЦЪРКВИ !

Kosio wrote:

От морална гледна точка, други членове на Св. Синод, свързани с бившите тайни служби са безукорни, защото ще си признаят чак ако случайно някоя комисия отвори досиетата им, дядо Йосиф, който направи това по чисто морални причини е неморален.

Абсолютно съм съгласен, митрополит Йосиф поне си призна, което е за уважение.

Опасявам се обаче че между тези други членове на Св. Синод може да попадне и самият патриарх. Но нека да сме толерантни все пак. Нали всички знаем, че -- по думите да друг съфорумник -- на времето човек и семки на улицата не можеше да продава без разрешение от властта. Какво ли знаем ние младите за ония времена -- нищо.

Уважавам мненията на пишещите в този форум, както уважавам правото на мнение на всички хора по принцип. Но защо, уважаеми колеги, много често се стига до дрязги и противопоставяне, и то понякога толкова динамични, че се налага модераторите да се намесват. Във всеки наш пост цитираме словата на нашият Бог Иисус Христос, и ги използваме безнравствено и цинично в защита на чисто прагматичните ни виждания за живота!
Най-малкото аз съм безгрешния, който ще си позволи да Ви съди и учи, но виждам ясно всеобщата недоброжелателност, която, особено във форум като нашия, е меко казано, не на място!
Историята ни е показала, че там, където има двама българи, единият винаги е предател, или най-малкото, контра на другаря си. Бог ни учи да подхождаме с добро и срещу най-страшните си врагове, а ние, дори във Вярата си не можем да бъдем единни. Затова онзи от Мрака ще се възползва от слабостите ни, защото те са по-силни от Вярата ни. Ако не беше така, щяхме да сме много по-добри и благородни един към друг!
След като се стигнало до разкол, явно нещата не са били наред в американските ни епархии. И пак стигаме дотам, че Любовта към ближния и Вярата не са били достатъчно силни, за да бъдат богоугодно овладяни процесите, и да се запази единството на Светата ни Църква отвъд океана.
В крайна сметка си мисля, че много малко се уповаваме на Вярата и на Бога, като не си даваме сметка, колко слаби и нищожни сме като човешки същества без тази Вяра!

Аз пък много се учудвам какви "кадри" се изпращат зад граница- мислещи или преписващи?
[url:1gqbkjeb]www.dveri.bg...view/6722/[/url]

[url:1gqbkjeb]www.stdimita...letter.pdf[/url]

Случайно попаднах и реших, че вероятно свещеникът е поне главен асистент. Кажете вие- какво мислите?

sasheto wrote:

Кажете вие- какво мислите?

:shock: Ентусиазъм. Принадлежност. Нещо се случва. Кауза. Обет. Мисия. Програма за работа с младите хора. Лидери. Успеваемост. Обучение. Красив идеализъм...

Това не може да е истина. Просто кошмар...